Диря в морето 2022 — Поезия: Отплаване

За кой ли път огньо­ве­те на кея
попи­ха в сле­по­та­та на нощта…
За кой ли път по ван­ти­те на рея
издиг­на тя раз­къ­са­ни платна
и в гън­ки­те на паз­ви­те им скрити,
угас­на­ха уда­ве­ни звездите.
Про­щал­ни­те три зву­ка на сирената
оста­на­ха в мъг­ла­та, да висят,
като маха­ло, да отмер­ват времето
на този вечен, син, без­к­ра­ен път.
Далеч, зад бело­та­та на Егея,
наст­ръх­нал ще ни срещ­не Матапан.
Ще бие в бор­да и ще ни люлее
в Бис­кая бурен теж­ка­та вълна.
Ще се догон­ват вах­ти уморени,
ще се засти­гат свет­ли­на и мрак
и ще мъл­чим, огра­бе­ни от времето,
в капа­на на моряш­кия хамак.
Оке­а­нът пак, от края и до края,
ще ни засип­ва с вла­га, зной и студ,
съз­вез­ди­я­та ще ни очертаят
сле­да­та на поред­ния маршрут.
За кой ли път, по пъти­ща­та- сините,
въл­на и вятър няма да ни спрат
и ще брои “часов­ни­кът” годините…

Кажи, Море, кажи!
До кой ли път?

Хрис­то Бондоков

Тре­та награда