Втора награда – Владимир Владимиров — Старият кораб

СТАРИЯТ КОРАБ

Ста­ри­ят кораб закот­вен, завързан.
Войн-вете­ран, полег­нал на борд.
В мла­дия свят към “ново” забързан,
бав­но заги­ващ, но все още горд.

Кап­ки дъж­дов­ни се сти­чат по борда
като съл­зи по лице­то на времето.
То сякаш удря за края акорда.
На дни­те сет­ни теж­ко е бремето.

Тука на ста­рия кей изоставен,
гни­ещ от вла­га, от слън­це­то пърлен,
той е само­тен, от всич­ки забравен,
стар, умо­рен и неб­реж­но захвърлен.

Той още помни годи­ни­те млади.
Тога­ва бе дру­го, бе силен и нов.
Кога­то на всич­ки докрай се раздаде,
кога­то даря­ва­ше все­ки с любов.

Скър­ца зло­ве­що от порив на вятър.
Устой­чив на бури е проектиран.
Роля послед­на в житейс­кия театър.
Фил­мът е вече докрай прожектиран.

Въз­рас­тен мъж, познал го, се сепва.
Нелов­ко изтри­ва с ръка­та очи
и като в унес тихо пошепва:
“Гос­по­ди, кол­ко еднак­ви съдби”