“Диря в морето” 2021 — Поезия: Вълни мажорни, вахти и прокладки

И се при­ту­рят древ­ни светове

към нови­те мар­ш­ру­ти на съдбата.

Така си впи­сан в днеш­но­то море,

че си наяс­но — няма път обратен.

Бре­гът покой е, само че за миг.

И всъщ­ност кой бле­ну­ва за покоя,

щом е раз­че­тен гла­рус­ни­ят вик

досущ коман­да – да се вър­неш в строя…

И ти се връ­щаш – с воля и кураж,

въл­ни мажор­ни, вах­ти и прокладки -

без­сън­на част от дру­жен екипаж, 

соле­но битие – и все пак сладко.

Дори без грам пате­ти­ки и плам, 

дори щом дра­ма вмък­не се в реала,

с рес­пект и дълг пред флаг и капитан. 

по мъж­ки оце­ля­ваш в девет бала.

Не все­ки на бре­га ще разбере — 

моря­кът с дух- плат­но е разлюляно

тъй сякаш дом уютен е морето ,

а Бог — щас­т­лив дел­фин по изгрев ранен

Но аз раз­брах, люби­ми., и наум. 

бях пър­во хлип – самот­ност до премала.

Отпос­ле – гне­вен бяс сре­щу Нептун,

но днес съм мъдър опит за възхвала.

Гали­на Иванова

Вто­ра награ­да 2021