Втора награда – Ненчо Чуклев — Моето море

МОЕТО МОРЕ

Мое­то море ме приема
в обя­ти­я­та си без да ме пита
пра­ве­ден ли съм.
Мое­то море дори не ме пита
дали го обичам.
То знае.
Мое­то море ме раз­къс­ва в сти­хи­я­та си,
но вина­ги ме пола­га неж­но на брега.
Без дъх. Без покой. Но с любов!
Въл­ни­те му изми­ват от тяло­то ми
пясъ­ка на покварата
и под­ло­то ми Аз.
То е щедро.
Отстъп­ва ме на Слънцето.
Отстъп­ва ме на Тебе!