Диря в морето 2022 — Поезия: ПРОЕКЦИЯ НА СПАСЕНИЕТО

На суша капи­та­ни­те са първи,
след тях във боя вои­ни­те вървят.
На кора­ба, и да потъ­нат в кърви,
до края
капитаните
стоят.
Ако море­то силом ги изхвърли
ако със зъби­те ги довла­чи до брега,
те биха пред­по­че­ли да са мъртви.
По-страшна
от палач
е съвестта.
Тя е моряк, залос­тил се във трюма,
над него тег­нат тоно­ве вода.
Маза без изход. Гла­во­лом­на урва.
Тъл­па, пребила
с камъни
Христа.
Тя е и залив с просна­ти таляни,
с нани­за­ни хри­ле на чепаре,
с фураж­ки, покрай при­ли­ва събрани.
И гла­ден гларус,
който

ги къл­ве.
Тя е въп­ро­сът ням на всич­ки живи:
„Как не успя на кръст да се качиш,
да се раз­пъ­неш сам и да умираш,
един поне
да можеш
да спасиш.“
Тя е стре­ле­цът, дето ги нарочва,
кур­бан да ста­нат в хор­с­ки­те уста.
Стре­ла е тя, заби­та мно­го точно
между
терзанието
и смъртта.
Спа­се­ни, капи­та­ни­те сънуват:
На суша­та стро­е­ни, с кител бял,
над тях небес­на­та фло­ти­лия пътува.
А те са нейната
проекция
от кал.

Мар­га­ри­та Мартинова

Поощ­ри­тел­на награда