Диря в морето 2022 — Проза: Преди Арго

Под­буж­дан от жур­на­лис­ти­чес­ко­то си любо­пит­с­тво раз­се­я­но преглеж­дах чуж­дес­т­ран­ни­те пуб­ли­ка­ции в мре­жа­та, кога­то попад­нах на инте­рес­но загла­вие: „Успеш­но приклю­чи екс­пе­ри­мен­тал­но­то пла­ва­не на гру­па енту­си­ас­ти по древ­ния воден път меж­ду Кас­пийс­ко и Чер­но море”. В изло­же­ни­е­то се изреж­да­ха има­на­та на сед­ми­на спе­ци­а­ли­зан­ти от Азер­бай­джан­с­ка­та Дър­жав­на мор­с­ка ака­де­мия в Баку. От тях чети­ри­ма бяха азе­ри, два­ма рус­на­ци и съв­сем нео­чак­ва­но за мен един бъл­га­рин. Беше запи­сан под име­то Дани­ло Хрис­то­фо­ров от Вар­на, при това бе ръко­во­ди­тел на мла­ди­те пъте­шес­т­ве­ни­ци. Исто­ри­я­та ме впе­чат­ли, тъй като за пър­ви път смел­ча­ци бяха пре­одо­ле­ли пред­по­ла­га­ем мар­ш­рут със соб­с­тве­но­ръч­но изра­бо­те­на реп­ли­ка на дре­вен кораб. Набър­зо пре­ро­вих налич­на­та инфор­ма­ция в „Нета” и наме­рих необ­хо­ди­ма­та ми връз­ка с бъл­гар­с­ки­ят пред­ста­ви­тел. Уго­во­рих­ме си сре­ща във Вар­на през юли и така лич­но се срещ­нах с нашен­с­кия Тур Хейер­дал. Срав­не­ни­е­то не е пом­поз­но! Ще раз­бе­ре­те, кога­то ви запоз­ная с исто­ри­я­та на този забе­ле­жи­те­лен човек.

Срещ­нах­ме се в Мор­с­ка­та гра­ди­на и дока­то при­ся­дах­ме на пей­ка­та нетър­пе­ли­во му зада­дох някол­ко въп­ро­са. Дани­ло се ока­за при­ятен раз­каз­вач. Поява­та му на този свят беше про­дукт на интер­на­ци­о­нал­на любов, приклю­чи­ла с дъл­гот­ра­ен брак. Досе­гаш­ни­ят му живот беше про­те­къл пове­че в Баку откол­ко­то във Вар­на. Баща­та Алек­сан­дър Хрис­то­фо­ров при­до­бил сла­ва­та на доб­ре пла­тен спе­ци­а­лист от Наци­о­нал­на­та Неф­те­на ком­па­ния на азе­ри­те, така че отра­но се поста­рал да насо­чи сина си в пра­вил­на­та посо­ка. Дани­ло оба­че пре­неб­рег­нал бащи­ни­те заве­ти и послу­шал пови­ка на сър­це­то си. В Мор­с­ка­та ака­де­мия при­до­бил солид­но обра­зо­ва­ние и през мина­ла­та годи­на про­дъл­жил да спе­ци­а­ли­зи­ра. Дока­то осъ­щес­т­вя­вал про­фе­си­о­нал­ни­те си въж­де­ле­ния, съд­ба­та го дари­ла с трай­на­та и нена­ру­ши­ма друж­ба на шес­ти­ма приятели.

- …Отна­ча­ло бяха пети­ма – неп­ри­ну­де­но пояс­ни Дани­ло: — Аслан, Тамир, Гядир, Сер­гей и Вла­ди­мир. След това се при­съ­е­ди­ни Муса­дик Ага­ев: най-вли­я­тел­ни­ят от всич­ки ни; баща му беше мно­го гъст с гра­до­на­чал­ни­ка на Баку. Без него щях­ме да си оста­нем един­с­т­ве­но с меч­ти­те. С Муса­дик се запоз­нах­ме, дока­то раз­глеж­дах­ме пет­рог­ли­фи­те на Гобус­тан. Изклю­чи­те­лен кул­тур­но-исто­ри­чес­ки памет­ник! Скал­ни рисун­ки на въз­раст меж­ду ІІ и VІ хиля­до­ле­тия: коне, еле­ни, лов­ци и пр., но за нас най-важ­но­то, за кое­то бях­ме про­пъ­ту­ва­ли око­ло 45 км. на юго­за­пад от Баку, бяха слън­че­ви­те кора­би. Пред­став­ля­ват две сред­но-голе­ми изоб­ра­же­ния на древ­ни пла­ва­тел­ни сред­с­тва без мач­та, като вър­ху изви­та­та им кър­мо­ва част се откро­я­ват лъче­зар­ни­те изоб­ра­же­ния на слън­че­ви дис­ко­ве. Муса­дик придру­жа­ва­ше оча­ро­ва­тел­на­та си при­ятел­ка Катя, от Цен­тъ­ра за бъл­гар­с­ки език и кул­ту­ра към Сла­вян­с­кия уни­вер­си­тет в Баку. Тя беше просто обсе­бе­на от пет­рог­ли­фи­те и щом дочу бур­ни­те комен­та­ри око­ло кораб­ни­те изоб­ра­же­ния се наме­си с при­съ­ща­та й енергичност:

- За как­ви лод­ки гово­риш! – под­раз­ни я опре­де­ле­ни­е­то на Вова, кой­то защи­та­ва­ше своя кон­цеп­ция за рисун­ки­те. – Това са кора­би, не виж­даш ли очер­та­ни­я­та! Изоб­ра­зе­ни са кораб­ни реб­ра, кор­пус, слън­че­во укра­ше­ние и седем чове­ка еки­паж. Спо­ред Тур Хейер­дал и реди­ца исто­ри­ци, тук са откри­ти най-древ­ни­те изоб­ра­же­ния на кора­би в света!

- Не може да има кора­би с реб­ра, пре­ди пове­че от пет хиля­до­ле­тия! – въз­му­ти се Вла­ди­мир. – Тога­ва е има­ло само тръс­ти­ко­ви сало­ве и лод­ки. Сами­ят нор­веж­ки пъте­шес­т­ве­ник го дока­за на прак­ти­ка. Тези изоб­ра­же­ния са на по-мал­ко от чети­ри хиля­ди години.

- Виж, Вова – наме­сих се, за да пари­рам нади­га­ща­та се буря у Катя, — наис­ти­на виж­да­ме изоб­ра­зе­ни кораб­ни шпан­го­у­ти, но това не озна­ча­ва, че набор­ни­ят ске­лет се появя­ва едва във вре­ме­то на арго­нав­ти­те. Как­то е извес­т­но „Арго” има мач­та с плат­но, а тук лип­с­ва какъв­то и да е ран­го­ут и таке­лаж. Това е така, поне­же още не е изоб­ре­тен. Посо­че­на­та дати­ров­ка от 6000 г. за кораб­ни­те изоб­ра­же­ния е дос­то­вер­на и вяр­вам, че всич­ки сме наяс­но по въпроса.

Вова­та нео­хот­но се съг­ла­си, но все пак неус­тоя и заяд­ли­во попита:

- А как ще обяс­ни спе­ци­а­лис­та по кора­бос­т­ро­е­не тол­ко­ва ран­на­та поява на кор­пу­сен набор, ако допус­нем, че рисун­ки­те са сът­во­ре­ни през ІV-хиля­до­ле­тие пр. Хр. Наука­та отдав­на е дока­за­ла, че слож­ни­те кораб­ни кон­с­т­рук­ции са про­дукт на раз­ви­ти циви­ли­за­ции, как­ви­то са Еги­пет­с­ка­та и Минойс­ка­та, но това е едва през ІІІ-хиля­до­ле­тие пр. Хр.

- Не съм съг­ла­сен – нео­чак­ва­но взе дума­та въз­дър­жа­щия се досе­га Муса­дик Ага­ев. – Ето изказ­ва­не­то на Тур Хейер­дал, кое­то ще цити­рам по памет: „Нави­га­ци­я­та е въз­ник­на­ла пре­ди циви­ли­за­ци­я­та. Ние погреш­но вяр­ва­ме, че циви­ли­за­ци­я­та е на пър­во мяс­то и едва кога­то хора­та раз­ви­ват доста­тъч­но висо­ко ниво започ­ват да стро­ят лод­ки. Това просто не е вяр­но! Напро­тив, хора­та пър­во пост­ро­я­ват ста­бил­ни пла­ва­тел­ни съдо­ве, кои­то им позво­ля­ват да се свър­з­ват помеж­ду си, за да могат да тър­гу­ват и да се учат един от друг. Имен­но чрез кон­так­ти и сът­руд­ни­чес­т­во се раз­ви­ва обществото.”*

Неоп­ро­вер­жи­ми­ят авто­ри­тет на нор­веж­кия изсле­до­ва­тел нака­ра всич­ки ни да замъл­чим. Реших да пари­рам нелов­ко­то поло­же­ние и при­ми­ре­но се изказах:

- Раз­би­ра се, че е така, при­яте­лю. Ще при­пом­ня само, че в дре­вен Шумер също са изпол­з­ва­ли тръс­ти­ко­ви и коже­ни лод­ки за тър­го­вия по реки­те. Дву­ре­чи­е­то е срав­ни­тел­но бли­зо до Кас­пийс­ко море и никак не е изклю­че­но зна­ни­я­та за кора­боп­ла­ва­не­то и кора­бос­т­ро­е­не­то да са про­ник­на­ли по тези мес­та още през V‑хилядолетие пр. Хр.

- И кой е дока­зал как са пост­ро­е­ни и докъ­де изоб­що са пла­ва­ли тези лод­ки?! – не се сдър­жа дру­ги­ят рус­ки коле­га Серьо­га, но на момен­та Катя припря­но го засече:

- Ами как­во чака­те? Нали се има­те за нова­то­ри. Бъде­те мъже и взе­ме­те при­мер от под­ви­га на нор­ве­же­ца. Пост­ро­е­те кораб и про­ве­ре­те докъ­де ще стигне!

Тога­ва думи­те й ни раз­ве­се­ли­ха, кое­то сло­жи край на тема­та. Про­дъл­жих­ме деня с дру­ги раз­вле­че­ния, но след вре­ме нещо се слу­чи. Тър­сех някак­ви науч­ни пуб­ли­ка­ции из „Нета”, кога­то се натък­нах на сним­ка с пред­по­ла­га­ем макет на слън­чев кораб, при това изра­бо­тен от пле­те­на тръс­ти­ка по идея на Тур Хейер­дал. Реп­ли­ка­та при­ли­ча­ше пове­че на кош­ни­ца със солар­на фигу­ра за укра­са, кое­то ми се видя несе­ри­оз­но и ме про­во­ки­ра да се замис­ля. Как ли древ­ни­те са реши­ли въп­ро­са с неп­ро­мо­ка­е­мост­та на обшив­ка­та, била тя от тръс­ти­ко­ва рогоз­ка или от щаве­на телеш­ка кожа. Та нали след някол­ко месе­ца в соле­на­та вода и най-плът­ния гьон се просмук­ва и прак­ти­чес­ки ста­ва него­ден. Реших да потър­ся в спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та лите­ра­ту­ра как­ва суро­ви­на са изпол­з­ва­ли древ­ни­те, за да напра­вят пле­те­ни­те си лод­ки водо­неп­ро­пус­к­ли­ви. Резул­та­ти­те бяха тра­гич­ни! Обик­но­ве­но се спо­ме­на­ва­ха раз­лич­ни видо­ве раз­то­пе­на дър­вес­на смо­ла и поня­ко­га живо­тин­с­ки маз­ни­ни. Изтък­ва­ни­те суро­ви­ни няма­ше как да ме удов­лет­во­рят, пора­ди след­ни­те при­чи­ни: дър­вес­ни­те смо­ли са твър­де тру­до­ем­ки за доби­ва­не и с вре­ме­то ста­ва­ха чуп­ли­ви, а живо­тин­с­ка­та маз­ни­на беше скъ­па, има­ше малък срок на год­ност и изис­к­ва­ше посто­ян­но вън­ш­но и вът­реш­но омаз­ва­не на коже­но­то кораб­но кори­то. Тога­ва се сетих за още един мате­ри­ал, кой­то е загат­нат в Биб­ли­я­та и то в кни­га пър­ва Битие. Там пише смо­ла, но за пус­тин­ни­те райо­ни на Близ­кия изток под смо­ла веро­ят­но са раз­би­ра­ли сво­бод­но бли­ка­ща­та от зем­ни­те нед­ра пет­рол­на кал. Оста­ва­ше да се отго­во­ри на въп­ро­са, как­ва е била древ­на­та тех­но­ло­гия по запе­чат­ва­не на кор­пу­са с този при­ро­ден битум? Нала­га­ше се да спо­де­ля проб­ле­ма с при­яте­ли­те си, като пре­ди това се поста­рах да напра­вя тех­ни­чес­ки чер­теж, спо­ред изоб­ра­же­ни­я­та на кора­би­те от Гобус­тан. Зало­жих на про­фе­си­о­нал­ни­те си зна­ния и лич­на­та си визия за бор­до­ви­те детай­ли и с надеж­да пред­ста­вих иде­я­та си за одобрение.

Спом­ням си, че кога­то отво­рих чер­те­жи­те всич­ки оне­мя­ха. Шес­ти­ма­та сякаш бяха чака­ли някой да се прест­ра­ши и да напра­ви пър­ва­та стъп­ка. Обсъж­да­ни­я­та започ­на­ха вед­на­га, без никак­ви резер­ви към проекта:

- Чудес­но! Но, раз­би­ра се! – раз­па­ле­но се въз­хи­ща­ва­ше Муса­дик Ага­ев, кой­то обик­но­ве­но беше сдър­жан. – Лод­ка­та ще е доста­тъч­но лека и здра­ва и ще позво­ля­ва издър­п­ва­не по суша. Можем да проб­ва­ме сре­щу тече­ни­е­то на р. Кура. Чувал съм че в мина­ло­то е била пла­ва­тел­на до Тби­ли­си. Оттам ще се пус­нем по поре­чи­е­то на Рио­ни в Чер­но море. Така ще пре­ми­нем кав­каз­ко­то направ­ле­ние по пътя на коприната.

- Ско­ро мина­вал ли си по тези мес­та? – рито­рич­но го запи­та Гядир Али­ев, кой­то беше родом от погра­нич­на­та с Гру­зия пла­нин­с­ка част на стра­на­та. – В гор­но­то си тече­ние Кура пред­став­ля­ва мал­ко пото­че. Освен това пътят до Кута­и­си пре­ми­на­ва през 66-кило­мет­ро­вия пла­нин­с­ки про­ход Сура­ми. Ще са необ­хо­ди­ми голе­ми усилия.

- Аз също съм на това мне­ние – под­кре­пи го него­ви­ят зем­ляк Аслан. – В древ­ност­та тър­гов­с­кия мар­ш­рут меж­ду Кас­пийс­ко и Чер­но море е осъ­щес­т­вя­ван чрез сме­сен пре­воз. При Тби­ли­си са прехвър­ля­ли сто­ка­та от лод­ки­те вър­ху муле­та, ками­ли и про­чее доби­тък. Сухо­път­ни­ят пре­ход до гр. Кута­и­си и р. Рио­ни е про­дъл­жа­вал някол­ко дни, след кое­то отно­во са пре­то­вар­ва­ли, но вече на чер­но­мор­с­ки кора­би. Дан­ни­те са за ІІІ-хиля­до­ле­тие пр. н.е., кога­то в Китай въз­ник­ва коп­ри­нар­с­т­во­то. Пре­ди това не е мно­го ясно с как­во са търгували.

- Аз съм инфор­ми­ра­на – демон­с­т­ри­ра пре­въз­ход­с­тво­то си в област­та на исто­ри­я­та Катя. – Арте­фак­ти от гли­не­ни чире­пи под­сказ­ват връз­ки меж­ду кул­ту­ра Вар­на с Намаз­га-депе и Алтън-депе, сега в Тур­к­ме­нис­тан. Освен с кера­ми­ка, са тър­гу­ва­ли с кожи, пла­то­ве, укра­ше­ния от мед, седеф, неф­рит и пр. Нали раз­би­ра­те, че пре­на­ся­не­то на едно­тип­ни­те кера­мич­ни съди­ни и вещи през две море­та и една пла­ни­на е ста­ва­ло не само по суша…

За да пога­си съз­да­ло­то се напре­же­ние се наме­си Тамир, най-въз­рас­т­ни­ят от азерите:

- Хай­де да не сла­га­ме тали­га­та пред муле­то! Мар­ш­ру­тът не е най-важ­но­то в момен­та. Можем да пла­ва­ме и покрай бре­га на Кас­пия, на север, като пра­вим почив­ки по крайб­ре­жи­е­то и избяг­ва­ме лошо­то вре­ме. При­ори­тет­но е да пост­ро­им този дре­вен кораб. При това се нала­га да изпол­з­ва­ме суро­ви­ни, мате­ри­а­ли и инс­т­ру­мен­ти съпос­та­ви­ми с позна­ни­я­та от пре­ди VІ хилядолетия.

Признах, че този проб­лем и на мен ми се виж­да­ше непо­си­лен. Изис­к­ва­ше се майс­тор­с­т­во да пост­ро­иш кораб само с мед­ни брад­ви, ножо­ве и шила. Поне това са извес­т­ни­те на архе­о­ло­ги­я­та метал­ни инс­т­ру­мен­ти за пери­о­да. Кога­то кон­с­т­ру­и­рах детай­ли­те по кор­пу­са, тряб­ва­ше да се съоб­ра­зя­вам и с мате­ри­а­ли­те за изра­бот­ва­не­то. През хал­ко­ли­та са изпол­з­ва­ли дър­во, тръс­ти­ко­ви рогоз­ки, коноп, въл­на, как­то и обра­бо­те­на кожа. Тех­но­ло­ги­я­та щеше да ни затруд­ни и пора­ди още една нема­ло­важ­на при­чи­на: не бива­ше да упот­ре­бя­ва­ме никак­ви гвоз­деи, като за скре­пя­ва­не на еле­мен­ти­те допус­ках­ме само дър­ве­ни кли­но­ве, сглоб­ки и връз­ки от коноп. На пър­во вре­ме се раз­брах­ме да изра­бо­тим мед­ни­те инс­т­ру­мен­ти и същев­ре­мен­но да разучим мето­до­ло­ги­я­та. Муса­дик поже­ла да анга­жи­ра баща си за съдейс­т­вие с достав­ки­те, но му тряб­ва­ха срав­ни­тел­но точ­ни циф­ри за коли­чес­т­ва­та телеш­ка кожа, коно­пе­ни плат­на и въже­та, камъ­ше­ни рогоз­ки, а и зара­ди раз­ре­ши­тел­но­то при отси­ча­не на опре­де­лен брой дър­ве­та. След като раз­пре­де­лих­ме зада­чи­те, се заех­ме да ги реша­ва­ме. Изчис­ле­ни­я­та пока­за­ха при­лич­ни стой­нос­ти по отно­ше­ние цена­та на про­ек­та. Баща­та на Муса­дик се ока­за на ниво, как­то впро­чем и Катя от Бъл­гар­с­кия кул­ту­рен цен­тър. Тя спрет­на така­ва рек­лам­на кам­па­ния, че даже рек­то­ра на Мор­с­ка­та ака­де­мия се заин­те­ре­со­ва. Него­ва­та под­кре­па се ока­за мно­го важ­но за нас. Опти­мал­ни­те раз­че­ти за кор­пу­са бяха на база 7‑членен еки­паж с пове­че мяс­то за това­ра, откол­ко­то за лич­ни нуж­ди. Усло­ви­я­та предопре­де­ля­ха дъл­жи­на­та да е мал­ко над 8 м., шири­на­та 2,7 м., газе­не­то до 40 см. при плос­ко дъно и 1,3 тона това­ро­по­дем­ност. Захва­ща­не­то на изра­бо­те­ни­те от цели кло­ни реб­ра може­ше да се осъ­щес­т­ви чрез сглоб­ки към вът­реш­ния кил, кой­то да се издя­ла от един дър­ве­сен ствол. След­ва­ше здра­во пристя­га­не на цяла­та ске­лет­на кон­с­т­рук­ция с коно­пе­ни връз­ки и дър­вес­ни чопо­ве. Спом­ням си, че има­ше дъл­ги спо­ро­ве и мно­го про­че­те­на лите­ра­ту­ра, дока­то стиг­нем до кон­сен­сус за обшив­ка­та на кор­пу­са. Тя тряб­ва­ше да е трип­лас­то­ва: 1.) вът­реш­на – от рогоз­ки при­вър­за­ни към реб­ра­та, пред­наз­на­че­ни за осно­ва на след­ва­щи­те плас­то­ве и за зазд­ра­вя­ва­не на меж­ду­реб­ре­ни­те прост­ран­с­т­ва; 2.) меж­дин­на – от дво­ен коно­пен плат, кой­то след при­ши­ва­не щеше да бъде имп­рег­ни­ран с битум­на кал; 3.) вън­ш­на – от телеш­ка кожа, коя­то да играе роля­та на шит при вла­че­не­то на кора­ба по суша­та. С общи уси­лия рабо­та­та напред­ва­ше и след годи­на пре­не­сох­ме на ръце древ­на­та реп­ли­ка до приста­ни­ще­то на Баку. Набли­жа­ва­ше часът на исти­на­та, кога­то кора­бът не само тряб­ва­ше да пла­ва, но и дъл­го да усто­я­ва на неб­ла­гоп­ри­ят­ни­те усло­вия при екс­пло­а­та­ци­я­та. Пър­ви­те изпи­та­ния око­ло зали­ва пока­за­ха доб­ри качес­т­ва, но за откри­то море се нала­га­ше да нато­ва­рим око­ло 250 кг. камъ­ни за баласт. Щом се уве­ри­ха в год­ност­та на пла­ва­тел­но­то сред­с­тво, адми­нис­т­ра­ци­и­те на Приста­ни­ще­то и Мор­с­ка­та ака­де­мия тър­жес­т­ве­но го кръс­ти­ха „Про­то-Арго”; после ни снаб­ди­ха с необ­хо­ди­ма­та доку­мен­та­ция и налич­ни сред­с­тва за посе­ща­ва­не на рус­ки­те пор­то­ве и ни поже­ла­ха „успех”. Допъл­ни­те­лен сти­мул за нас се ока­за реше­ни­е­то на рек­то­ра­та да признае про­ек­та за „задъл­жи­тел­на прак­ти­ка при спе­ци­а­ли­за­ция”. Накрат­ко, одоб­ре­ни­ят от ръко­вод­с­тво­то план включ­ва­ше пла­ва­не на север до усти­е­то на Вол­га и, ако обсто­я­тел­с­т­ва­та позво­ля­ват, да про­дъл­жим сре­щу тече­ни­е­то до гр. Ками­шин. Само 15 км. рав­ни­на деля­ха този рус­ки град от сели­ще­то Пет­ро­вал на р. Илов­ля, коя­то беше ляв при­ток на Дон. Топог­раф­с­ки­те дан­ни показ­ва­ха, че няко­га там е има­ло мочу­ри­ще, кое­то пред­став­ля­ва­ше най-удоб­но­то мяс­то за извли­ча­не на кора­би­те към вод­на­та връз­ка по р. Илов­ля – Дон и Азов­с­ко море. Цели­ят набе­ля­зан мар­ш­рут от Баку до Керч въз­ли­за­ше на 2500 км. и при пре­ми­на­ва­не щях­ме да дока­жем изпол­з­ва­не­то на реч­но-мор­с­кия път в дъл­бо­ка древ­ност. Отне ни поч­ти 7 месе­ца, но успях­ме да го направим.

Слу­шах и запис­вах със зата­ен дъх раз­ка­за на Дани­ло и кога­то замъл­ча нетър­пе­ли­во го под­ка­них да про­дъл­жи. Той само се усмих­на и любез­но поясни:

- Е, ната­тък вече писа­ха по вес­т­ни­ци­те и се знае. Спи­рах­ме за почив­ки и през цяло­то вре­ме ни пресре­ща­ха сим­па­ти­зан­ти. Извес­т­ни труд­нос­ти имах­ме при пре­одо­ля­ва­не­то на тези 15 км. суша, как­то и през плит­ки­те води в гор­но­то тече­ние на Илов­ля. Нало­жи се да изхвър­лим балас­та, за да не тежи. После по Дон и до Керч беше лес­но. Древ­ни­ят ни кораб издър­жа! Спо­ред мно­зи­на спе­ци­а­лис­ти така е осъ­щес­т­вя­ва­на една от тър­гов­с­ки­те връз­ки меж­ду хал­ко­лит­ни­те кул­ту­ри от Запад­но­то Чер­но­мо­рие, Вол­га и Кас­пийс­ко море. Под­роб­нос­ти­те око­ло екс­пе­ди­ци­я­та ще наме­ри­те в пъте­пи­са, кой­то ско­ро ще издам.

Позд­ра­вих го за иде­я­та и нео­хот­но изклю­чих запи­са на дик­то­фо­на. Интер­вю­то приклю­чи и ско­ро се раз­де­лих­ме. За мен екс­пе­ри­мен­тът беше забе­ле­жи­те­лен, но непъ­лен. Тряб­ва­ше да се пре­одо­лее и учас­тъ­ка, меж­ду Вар­на и Керч, но вло­ше­на­та поли­ти­ка меж­ду Русия и НАТО не позво­ля­ва­ше. Може би щяха да се наме­рят смел­ча­ци да проб­ват южния мар­ш­рут меж­ду Вар­на и Поти, покрай Ана­дол­с­ко­то крайб­ре­жие. Кой знае! Исто­ри­я­та чака­ше да бъде потвър­де­на от след­ва­щия Тур Хейердал…

(В памет на Тур Хейер­дал (1914 – 2002)

Дана­ил Стой­чев – Хърст

Тре­та награда