Проза
ТРЕТА НАГРАДА
Вяра Дончева
Диря в морето
„Не питай как опитомява Тя водата -
бедрата й — стихийно-дълги под луната.
В това пристанище аз целия съм “Да”.
Едно голямо и прекрасно “Да”… Вода
и свобода… Търси ме в сянката й зрима,
мен — лоцмана на нейните хиляда псевдонима!
И в ларингса на нейното мълчание — по име,
презиме и фамилия — търси ме.“
Христо Фотев
Погледнете…
Погледнете моряка. И погледа му скитащ някъде из хоризонта. Замислен, търсещ, а може би доволен… А може би свободен!
Не се сърдете на моряка, че не винаги ще ви разбира. Той живее с други идеали, други тегла и необхватен, за нас, кръгозор. Неговият дом е сред вълните, израснал в бурното море. Баща му е Нептун, а майка му – Луната. Познал Сизигии, Квадратура, изстрадал крен и диферент, привикнал към вълните, слял се с безкрая на света, там където се целуват сините нюанси на небето и необятните води на океана. И всичко е едно, и той е просто част от него. Малка, много малка част от него.
Ден след ден корабът е негов дом. И времето е сякаш спряло. Поражда се един въпрос: „Корабния хронометър – приятел или враг?“, в резултат на тежък философски труд.
Безкрай като водата в океана са мислите му за брега. Тъгата… Тя остава… след залеза, след изгрева дори. И въпреки звездите, въпреки спокойната вода! Тъгата – тя се наслоява някъде, на скрито, дълбоко в душата. И вълните се разбиват в корпуса на неговия дом, в корпуса на неговите чувства. Люлее го морето, люлее живота. Все пак времето минава… И така докато не станат цяло — мъжът, по–точно неговото тяло, и могъщото море.
Романтик ли е морякът? Свикнал е на курсове да плава. По пеленги и разстояния се ориентира. От точка А до точка Б – време път и скорост. Истински север, магнитен север, компасен север… И всичките са север! А звездното небе над него… Шедар, Регул, Артур… Хиляди мечтани светове. Добре, че е ECDIS‑а и GPS работи! Романтик ли е морякът в нашия свят, не много романтичен? Винтът се върти, а икономиката се развива. Всичко и дори целият живот е проста търговия. От точка А до точка Б – товарим, разтоварваме, готово. Щом работи за пари, то романтик ли е морякът? Романтиката идва от дълбините на морето – от синьото и самотата, когато третият помощник е на вахта. Когато третият помощник е на вахта – звезди, желязо и вода.
Морето всички слабости разкрива и дава нова, друга, необятна сила. Дали морякът е опитомил морето, превърнал стихията в своя сила, обуздал необузданите вълни… Или той сам е бил обуздан?
Последен рейс, последна вахта, после пристанище и път към дома. Домът – точка с координати фи и ламбда.
Бреговете са самотни понякога… Както е самотен всеки кораб без екипаж. И морякът на сушата е трудно да бъде разбран.
Затова не се сърдете на моряка, че не винаги ще го разбирате. Той живее с други идеали, други тегла и мечти за безкрайно небе. На границата между двата свята – на сушата и на водата. Люлее го морето, а на брега е здраво стъпил на земята.
Затова … Огледайте се … Познахте ли моряка?
В погледа му има нещо непознато – свободата!
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.