Морето е любовница жестока!
Едва сега добре го осъзнавам.
Убийствено чаровна,синеока
и по-желана не познавам.
Потъваме в прегръдката коварна
и не след дълго сам капанът щраква.
Съдбата ни такава е навярно.
Любовницата с обич ни очаква.
Едва когато минем през зенита
и точна равносметка си направим,
разбираме, че даже да опита,
не може никой нищо да поправи.
Морето никога не се забравя
и любовта до гроб не си отива!
Мъжете там сърцето си оставят.
Любовница-божествено красива!
Морякът стар към нея все поглежда,
дочул отново оня мамещ зов.
На плажа,към водата се навежда
и с нежност гребва шепичка Любов.
Владимир Владимиров
Специална награда
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.