ДИРЯ В МОРЕТО — Вяра Дончева

Про­за

ТРЕТА НАГРАДА

Вяра Дон­че­ва

Диря в морето

Не питай как опи­то­мя­ва Тя водата -

бед­ра­та й — сти­хий­но-дъл­ги под луната.

В това приста­ни­ще аз целия съм “Да”.

Едно голя­мо и прекрас­но “Да”… Вода

и сво­бо­да… Тър­си ме в сян­ка­та й зрима,

мен — лоц­ма­на на ней­ни­те хиля­да псевдонима!

И в ларинг­са на ней­но­то мъл­ча­ние — по име,

пре­зи­ме и фами­лия — тър­си ме.“

Хрис­то Фотев

 

Поглед­не­те…

Поглед­не­те моря­ка. И погле­да му ски­тащ някъ­де из хори­зон­та. Замис­лен, тър­сещ, а може би дово­лен… А може би свободен!

Не се сър­де­те на моря­ка, че не вина­ги ще ви раз­би­ра. Той живее с дру­ги иде­а­ли, дру­ги тег­ла и необ­х­ва­тен, за нас, кръ­го­зор. Него­ви­ят дом е сред въл­ни­те, израс­нал в бур­но­то море. Баща му е Неп­тун, а май­ка му – Луна­та. Познал Сизи­гии, Квад­ра­ту­ра, изстра­дал крен и дифе­рент, при­вик­нал към въл­ни­те, слял се с без­к­рая на све­та, там къде­то се целу­ват сини­те нюан­си на небе­то и нео­бят­ни­те води на оке­а­на. И всич­ко е едно, и той е просто част от него. Мал­ка, мно­го мал­ка част от него.

Ден след ден кора­бът е негов дом. И вре­ме­то е сякаш спря­ло. Пораж­да се един въп­рос: „Кораб­ния хро­но­ме­тър – при­ятел или враг?“, в резул­тат на тежък фило­соф­с­ки труд.

Без­к­рай като вода­та в оке­а­на са мис­ли­те му за бре­га. Тъга­та… Тя оста­ва… след зале­за, след изгре­ва дори. И въп­ре­ки звез­ди­те, въп­ре­ки спо­кой­на­та вода! Тъга­та – тя се насло­я­ва някъ­де, на скри­то, дъл­бо­ко в душа­та. И въл­ни­те се раз­би­ват в кор­пу­са на него­вия дом, в кор­пу­са на него­ви­те чув­с­т­ва. Люлее го море­то, люлее живо­та. Все пак вре­ме­то мина­ва… И така дока­то не ста­нат цяло — мъжът, по–точно него­во­то тяло, и могъ­що­то море.

Роман­тик ли е моря­кът? Свик­нал е на кур­со­ве да пла­ва. По пелен­ги и раз­сто­я­ния се ори­ен­ти­ра. От точ­ка А до точ­ка Б – вре­ме път и ско­рост. Истин­с­ки север, маг­ни­тен север, ком­па­сен север… И всич­ки­те са север! А звез­д­но­то небе над него… Шедар, Регул, Артур… Хиля­ди меч­та­ни све­то­ве. Доб­ре, че е ECDIS‑а и GPS рабо­ти! Роман­тик ли е моря­кът в нашия свят, не мно­го роман­ти­чен? Вин­тът се вър­ти, а ико­но­ми­ка­та се раз­ви­ва. Всич­ко и дори цели­ят живот е проста тър­го­вия. От точ­ка А до точ­ка Б – това­рим, раз­то­вар­ва­ме, гото­во. Щом рабо­ти за пари, то роман­тик ли е моря­кът? Роман­ти­ка­та идва от дъл­би­ни­те на море­то – от синьо­то и само­та­та, кога­то тре­ти­ят помощ­ник е на вах­та. Кога­то тре­ти­ят помощ­ник е на вах­та – звез­ди, желя­зо и вода.

Море­то всич­ки сла­бос­ти раз­кри­ва и дава нова, дру­га, нео­бят­на сила. Дали моря­кът е опи­то­мил море­то, пре­вър­нал сти­хи­я­та в своя сила, обуз­дал нео­буз­да­ни­те въл­ни… Или той сам е бил обуздан?

После­ден рейс, послед­на вах­та, после приста­ни­ще и път към дома. Домът – точ­ка с коор­ди­на­ти фи и ламбда.

Бре­го­ве­те са самот­ни поня­ко­га… Как­то е само­тен все­ки кораб без еки­паж. И моря­кът на суша­та е труд­но да бъде разбран.

Зато­ва не се сър­де­те на моря­ка, че не вина­ги ще го раз­би­ра­те. Той живее с дру­ги иде­а­ли, дру­ги тег­ла и меч­ти за без­к­рай­но небе. На гра­ни­ца­та меж­ду два­та свя­та – на суша­та и на вода­та. Люлее го море­то, а на бре­га е здра­во стъ­пил на земята.

Зато­ва … Огле­дай­те се … Познах­те ли моряка?

В погле­да му има нещо непоз­на­то – свободата!

0 Коментара

Отговори