В ПРИСТАНИЩЕ

Пър­ва награда

Моря­ци­те на бака натег­на­ха послед­но­то носо­во въже. След като свалиха
швар­то­во­то от браш­пи­ла на кнех­та вто­ри­ят помощ­ник-капи­тан рапортува:

- Чети­ри плюс две задър­жа­ни, Сър!

Капи­та­нът му потвър­ди вяло от мос­ти­ка и осво­бо­ди носо­ва­та коман­да от мане-вра. С нео­хо­та се надиг­на от капи­тан­с­кия си стол, за да позвъ­ни в машината:

- Шефе, два­де­сет и два и чети­ри­де­сет и осем — край с машината!

На мос­ти­ка беше тихо. Пило­тът и стар­ши помощ­ник-капи­та­нът бяха го
 напус­на­ли, след като вле­ка­чи­те отда­до­ха сво­и­те бук­сир­ни въже­та. С тях и руле­ви­ят   сле­зе, за да пома­га в швар­тов­ка­та на кър­ма­та. Тиши­на­та се нару­ша­ва­ше един­с­т­ве­но от доли­та­щи­те от пилот­с­кия и пор­то­ви тра­фик-кана­ли раз­го­во­ри на словенски.
 Капи­та­нът се надиг­на от сто­ла си за вто­ри път. Той изклю­чи една след друга
шумя­щи­те ради­ос­тан­ции. Тиши­на­та се въз­ца­ри напъл­но. След някол­ко мину­ти тя се под­си­ли от спи­ра­не­то на спо­ма­га­тел­ни­те дви­га­те­ли в машин­но отде­ле­ние. Този миг на неес­тес­т­ве­на ста­тич­ност беше любим на капи­та­на. Оста­нал сам в тъм­ни­на­та на
мос­ти­ка той притво­ри очи, усмих­на се на себе си и въз­дъх­на с облек­че­ние. От опит
зна­е­ше, че този момент на задо­вол­с­т­во няма­ше да про­дъл­жи дъл­го. За това той му се наслаж­да­ва­ше с вся­ка изми­на­та секун­да. Отпус­нат на сто­ла капи­та­нът си пред­ста­ви как здра­ви­ят фор­ще­вен раз­би­ва мор­с­ка­та маса, как сто­ма­не­ни­ят набор се напряга,
огъ­вай­ки се в три направ­ле­ния, как сила­та на уда­ра във вся­ка въл­на се тран­с­фор­ми­ра в напре­же­ние по целия кора­бен кор­пус, а кач­ка­та го раз­пра­ща навсякъде,достигайки до послед­ния зава­ръ­чен шев на грот­мач­та­та. Цяла­та тази пре­жи­вя­на сти­хий­ност на море­то сега ярко кон­т­рас­ти­ра­ше с тиши­на­та на мос­ти­ка. Кора­бът сто­е­ше здраво
вър­зан за кея. Капи­та­нът чув­с­т­ва­ше как сто­ма­не­ни­ят съд отда­ва сво­е­то напрежение,
кое­то изти­ча­ше към бре­га по здра­ви­те швартови.

След като приклю­чи фор­мал­нос­ти­те с приста­нищ­ни­те влас­ти той се прибра в  каби­на­та си и лег­на с уни­фор­ма­та в леглото.Чувстваше се мно­го измо­рен и разпилян.Сякаш с десет­ки­те запо­ве­ди, даде­ни по вре­ме на манев­ра­та, той се беше разчленил
на час­ти, като сега се съби­ра­ше отно­во в себе си, и духов­но, и физи­чес­ки. Имаше
усе­ща­не­то, че той и кора­бът са едно цяло, сим­би­оз­но свър­за­ни. Кора­бът носеше
бре­ме­то на сво­ят товар, а той — бре­ме­то на сво­я­та отго­вор­ност за всич­ко свър­за­но с
кора­ба. Тази отго­вор­ност не му позво­ля­ва­ше да се отпус­не напъл­но нито за момент, дори и в пристанище.

Беше сре­да­та на зима­та. Вятъ­рът духа­ше на пори­ви от север. Пре­ди да заспи
капи­та­нът наре­ди на дежур­ния офи­цер да дър­жи под око швар­то­ви­те през нощта.
Запо­вя­да да се пода­дат и допъл­ни­тел­ни тра­вер­с­ни на бака и кър­ма­та, като пред­паз­на мяр­ка сре­щу мес­т­ния вятър Тра­мон­та­на, кой­то оби­ча­ше да вил­нее по тези ширини
без никак­ви предиз­вес­тия. Очак­ва­ше се отпла­ва­не рано сут­рин­та, за това капи­та­нът побър­за да се съб­ле­че и пъх­не под топ­ла­та завив­ка. От насъб­ра­ла­та се умора
той се уне­се бър­зо в лек сън.

- Мно­го се изви­ня­вам, Сър, че ви събуж­дам — капи­та­нът дър­же­ше слу­шал­ка­та  на теле­фо­на до ухо­то си — но на кора­ба зад нас му се скъ­са­ха въже­та­та! — дежур­ни­ят  помощ­ник-капи­тан му док­лад­ва с раз­тре­пе­ран глас.

Капи­та­нът едва чува­ше гла­са на помощ­ни­ка си, сякаш той се обаж­да­ше от
мно­го дале­че. Успя да раз­бе­ре само, че въже­та­та са се скъсали.

- Нали ти казах да вни­ма­ваш с въже­та­та! — капи­та­нът ядо­са­но му отго­во­ри — И  как така ще се скъ­сат въже­та­та?! Това да не са кон­ци! Защо ми гово­риш толкова
тихо? Каз­вай как­во ста­ва в момен­та! — капи­та­нът се изпра­ви ряз­ко от лег­ло­то и
вклю­чи освет­ле­ни­е­то в каби­на­та. Забе­ля­за, че дър­жи слу­шал­ка­та на телефона
 обратно.

- Не наши­те въже­та, Сър! На кора­ба зад нас се скъ­са­ха! — уточ­ни изплашен
помощник-капитанът.

- Тога­ва защо ми звъ­ниш? — ядът на капи­та­на се усил­ва­ше, като не разбираше
защо го будят в два часа посред нощ, след като с кора­ба всич­ко беше наред.

- Сър, по-доб­ре поглед­не­те през про­зо­ре­ца си! — про­дъл­жа­ва­ше да го увещава
помощникът.

Капи­та­нът тръш­на слу­шал­ка­та и дръп­на пер­де­то. Поглед­на през про­зо­ре­ца, но видя само кон­тей­не­ри по палу­ба­та. Нищо нео­би­чай­но. Про­дъл­жа­ва­ше да го е яд, че
са го събу­ди­ли. Отиде в офи­са си и поглед­на през про­зо­ре­ца към дес­ния борд. Това, кое­то видя, го нака­ра да оста­не на мяс­то, въп­ре­ки че му се иска­ше да се мах­не час поско­ро от каби­на­та си. Огро­мен кора­бен нос с изри­су­ван бял орел на него изпъл­ва­ше рам­ка­та на филис­т­ри­на му. Чер­ни­ят бак беше тол­ко­ва бли­зо, че оре­лът сякаш се
беше отпе­ча­тал на капи­тан­с­ко­то стък­ло, напъл­но закри­вай­ки приста­ни­ще­то зад себе си.

Капи­та­нът изпсу­ва цве­тис­то, обле­че се за секун­ди, граб­на ради­ос­тан­ци­я­та си и се качи на мостика.Валеше ситен дъжд, кой­то раз­маз­ва­ше глед­ка­та през прозорците.На мос­ти­ка царе­ше тиши­на. Чува­ше се само моно­тон­но­то бара­ба­не­не на кап­ки­те   по лят­на­та палу­ба. Капи­та­нът изле­зе на дяс­но­то кри­ло, за да пре­це­ни по-ясно ситу­а­ци­я­та. Трис­та­мет­ро­ви­ят кон­тей­не­ро­воз APL California, кой­то пристиг­на три
часа след кора­ба му, сега сто­е­ше напря­ко на приста­нищ­ния басейн, като го
изпъл­ва­ше поч­ти напъл­но. Носо­ви­те му въже­та бяха все още задър­жа­ни на пуш­ки­те. Те пра­щя­ха зло­ве­що, натег­на­ти до скъс­ва­не. Кър­мо­ви въже­та не се виждаха.

Капи­та­нът чак сега осъз­на това, кое­то помощ­ни­кът се опит­ва­ше да му обяс­ни.  Дока­то сто­е­ше под сту­де­ния дъжд, той се мъче­ше да реши как­во да предприеме.

Осъз­на, че ситу­а­ци­я­та е извън него­вия кон­т­рол. Единственото
нещо, кое­то може­ше да напра­ви, беше да дър­жи еки­па­жа си на стра­на от
прибли­жа­ва­щия кораб.

- Вто­ри, всич­ки да се отдръп­нат от кър­ма­та! — наре­ди по ради­ос­тан­ци­я­та на
помощ­ни­ка си. — Качи се на мос­ти­ка! Доне­си каме­ра­та! — про­дъл­жа­ва­ше да коман­д­ва той. — Оба­ди се на шеф-меха­ни­ка да сле­зе в маши­на­та и да под­гот­ви кора­ба за
манев­ра! Събу­ди и стар­ши помощник-капитана!

След като събу­ди по-голя­ма­та част от еки­па­жа, капи­та­нът изле­зе отно­во на
кри­ло­то и започ­на да сни­ма огром­ния кон­тей­не­ро­воз с доне­се­на­та му от втория
помощ­ник-капи­тан каме­ра. Кон­тей­не­ро­во­зът беше неуп­рав­ля­ем. Той дрей­фа­ше под дейс­т­ви­е­то на сил­ния и пори­вист вятър. Задър­жан един­с­т­ве­но за носо­ви­те си APL
California бав­но се раз­вър­та­ше, като опис­ва­ше огром­на дъга в тяс­на­та аква­то­рия на
приста­ни­ще­то. Капи­та­нът виж­да­ше как него­ви­ят коле­га безус­пеш­но се опит­ва­ше да спре дрей­фа на кора­ба си с помощ­та на под­рул­ва­що­то уст­ройс­т­во. Видя също как
гру­па моря­ци се бяха прикри­ли зад пред­паз­на­та сте­на на бака и сле­дя­ха напрегнато
със­то­я­ни­е­то на носо­ви­те. От вре­ме на вре­ме те оби­ра­ха въже­та­та, но с това само
вло­ша­ва­ха ситу­а­ци­я­та. Носът на трис­та­мет­ро­вия кон­тей­не­ро­воз се добли­жи на по-
мал­ко от метър от над­строй­ка­та. Капи­та­нът и кри­ло­то на мос­ти­ка, на кое­то стоеше,
бяха точ­но над бака му. Въп­рос на вре­ме беше да се сблъс­кат. Уда­рът беше
неиз­бе­жен. Напра­ви още някол­ко сним­ки и отно­во запо­вя­да на еки­па­жа си да стои
на левия борд.

- Удря ни! Удря ни‑и! — някой започ­на да кре­щи в ради­ос­тан­ци­я­та — Мам­ка му, про­би­ва ни!

Капи­та­нът видя как бакът на APL California се вря­за в чет­вър­та палу­ба на
над­строй­ка­та, точ­но под кра­ка­та му. Уда­рът беше бавен, съп­ро­во­ден със силно
скър­ца­не и виб­ра­ции. Фал­ш­бор­дът на гиган­та огъ­на лама­ри­на­та на над­строй­ка­та и
вле­зе метър навът­ре. Вре­ме­то на кон­так­та беше не пове­че от три­де­сет секунди.
Капи­та­нът без­мъл­в­но наблю­да­ва­ше сце­на­та, изпит­вай­ки сил­на без­по­мощ­ност и
раздразнение.

Вле­зе в мос­ти­ка, вклю­чи кораб­на­та ради­ос­тан­ция и док­лад­ва на капи­та­на на
приста­ни­ще­то за инци­ден­та. От ради­ос­тан­ци­я­та се чува­ха отча­я­ни­те мол­би за помощ от отсрещ­ния мостик.

- Доб­ре ли са всич­ки? — попи­та той еки­па­жа си след удара.

След като полу­чи поло­жи­те­лен отго­вор от помощ­ни­ци­те си капи­та­нът излезе
отно­во на кри­ло­то. Иска­ше му се да избу­та с голи ръце чер­ния бак от чис­то бялата
си над­строй­ка, да изкряс­ка в лице­то на своя коле­га, да препсу­ва помощ­ни­ка, кой­то   беше проспал вах­та­та си.

Мину­та след уда­ра трис­та­мет­ро­ви­ят кон­тей­не­ро­воз започ­на да се отдръпва
назад и еднов­ре­мен­но с това да се раз­вър­та по посо­ка на изхо­да на пристанището,
асис­ти­ран от пор­то­ви вле­кач. Дежу­рен пилот успя да се качи на бор­да му.
Опас­ност­та сякаш беше приклю­чи­ла. Капи­та­нът вле­зе отно­во на мос­ти­ка и сед­на на сто­ла си. Цели­ят беше под­гиз­нал от дъжда.Но не това зани­ма­ва­ше ума му в момента.

- Шефе — позвъ­ни в маши­на­та той — започ­не­те оглед за течо­ве и про­бой­ни! Изме­ре­те всич­ки тан­ко­ве и вни­ма­вай­те за про­ме­ни в нива­та! — опа­се­ни­е­то му, че освен с бака, кон­тей­не­ро­во­зът може­ше да го е про­бил и с бул­ба си, се засил­ва­ха с вся­ка        изми­на­та секунда.

- Стар­пом! — обър­на се към помощ­ни­ка си той — Започ­ни инс­пек­ция на
над­строй­ка­та и руле­ва­та. Изча­кай ме! По-доб­ре и аз да дой­да с теб!

Те сля­зо­ха от мос­ти­ка и отидо­ха на чет­вър­та палу­ба, за да огле­дат пробойната.

Уда­рът беше в мага­зи­я­та точ­но зад капи­тан­с­ка­та каби­на. Щом отво­ри­ха вра­та­та и     вля­зо­ха, кра­ка­та им нага­зи­ха вода. И два­ма­та се изне­на­да­ха от нали­чи­е­то на тол­ко­ва мно­го вода, при поло­же­ние, че мага­зи­я­та се нами­ра­ше на поне два­де­сет мет­ра над
водо­ли­ни­я­та. Про­бой­на­та беше с раз­ме­ри два на чети­ри метра.От огле­да установиха,че шпи­га­тът от мос­ти­ка беше сря­зан и огъ­нат навът­ре към скла­да, като изсипваше
съб­ра­на­та дъж­дов­на вода на пода. Освен зее­ща­та про­бой­на, през коя­то се виждаше
как APL California се швар­то­ва­ше отно­во, не се забе­ляз­ва­ха дру­ги щети,
изключ­вай­ки раз­къ­са­на­та изо­ла­ция на мага­зи­я­та и един дефор­ми­ран сте­лаж за
архив­ни документи.

- Май се раз­ми­нах­ме само с тази дуп­ка, Сър! — забе­ля­за стар­ши помощ­ник —      капитанът.

- Дано си прав, стар­пом! Дано си прав! — капи­та­нът му отвър­на несъзнателно.

Той очак­ва­ше с нетър­пе­ние док­ла­да от маши­на­та. Започ­на да очер­та­ва в
 съз­на­ни­е­то си най-лошия сце­на­рии, като резул­тат от сблъ­съ­ка — про­бой­на под 
водо­ли­ни­я­та в машин­но отде­ле­ние. Про­дъл­жа­ва­ше да мис­ли над това, докато
сли­за­ше на тре­та палу­ба за оглед на кабините.

- Кой живее в тази каби­на? — капи­та­нът ядо­са­но се обър­на към помощ­ни­ка си,
след като някол­ко пъти беше почу­кал сил­но по вра­та­та на заклю­че­на­та кабина,
нами­ра­ща се точ­но под про­бой­на­та на чет­вър­та палуба.

- Мото­рис­тът Кел­вин, Сър! — отго­во­ри страпомът.

- Заклю­че­на е — кон­с­та­ти­ра раз­драз­не­но капитанът.

- Моря­ци­те вина­ги се заключ­ват като спят, Сър. Страх ги е.

- Тога­ва защо не ни отва­ря? — про­дъл­жа­ва­ше да упор­с­т­ва капи­та­нът — Не чува
ли как бием по вра­та­та му и вика­ме? Ще я изкър­тим, а той спи като умрял! Да не е
глух?

- Всич­ки от маши­на­та са глу­хи, Сър — отвър­на стар­ши помощ­ни­кът — понеже…

Но капи­та­нът не му позво­ли да се доиз­ка­же, като го прекъсна:

- Стар­пом, ами ако наис­ти­на е… — капи­та­нът осъз­на, че стои пред кабината,
точ­но под про­бой­на­та. Пред­ста­ви си как и тази каби­на е про­би­та, а с нея и
мото­рис­та. Осъз­на, че не беше обя­вил обща тре­во­га на бор­да по вре­ме на уда­ра и
сега част от  моря­ци­те му все още спя­ха. Мис­ле­но се запи­та, защо не беше го
напра­вил. Дори и след всич­ко пре­жи­вя­но през послед­ни­те десет мину­ти, той все
още не иска­ше да въз­при­е­ме слу­чи­ло­то се за реал­ност, за истина.

- Имаш ли мас­тер-ключ в себе си? — капи­та­нът попи­та старпома.

- Ето — пода­де му той.

Капи­та­нът нер­в­но отклю­чи вра­та­та и със зата­ен дъх пристъ­пи навътре.
Лам­пи­те све­те­ха. Той маши­нал­но огле­да сте­ни­те на каби­на­та. Не забе­ля­за никакви
про­бой­ни. Погле­дът му се спря на уви­тия в дебел юрган моряк. Той спеше
неп­ро­буд­но, лег­нал на една стра­на. Не беше усе­тил нищо от сблъ­съ­ка, кой­то беше
ста­нал на поло­вин метър над гла­ва­та му.

- Казах ви, че са глу­хи, Сър! — про­дъл­жа­ва­ше да насто­я­ва на сво­е­то заклю­че­ние стар­по­мът, като гле­да­ше гла­ва­та на Кел­вин, коя­то един­с­т­ве­но се показ­ва­ше от
дебе­ла­та завивка.

- Да не е пиян, май­ка му ста­ра? Раз­пра­ха ни като кон­сер­ве­на кутия, а този тук  спи като заклан.

- Не е пиян. На бор­да няма алко­хол. Глух е.

- Да се маха­ме оттук, стар­пом! Утре да раз­бе­реш, как­во му е.

Два­ма­та засли­за­ха към машин­на­та и рулевата.

Току-що отър­сил се от послед­ния си страх с мото­рис­та капи­та­нът си пред­ста­ви отно­во про­бой­на­та в маши­на­та. Нахъл­та в ЦПУ-то. Зава­ри шефа и електротехника
да пушат спо­кой­но цигари.

- Как­во ста­ва тук, шефе? — обър­на се той към глав­ния механик.

- Всич­ко е наред, Сър. Про­ве­рих­ме цяла­та маши­на. Няма течо­ве. Сега
замер­ва­ме тан­ко­ве­те, но по всич­ко личи, че и те са цели.

- Сла­ва богу! — въз­дъх­на капи­та­нът — Дай да запа­ля и аз една от твоите.

Капи­та­нът дръп­на про­дъл­жи­тел­но от без­мит­на­та цига­ра и изпус­на голямо
къл­бо дим, кое­то скри за момент лице­то му.

- Как­во ста­на, как­ва  беше тази патър­дия посред нощи­те? ‑попи­та  глав­ни­ят механик.
Капи­та­нът не му отго­во­ри. Дръп­на си още вед­нъж дъл­бо­ко от цига­ра­та. Уга­си я
нер­в­но в пепел­ни­ка, дока­то обви­ва­ше гла­ва­та си в цига­рен дим. Ста­на и на изли­за­не от ЦПУ- то каза:

- Вятър-рабо­та, шефе!

Вла­ди­мир Колов­с­ки

0 Коментара

Отговори