Трета награда – Владимир Коловски – На път

НА ПЪТ

В кораб, нато­ва­рен с мечти,
бав­но по въл­ни­те се клатя.
Към далеч­ни и чуж­ди страни,
звез­ди чер­та­ят ми пътя.

Пред мен оке­ан се шири и бушува,
заплаш­ващ с без­д­ни да ме потопи.
Бури, вих­ри сви­ре­пи, тайфуни…
Бушу­вай! Можеш само да ме вдъхновиш.

Бури мор­с­ки не една или две аз съм сломил
през съд­ба­та си скиталническа-моряшка.
Отде­ле­на от мен с оке­ан, вълни-планини,
пра­виш буря­та в душа­та ми страшна.

Кога­то си далеч­на, недостъпна,
през деня си сил­но бенувана.
Отвъд без­к­рай­ния син хоризонт,
през нощи­те ти си слад­ко сънувана.

Как­то хуба­во­то вре­ме в морето,
ти си сил­но жела­на жена.
Как­то кра­си­ва приста­нищ­на любовница,
ти си меч­та­на съдба.

Пра­щам по чай­ки­те и албатросите
целув­ка неж­на с привкус на сол.
Чрез дел­фи­ни­те, риби­те и кашалотите,
прегръ­щам те неж­но, със страст.

Окри­лен, дебе­ли­те обла­ци яхвам.
Паса­ти­те впря­гам здра­во с юзди.
Тър­пе­ние нямам вече да зърна
тво­и­те сини, прекрас­ни очи.