Диря в морето 2023 — Поезия: Клонче от смокиня

На палуб­ния боц­ман Дими­тър – Чукендото
В памет.

Пропла­вал бе на този свят
поч­ти земя­та цяла,
а ги съб­ра в една съдба
море на име Бяло,
с моми­че, неж­но като цвят,
в квар­та­ла “Кате­ри­ни”,
с лице на моми­на сълза ,
с очи – като маслини.
На юга в свет­ли­те нощи,
От купо­ла осеян,
бро­я­ха пада­щи звезди
в море Егея.
Завиж­да­ха му не на глас,
а с мъж­ка завист скрита –
та все­ки вто­ри меж­ду нас
съну­ва ѝ очите!
Защо­то във сво­я­та съдба
все пла­ща­ме по нещо -
поня­ко­га с кръв­на дан,
като беля­зан грешник?
С нас без да се сбо­гу­ва, тя
от Солун­с­кия залив,
пре­се­ли се във дру­ги свят,
но по- добър – едва ли…
Една смо­ки­ня там расте
и с коре­ни, и с клони
закри­ля го като дете
моми­че­то от Солун.
С годи­ни пла­вaше натам -
наго­ре и надолу.
Нали не е на край света
приста­ни­ще­то Солун?
Отива­ше кри нея там,
пола­га­ше до ствола
букет от дъха­ви цветя
в приста­ни­ще­то Солун.

Дру­га­ри­те от младостта
не се забра­вят просто
и чес­то аз, макар и сам ,
пак ходя му на гости.
И там, до него­вия кръст,
оста­вям в утрин синя
бутил­ка Узо, щип­ка пръст
и клон­че от смокиня.

Хрис­то Бондоков

Пър­ва награда