От мостика се взирам във вълните –
морето днес е като портолан
и пяната се плъзга по чертите
на най-далечния меридиан.
Там някъде е онова пристанище
където докерите вечер пият ром,
моряците разказват за съкровища,
а бората превзема бара с взлом.
Във този залив чакат ме сирени,
прикрили с мрежите разголени тела.
Пиратите край тях са джентълмени,
прибрали в джоб димящите дула.
Над мен кръжи самотен буревестник,
описва пътя ми с крилат нишан.
Днес моят кораб още е от вестник,
но щом порасна, ще съм капитан.
Диана Фъртунова
Втора награда
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.