ВАРНА — Теа Монева

ВАРНА — Теа Монева
Поезия
ТРЕТА НАГРАДА — 2016

Този мор­с­ки град,
пост­ро­ен от без­г­риж­ни чайки,
сиро­пи­та­ли­ще на крес­ли­ви гларуси,
зимен при­ют на моряци,
сър­це на ста­ри рибари,
носе­щи нов живот,
с вла­га по дъл­гок­ра­ки­те улици,
вятър по отво­ре­ни­те прозорци,
с фар, раз­къс­ващ хори­зон­та на небето,
с алеи, цели­те от въл­ни и пясък,
с любов из тай­ни­те кюше­та на пристанището.
Този мор­с­ки град
ме кара без­ми­лос­т­но да кре­щя „оби­чам“,
дока­то ме спа­ся­ва от дъл­га­та ми коса,
дока­то ме дави на гла­ру­са ми крясъка,
дока­то живея и дока­то умра.
Този мор­с­ки град,
нещо в него захва­ща като кот­ва сър­це­то ми,
кога­то се раз­хож­дам къс­но вечер съв­сем сама,
кога­то под­слуш­вам раз­го­во­ри­те на лято­то с вълните,
кога­то чакам авто­бус номер осем
да ме заве­де до някой мор­с­ки дом.
До някой весел мор­с­ки дом
със ситен пясък и без­к­рай­ни водорасли,
завит в сте­ни от сол и миди,
пост­ро­ен и пазен от све­те­щи медузи.
Този мор­с­ки град
ме предиз­вик­ва на живот
и аз се превръщам
в поред­на­та без­срам­на любов­ни­ца на морето.

Теа Моне­ва