Един лош ден за пристанищния идиот

Спе­ци­ал­на награда

Приста­ни­ще­то живееше

.На  шес­то мяс­то това­ре­ха дома­ти за Русия. На чет­вър­то с цис­тер­ни пре­ли­ва­ха на малък тан­кер винен коня­чен кон­цен­т­рат за Ита­лия. На деве­то мяс­то на  гръц­ки кораб това­ре­ха ста­да от агне­та за ара­би­те. На еди­на­де­се­то раз­то­вар­ва­ха апа­тит, а до тях нем­с­ки кораб  това­ре­ше сто­ма­не­ни лис­то­ве  … На два­на­де­се­то мяс­то въг­ле­во­зи­те раз­то­вар­ва­ха въг­ли­ща. Всич­ки кораб­ни мес­та бяха заети. Някои кора­би вече, нато­ва­ри­ли, или раз­то­ва­ре­ли сто­ка­та, тег­ле­ни от вле­ка­чи­те заминаваха,като наду­ва­ха за сбо­гом  сире­на­та и вле­ка­чи­те им отвръ­ща­ха. Не след дъл­го  дру­ги заема­ха тях­но­то мяс­то. По кея с гро­хот и прах бър­зо се раз­ми­на­ва­ха  нато­ва­ре­ни със сто­ка трак­то­ри с ремар­ке­та и мощ­ни авток­ра­но­ве,  насо­чи­ли далеч от каби­на­та на шофъ­о­ра  дъл­ги товар­ни стре­ли. ‚а меж­ду тях пър­га­во си про­муш­ва­ха мал­ки елек­т­ро­кар­че­та. И хора,много хора! Стрес­на­ти  от  опас­но пре­ми­на­ва­щия бли­зо до тях трак­тор, гру­па  доке­ри  псу­ва­ха след  шофъ­о­ра, като всич­ки вку­пом поже­ла­ва­ха май­ка му.

Приста­ни­ще­то кипе­ше от живот

Мите­то,  поне­съл в една­та ръка мет­ла­та с дъл­га­та дръж­ка ‚а в дру­га­та кофа, със сло­же­на­та в нея лопат­ка, бав­но се раз­хож­да­ше по кея,  под­ми­та­ше изхвър­ле­ни­те  от работ­ни­ци­те хар­тии от закус­ки, скъ­са­ни цимен­то­ви тор­би и цимен­то­вия прах, кои­то те бяха раз­си­па­ли по кея и слу­чай­ни неве­ро­ят­ни по вид бок­лу­ци, попад­на­ли по земя­та, изхвър­ле­ни веро­ят­но от моря­ци­те на чуж­ди­те кора­би:   стран­ни лъс­ка­ви бок­лу­ци домък­на­ти от нез­най­ни екзо­тич­ни  чуж­ди приста­ни­ща, пре­ми­на­ли хиля­ди мор­с­ки мили,за да бъдат изтър­ва­ни,  забра­ве­ни или  просто неб­реж­но изхвър­ле­ни тук на бур­гас­ко­то пристанище.

Мите­то беше мeтач в пристанището.Това му беше работата.За това му плащаха.От вре­ме на вре­ме го кара­ха да поли­ва гра­дин­ки­те пред адми­нис­т­ра­ци­я­та и тога­ва, той се чув­с­т­ва­ше мно­го важен и мно­го гор­до и съвес­т­но си изпъл­ня­ва­ше задължението.

 Харес­ва­ше рабо­та­та си. Не беше теж­ка и му дава­ше въз­мож­ност да се раз­хож­да по кея , да сре­ща раз­лич­ни хора и да гле­да кора­би­те. Мно­го оби­ча­ше да гле­да кора­би­те и да меч­тае някои ден и той да тръг­не да пътува.

В приста­ни­ще­то всич­ки го познаваха.Постоянно чува­ше някой да му под­вик­ва- Мите!… Как си Мите!…-Той оста­вя­ше за миг кофа­та и лопат­ка­та, под­пи­ра­ше са на дъл­га­та дръж­ка на мет­ла­та и чор­лав и ухи­лен до уши маха­ше на този, кои­то го е позд­ра­вил. Пове­че­то от тези, кои­то го позд­ра­вя­ва­ха, той не позна­ва­ше. Някои се спи­ра­ха до него, потуп­ва­ха го сниз­хо­ди­тил­но по рамо­то, пита­ха го как са жена­та и деца­та , хвалеха,че е голям пич, отно­во го потуп­ва­ха по рамо­то и му каз­ва­ха :-Само така!-И да не се предава!

Мите­то не раз­би­ра­ше, пред как­во да не се пре­да­ва, но обе­ща­ва­ше нико­га да не се пре­да­ва и отно­во граб­ва­ше мет­ла­та и лопа­та­та. Най- му харес­ва­ше да се спре пред вле­ка­чи­те, къде­то моря­ци­те още  като го видят поч­ти вина­ги го кане­ха на кораба.

Те бяха мно­го инте­рес­ни хора.Често го кане­ха на кора­ба ‚чер­пе­ха го с ракия и се забав­ля­ва­ха с него. Мно­го от тях с по мно­го годи­ни бяха пъту­ва­ли с кора­би­те, зна­е­ха мно­го неща и раз­каз­ва­ха страш­но инте­рес­ни исто­рии. Може да се каже ‚че моря­ци­те го бяха взе­ли под сво­е­то попечителство.Черпеха го и чес­то спо­де­ля­ха обя­да си с него. Поня­ко­га, кога­то има­ше манев­ра на кораб и вре­ме­то беше хуба­во го взе­ма­ха на  вле­ка­ча и това го пра­ве­ше мно­го щас­т­лив. Той мно­го ги ува­жа­ва­ше и им беше мно­го бла­го­да­рен, защо­то пре­ди   шес­т­на­де­сет годи­ни моря­ци­те от един вле­кач му наме­ри­ха бул­ка . Тога­ва той беше два­де­сет и две годи­шен мла­деж,  кога­то един от по ста­ри­те моря­ци ‑въз­рас­тен соли­ден мъж един ден се досети,че позна­ва моми­че, под­хо­дя­що точ­но за него. Уст­ро­и­ха им сре­ща. Мите­то дой­де обле­чен с  най- хуба­ви­те слу­жеб­ни дре­хи, кои­то дава­ха от  приста­ни­ще­то и се срещ­на­ха с момичето.То се ока­за нео­чак­ва­но хуба­во, кра­си­во моми­че на осем­на­де­сет годи­ни. Русич­ко и бяло.Вярно,че беше доста глу­па­вич­ка и гово­ре­ше с доста затруд­не­но фъф­ле­не и поч­ти не и се раз­би­ра­ше как­во каз­ва. Но  мла­до­же­не­ца също не беше гений, така,че два­ма­та мно­го си под­хож­да­ха и се харе­са­ха. Запоз­на­ха ги и Мите­то по съвет на тези, кои­то го сва­то­са­ха, за да си вдиг­не акци­и­те пред нея я излъга,че доско­ро той самия  е бил моряк. Моря­ци­те му раз­ка­за­ха  някол­ко инте­рес­ни моряш­ки истории,за да може  той да ги раз­каз­ва  на моми­че­то и на ней­ни­те близ­ки, за да е по инте­ре­сен и убе­ди­те­лен. Научи­ха го и на някой еле­мен­тар­ни неща от моряш­ка­та терминология.Показаха му кое е нос,кърма,ляв и десен борд и кот­ва и това за сега беше доста­тъч­но. А ако го попи­тат , защо още не пъту­ва на кор­би­те, съчи­ни­ха още една ‚убе­ди­тел­на история,че  напус­нал БМФ, защо­то вед­нъж като бил с кора­ба на  едно афри­кан­с­ко приста­ни­ще, се раз­бо­лял от тро­пи­чес­ка трес­ка. Пред­ста­ви­ха Мит­ко  на моми­че­то и тя също мно­го го харе­са, защо­то той беше сим­па­тя­га и дока­то не про­го­во­ри ‚нищо не под­сказ­ва­ше за него­вия проб­лем. Мит­ко мно­го се гор­де­е­ше с познан­с­т­во­то си с моря­ци­те. Наско­ро след като ги оже­ни­ха, един от моря­ци­те, на кого­то съп­ру­га­та рабо­те­ше в личен със­тав на едно пред­при­я­тие, помог­на на мла­да­та му жена да си наме­ри  рабо­та като чис­тач­ка в адми­нис­т­ра­ци­я­та на също­то предприятие.Тъй като от моря­ци­те зна­е­ше мно­го моряш­ки исто­рии, Мите­то вечер  ги раз­каз­ва­ше на мла­да­та си съп­ру­га: исто­рии , в кои­то той беше гла­вен герой и моми­че­то му вярваше.Постоянно и раз­каз­ва­ше моряш­ки исто­рии, и ако тя беше по умна, може би щеше да се досети,че вре­ме­то, за кое­то твърдеше,че е пла­вал по море­та­та, не дости­га­ше да се слу­чат тол­ко­ва мно­го  пре­меж­дия и под­ви­зи, при кои­то той бе глав­ния герой. Пет­на­де­сет годи­ни по- къс­но той про­дъл­жа­ва да и раз­каз­ва все нови и по нови истории,без да е  изли­зал и с лод­ка в море­то и но явно,че тя не осъз­на­ва­ше това несъ­от­вет­с­твие,   вяр­ва­ше му и мно­го го ува­жа­ва­ше. Така,че Мит­ко бе мно­го бла­го­да­рен на моря­ци­те и им има­ше дове­рие. Вярно,че  те също се зака­ча­ха с него, лъже­ха го, а поня­ко­га някои по-злоб­ни бук­вал­но се гав­ре­ха с него. Но това,по- чес­то го пра­ве­ха мла­ди­те. Въз­рас­т­ни­те, ста­ри пъту­ва­ли дъл­ги годи­ни пла­ва­ли по море­та и оке­а­ни мъже , също си пра­вех шеги с него, но шеги­те им не бяха злоб­ни , не тра­е­ха дъл­го и има­ха извес­т­на мяр­ка . Мла­ди­те  пич­ле­ме­та поня­ко­га доста гад­но му се подиг­ра­ва­ха, а той обик­но­ве­но не се усе­ща­ше. Някой копе­ле­та, кои­то зна­е­ха за голе­мия му мерак му да пъту­ва с кора­би­те, го лъжеха,че имат голе­ми връз­ки и могат да го уре­дят  да  постъ­пи като моряк на някой кораб, но той пър­во тряб­ва да се научи пър­во на моряш­ка дис­цип­ли­на . При­мер­но как тряб­ва да стои на вахта,защото на кора­би­те моря­ци­те посто­ян­но дават вах­та. Той им вяр­ва­ше, че това е така! Един ден го нака­ра­ха да седи мир­но  на палу­ба­та, плът­но прибрал ръце и кра­ка до тяло­то, изпъ­нат като вой­ник с прибран до заду­ша­ва­не корем  и изпра­ве­на като пуш­ка мет­ла до тялото.Те му обяс­ни­ха как тряб­ва да седи вах­те­ния и как­во тряб­ва да пра­ви, кога­то капи­та­на се качи  от бре­га на бор­да и как да козирува.И той , изпра­вен на полу­ба­та на вле­ка­ча, прибрал плът­но корем, стис­нал с ръка мет­ла­та сто­е­ше изпъ­нат и веро­ят­но щеше да стои така чети­ри часа, защо­то му казаха,че  тол­ко­ва тра­е­ла една вахта…

Като го видя боц­ма­на побесня,кротко му каза да се при­би­ра, а като раз­бра кой е измис­лил това, хва­на мла­де­жа за вра­та и му изсъс­ка- Ако още вед­нъж разбера,че си се гав­рил с човека,ще ти скъ­сам гла­ва­та, копе­ле нещастно!

Вед­нъж през един бурен ден ‚той помо­ли да го взе­мат с вле­ка­ча на манев­ра. в  неф­топ­рис­та­ни­ще­то. Там тряб­ва­ше да  вле­зе един огро­мен тан­кер и в това бур­но вре­ме манев­ра­та се заба­ви пове­че от три часа. Дока­то вле­ка­ча отива­ше към вхо­да на приста­ни­ще­то, Мите­то гор­до сто­е­ше до капи­та­на на мос­ти­ка раз­кра­чил за устой­чи­вост кра­ка, чув­с­т­ва­ше мно­го геро­ич­но и усещаше,че на него точ­но  там му е мяс­то­то. Всич­ко беше мно­го доб­ре, дока­то вле­ка­ча  все още се нами­ра­ше в гава­на на приста­ни­ще­то. Кога­то кора­бът  се пока­за от белия фар, в откри­то море, въл­на­та  го граб­на и го раз­тър­си, после го издиг­на висо­ко и от там го спус­на надо­лу и го раз­лю­ля. В нача­ло­то Мит­ко , все още сто­е­ше на мос­ти­ка и се забав­ля­ва­ше на люле­е­не­то и не нами­ра­ше все още нищо опас­но и неп­ри­ят­но, дока­то не усе­ти, как посте­пен­но уста­та му се изпъл­ва със слюн­ка, как  се изпо­тя­ва и приблед­ня­ва, как сто­ма­хът му започ­на да се пре­об­ръ­ща и разбра,че няма пове­че рабо­та тук и е най доб­ре да сле­зе на нис­ко­то. Един моряк му помог­на да го при­ве­де  по  тра­па и го заве­де в сале­та. Вле­ка­ча като кор­ко­ва тапа се люле­е­ше наля­во и надяс­но ,  изди­га­ше до виси­ни­те или се заби­ва­ше надо­лу в море­то: също­то ста­ва­ше и долу в куб­ри­ка. Носа се изди­га­ше наго­ре, после  стрем­г­ла­во се спус­ка­ше надо­лу и се зара­вя­ше в осно­ва­та на въл­на­та сякаш нико­га няма да се измък­не от там, ‚после кора­бът отно­во се  изкач­ва­ха вър­ху гре­бе­на на някоя въл­на, накла­ня­ше се на борд, така сякаш все­ки миг ще се обър­не, после се накла­ня­ше на дру­га­та стра­на, а Мите­то, кои­то леже­ше на дива­на в сале­та зад маса­та , усети,че и тук  долу в сале­та също изоб­що не е по- доб­ре, с ужас си представи,че това люле­е­не май нико­га няма да свър­ши.  Изповръ­ща си чер­ва­та. След мал­ко въл­на­та  издиг­на-издиг­на, издиг­на висо­ко вле­ка­ча, раз­лю­ля  го, пус­на го от висо­ко и  вле­ка­ча се тряс­на така, сякаш се уда­ри в дъно­то на море­то. Изтър­си  Мите­то от дива­на и той оста­на да си лежи на пода под маса­та сред повръ­ща­но­то, защо­то няма­ше сили да се изпра­ви и през цяло­то вре­ме си мислеше,че жив от тук няма да може да изле­зе и ако не оце­лее и умре, поже­ла това да се слу­чи, кол­ко­то може по- бързо.Да се слу­чи  вед­на­га! Помис­ли си,че  ако все пак  оцелее,той никога,никога,никога,никога пове­че няма да си помис­ли да се кач­ва на кораб… Не знаеше,че пове­че­то от моря­ци­те, в подоб­на ситу­а­ция в оке­а­на няко­га също бяха дава­ли подоб­на клетва!

Два часа след като свър­ши манев­ра­та,  гла­ва­та му се опра­ви, наст­ро­е­ни­е­то му се вър­на и, още съща­та вечер ‚той раз­ка­за на жена си и на деца­та си, кол­ко геройс­ки се е дър­жал в буря­та и как без него­во­то  учас­тие  манев­ра­та в ника­къв слу­чай няма­ло начин да ста­не. Деца­та и жена му с въз­торг, гор­ди от сме­лост­та на тех­ния тат­ко слу­ша­ха раз­ка­за му.

Това се слу­чи мно­го отдав­на, кога­то деца­та му бяха още мал­ки и вяр­ва­ха на всич­ко, кое­то им раз­каз­ва­ше баща им. Сега голя­ма­та дъще­ря порасна,тя беше  деве­ток­лас­нич­ка, умно моми­че, уче­ше мате­ма­ти­ка в при­ро­до­ме­те­ма­ти­чес­ка­та гим­на­зия, беше пъл­на отлич­нич­ка , мно­го оби­ча­ше да чете и бе мно­го сери­оз­на. Наис­ти­на мно­го сери­оз­на .Пре­ка­ле­но сери­оз­на! При­те­жа­ва­ше обид­но болез­не­на сери­оз­ност, с  коя­то като с щит не допус­ка­ше до себе си хора­та и не позво­ля­ва­ше на нико­го да се поше­гу­ва с нея.  Тя вече отдав­на не вяр­ва­ше на при­каз­ки­те за геройс­ки­те под­ви­зи на баща си, зна­е­ше как­во рабо­ти  той и, как­во беше отно­ше­ни­е­то на дру­ги­те към него. Кога­то той започ­не­ше да раз­каз­ва някои от сво­и­те истории,тя само отег­че­но отвръ­ща­ше- — О ‚тат­ко!…- съби­ра­ше си учеб­ни­ци­те и отива­ше в дру­га­та стая. Моми­че­то отдав­на знаеше,че баща и е глу­пав и наивен,че пове­че­то хора в приста­ни­ще­то го взе­мат на под­бив и му се подиг­ра­ват, зна­е­ше също ‚че май­ка му също е глу­па­ва и откро­ве­на и всич­ко, кое­то се случ­ва в семейс­т­во­то тя си го раз­каз­ва­ше на ком­ши­и­те.  Драз­не­ше се от висо­ко­мер­но­то, лице­мер­но  и фал­ши­во добро­на­ме­ре­но отно­ше­ние на хора­та към тях­но­то семейс­т­во и злоб­но отряз­ва­ше тези, кои­то се опит­ва­ха да се дър­жат и  с нея по този начин. Сра­му­ва­ше, че семейс­т­во­то и е бед­но  ‚че не бе  ува­жа­ва­но и,че покрай презре­ни­е­то, кое­то има­ха чуж­ди­те хора и  род­ни­ни­те им към тех­ни­те роди­те­ли, това  неу­ва­же­ние се прехвър­ля­ше  към нея и към сес­т­рич­ка­та и. Сес­т­рич­ка­та и също беше умно дете , но още е  мал­ка, но някои ден, кога­то порас­не и тя ще осъз­нае сре­да­та, в коя­то живее. Ще осъз­нае отно­ше­ни­е­то на чуж­ди­те към тях­но­то семейс­т­во , също ще се озло­би и тогава…

* * *

Мит­ко мете­ше фасо­ве­те пред сти­фа­дор­с­ка­та стая , кога­то начал­нич­ка­та на чис­та­чи­те, пъл­на закръг­ле­на жена се зада­де от адми­нис­т­ра­ци­я­та и от далеч го повика.

- Мите, ела кака!…

Тя изва­ди една голя­ма кари­ра­на мъж­ка нос­на кър­па, избър­за потта от лице­то и от вра­та си и промърмори:

-Ух, че горе­щи­на мам­ка му стара!…Ще се стопя!.…Мите,слушай сега, кака. Взе­ми от скла­да един пра­зен варел с изря­зан капак и иди на деве­то място,там къде­то това­рят агнетата.Там всич­ко наоко­ло е осра­но от овчи лай­на. Вед­на­га след като гръц­ки­ят кораб  нато­ва­ри пар­ти­да­та, ти заед­но две­те чис­тач­ки Свет­ла и  Роси­то, започ­ва­те да чис­ти­те лай­на­та на агне­та­та и да ги сла­га­те във варе­ла, за да не се раз­на­сят из приста­ни­ще­то. Ще почис­т­ва­те след вся­ка партида.Като се напъл­ни варе­ла ми се оба­ди да пра­тя едно елек­т­ро­кар­че да вдиг­не боклуците,а ти ще доне­сеш нов пра­зен варел. Хай­де вър­ви кака,че ще се сто­пя на това слънце…

-Кои са Свет­ла и Росите

- Кой?…Кой?.…Двете циган­ки чис­тач­ки­те . Аише­то и Сали­ла. Нали им сме­ни­ха име­на­та, сега се каз­ват Свет­ла и Роси­ца. Назна­ча­вам те за отго­вор­ник. Върви!

Горд от ока­за­но­то доверие,че го назна­чи­ха за отго­вор­ник, Мите­то се запъ­ти към скла­да и след мал­ко, като гръ­мо­лом­но тър­ка­ляй­ки праз­ния варел по нерав­ния асфалт,  го насо­чи към кора­ба, кои­то това­ре­ше агнета.Там две­те чис­тач­ки под­пре­ли се на мет­ли­те го чакаха.

Рабо­та­та се ока­за мно­го при­ят­на. Три­ма­та чака­ха тиро­ве­те с агне­та да раз­то­ва­рят. Кога­то ками­о­на спус­не­ше зад­ния капак,. агне­та­та се втур­ва­ха по опре­лия до земя­та капак на земя­та, къде­то, под­бра­ни от докер­с­ка­та  бри­га­да все сел­с­ки ‚раз­би­ра­щи от живот­ни хора, с вико­ве ги под­кар­ва­ха по  широ­ка­та  спе­ци­ал­но поста­ве­на за това накло­не­на към земя­та рам­па и агне­та­та послуш­но бър­за­ха да си качат на кора­ба, като мно­го от тях се плъз­га­ха  по раз­ма­за­ни­те от агнеш­ки изпраж­не­ния дъс­ки. Тога­ва някои от опит­ни­те това­ра­чи се навеж­да­ше над нис­кия пара­пет ‚граб­ва­ше агне­то и неб­реж­но и  без­ми­лос­т­но го хвър­ля­ше вър­ху гър­бо­ве­те на дру­ги­те уст­ре­ми­ли се наго­ре агнета.То по няка­къв начин си нами­ра­ше мяс­то и се уст­ре­мя­ва­ше в общия поток. От там ги поема­ха дру­ги това­ра­чи и ги раз­пре­де­ля­ха по клет­ки­те. След като раз­то­ва­ре­ше агне­та­та, тира се изтег­ля­ше и, дока­то  след­ва­щия тир напра­ви манев­ра­та , три­ма­та чис­та­чи, набър­зо под­ми­та­ха оста­ве­ни­те от пред­но­то  ста­до изпраж­не­ния. После  те  отно­во се под­пи­ра­ха на мет­ли­те си,чакаха след­ва­щия ками­он да раз­то­ва­ри и през това вре­ме пуше­ха цига­ри  и си  при­каз­ва­ха . Жени­те от вре­ме на вре­ме се зака­ча­ха с мъже­те от  бри­га­да­та товарачи.

По обяд нео­чак­ва­но тиро­ве­те преста­нах да присти­гат. И цяла­та бри­га­да­та се съб­ра пред плат­фор­ма­та. Някои запа­ли­ха цига­ри, дру­ги се съб­ра­ха да си  пра­вят ком­па­ния и Мите­то се при­съ­е­ди­ни към тях.

По някое вре­ме на юта  на кора­ба се появи млад ара­бин, вла­че­и­ки с една ръка едро агне за зад­ни­те крака.В дру­га­та дър­же­ше син плас­т­ма­сов леген. Агне­то вре­ще­ше, изви­ва­ше се, мята­ше се по палу­ба­та, но ара­би­нът здра­во го вла­че­ше . Той вдиг­на агне­то, зака­чи го за зад­ни­те кра­ка на една кука  вися­ща на една тръ­ба под гор­на­та лодъч­на палу­ба. Изва­ди нож , лов­ко отря­за гър­ло­то на вися­що­то с гла­ва­та надо­лу агне и поста­ви леге­на под него, къде­то да се сти­ча кръв­та. По същия начин още дока­то агне­то и живо отря­за нещо око­ло зад­ни­те кра­ка ,  хва­на кожа­та и с едно дър­па­не цяла­та я сва­ли през гла­ва­та на агнето.Всички това напра­ви мно­го лов­ко и мно­го бързо,за не пове­че от мину­та. Агне­то като,че ли изне­на­да­но, с вече смък­на­та кожа,примърда,изхърка за послед­но и замря

-Ама,че джалатин?!…-възкликнаха работ­ни­ци­те- Този, ако му пад­неш за секун­ди ще те изкор­ми и ще ти смък­ни кожа­та!…- Ей, ами­го, голям майс­тор си мама ти  ста­ра. Къде си се учил да колиш така?…

Моря­ка не раз­бра, как­во му каза доке­ра ‚но се досети,че лов­кост­та му в закол­ва­не­то на агне­то напра­ви впе­чет­ле­ние на работ­ни­ци­те. Без да  отго­во­ри и, без да се усмих­не, той с един удар на ножа, раз­по­ри коре­ма на агне­то от коре­ма до вра­та и чер­ва­та се изсипаха.

-Ама, че джалатин!…-отново про­мър­мо­ри­ха работниците

 Тога­ва Мите­то и той реши да се оба­ди. Прибли­жи се бли­зо до бор­да и му изви­ка дружелюбно:

- Еи,амиго… Ами­го!…, Ти си голям майс­тор бе!… Ти агне­то сигур­но за обяд, а?.…Разбра ли?…Ам,ам!… На обяд ли ще си го хапнете,а?

Ара­би­нът раз­би­ра се не раз­бра как­во му гово­ри чове­ка от брега,но се засмя. Висо­ко­мер­но го поглед­на, наве­де се, брък­на в леге­на, награ­би в ръка­та си кър­ва­ви­те лига­ви чер­ва   и, как­то беше при­ве­ден се извър­тя и със сила   хвър­ли чер­ва­та в лице­то  на Мит­ко. Изпра­ви се, и като видя него­ва­та оца­па­на с кръв и агнеш­ки мръ­со­тии физи­о­но­мия, избух­на в смях .В гаден отвра­ти­те­лен и подиг­ра­ва­те­лен смях. Пре­ви­ва­ше се от смях  и си удря­ше по коле­не­те с кър­ва­ви­те си ръце. Работ­ни­ци­те, изне­на­да­ни ахна­ха, после отвра­те­ни от постъп­ка­та на ара­би­на,  започ­на­ха да то руга­ят и да го псу­ват. Нари­ча­ха го мър­ша, араб­с­ка май­му­на и ара­би­на едва ли раз­би­ра­ше как го обиж­дат, въпреки,че мно­го от тях го руга­е­ха и псу­ва­ха на тур­с­ки . Някой от тях, по-агре­сив­ни, псу­вай­ки иска­ха да нахлу­ят на кора­ба и да го наби­ят за гав­ра­та вър­ху Митко,но се сетиха,че това е чуж­да тери­то­рия и никои не може без раз­ре­ше­ние да стъ­пи на бор­да, а ара­би­на про­дъл­жа­ва­ше да се кикоти

Сму­тен от вико­ве­те и  ругат­ни­те на бре­га от наст­рой­ка­та се отво­ри  вра­та и от там се пока­за гла­ва­та на капи­та­на на кораба.Той също беше огромен,дебел арабин.Капитанът прекра­чи нис­кия комингс, стъ­пи на палу­ба­та, огле­да се, видя пре­ви­ва­щи­ят се от смях моряк, кой­то  соче­ше към бре­га и иска­ше да спо­де­ли с него хуба­ва­та смеш­ка, коя­то е напра­вил. Капи­та­на поглед­на. Видя как от гла­ва­та на оля­тия с мръ­со­тия чове­чец на кея, от лице­то му и по цяло­то му тяло, се сти­ча­ха дъл­ги  като чер­веи лига­ви, кър­ва­ви чер­ва по земя­та, и на лице­то на капи­та­на  пър­во се появи изне­на­да, после си появи нещо като усмив­ка, поглед­на към сме­е­щия се моряк, кои­то от смях се беше пре­вил и се удря­ше по бедрата,погледна отно­во към  заля­тия с агнеш­ки връ­со­тии чове­чец на бре­га и  съща­та гри­ма­са на усмив­ка пак се появи….Но това не беше усмив­ка!.. Това изоб­що не беше усмив­ка. Араб­с­кия капи­тан си беше тъмен ‚но извед­нъж лице­то му  се наля с кръв и ста­на поч­ти синъо. Извър­на се бър­зо, напра­ви крач­ка към моря­ка и сто­ва­ри такъв юмрук в хиле­що­то му се лице,че моря­кът се просна на земя­та.  Повдиг­на и отно­во заби юмрук в лице­то му. И ярост­та му все пове­че растеше.Морякът в нача­ло­то се опи­та да се моли, но капи­та­на го вди­га­ше, рита­ше го, пак го  вди­га­ше  и му блъс­ка­ше лице­то в палу­ба­та. Моря­кът лазеш­ком се помъ­чи да избя­га от гне­ва на капи­та­на и ‚за да се спа­си.  Помъ­чи се да дола­зи до  фалшборда,за да се хвър­ли в морето.,но капитанът,го застиг­на, смък­на  го, отно­во го тръш­на го на палу­ба­та и про­дъл­жи жес­то­ко да го бие,да го рита и да тъп­че по него . Ярост­та му в един момент достиг­на да така­ва степен,че той  усети,че в гне­ва си наис­ти­на може да убие моря­ка. Спря се, целия зачер­вен, теж­ко дишай­ки се под­пря  на план­ши­ра, за да се успокои..Моряка леже­ше зад него на палу­ба­та в без­съз­на­ние и цели­ят в кърви.След това капи­та­нът се извър­на. Отклю­чи вра­та­та на една мага­зия, хва­на изпад­на­лия в без­съз­на­ние моряк за яка­та на дре­ха­та, довле­че го до мага­зи­я­та и го захвър­ли вътре.След кое­то заклю­чи мага­зи­я­та. После отно­во се прибли­жи до бор­да. Поста­ви ръка на сър­це­то про­мър­мо­ри „ Ам сори” и се покло­ни. Покло­ни се още вед­нъж на заля­тия с кър­ва­ви­те чер­ва чове­чец, отно­во се изви­ни  и се прибра . Работ­ни­ци­те ужа­се­ни от жес­то­кия побои вър­ху моря­ка дъл­го и мъл­ча­ли­во сто­я­ха, без да комен­ти­рат това , кое­то току що  ста­на пред очи­те им. После  сму­те­но се съб­ра­ха око­ло Мит­ко и започ­на­ха да го чис­тят от мръ­со­ти­я­та. Тъй като не виж­да­ше от оля­та­та по лице­то кръв и лига, две­те чис­тач­ки Айше­то и Сали­ла го  пове­до­ха към фон­тан­че­то пред пилот­с­ка­та служ­ба и се заеха до го мият.

След час , цяло­то приста­ни­ще зна­е­ше за инци­ден­та слу­чил се с Мит­ко на араб­с­кия кораб на деве­то мяс­то. Някой гнев­но комен­ти­ра­ха пове­де­ни­е­то на мла­дия ара­бин. Дру­ги съжа­ля­ва­ха Мит­ко. Но се наме­ри­ха и таки­ва иди­о­ти, кои­то доста гад­но и  насмеш­ли­во се изра­зя­ва­ха: –„ Ех, тоз Мит­ко бе!… Все на него ще се слу­чат таки­ва неща. Той пък, къде все се нави­ра там, къде­то ни му е работа?!.”..-сякаш той е вино­вен за това, кое­то се слу­чи с него

Вечер­та, кога­то Мит­ко почис­тен и изкъ­пан се прибра в къщи, поч­ти бе забра­вил за случ­ка­та. Доб­ра­та му бла­го­род­на и нез­ло­би­ва,  при­вик­на­ла на човеш­ки­те подиг­рав­ки  душа, отдав­на бе прости­ла уни­же­ни­е­то, в  кое­то го  поста­ви араб­с­кия моряк и доня­къ­де съчув­с­т­ва­ше и съжа­ля­ва­ше  тъм­но­ко­жия зъл  мла­деж, кого­то капи­та­нът на кора­ба едва не уби в сво­я­та ярост и предполагаше,че сега, веро­ят­но капи­та­нът зави­на­ги ще го про­го­ни от кора­ба ‚а с харак­те­рис­ти­ка­та, коя­то ще му даде капи­та­на , моря­кът пове­че никъ­де няма да се наме­ри работа .

Още по пътя се сети ‚че от тази случ­ка ще изле­зе един мно­го хубав раз­каз, кой­то дове­че­ра  ще раз­ка­же на семейс­т­во­то си, като раз­би­ра се няма да им признае,че сами­ят той е потър­пев­ши­ят в този инци­дент. Той зна­е­ше, как да нагла­си рабо­та­та така, че да изле­зе герой.

Съп­ру­га­та му отдав­на се бе прибра­ла, бе при­гот­ви­ла вече­ря­та и го чака­ха да се завър­не от работа….Голямата  му дъще­ря Ася, каза,че не е глад­на и, намръ­ще­на,  мрач­но гле­да­ше някак­во пре­да­ва­не по телевизията.

Вече­ря­ха и дока­то съп­ру­га­та му вди­га­ше маса­та, той реши да раз­ка­же исто­ри­я­та така, как­то си  я бе нагла­сил пре­ди да се при­бе­ре. Мал­ка­та  дъще­рич­ка, се намес­ти на маса­та до него, защо­то мно­го оби­ча­ше да слу­ша  спо­ме­ни­те и раз­ка­зи­те на тат­ко си, кога­то е бил моряк. А тя знаеше,че тат­ко и няко­га  е бил голям моряк и зна­е­ше страш­но мно­го истории.

- Веднъж!…-започна Мит­ко- Това беше мно­го отдав­на. Бях­ме с кора­ба в Бар­це­ло­на. Заста­на­ли бях­ме зад кър­ма­та на един араб­с­ки кораб, кой­то това­ре­ше агне­та и всич­ко наоко­ло бе замър­се­но от агнеш­ки изпраж­не­ния. Една бри­га­да от доке­ри раз­то­вар­ва­ше агне­та­та от ками­о­ни­те. А наоко­ло се вър­тя­ха две жени и един мъж, кои­то с мет­ли почис­т­ва­ха райо­на, след като се раз­то­вар­ва­ха агне­та­та след все­ки камион….

Дъще­ря­та на Мит­ко Ася откло­ни поглед от теле­ви­зо­ра косо и намръ­ще­но поглед­на баща си

-Аз бях на вахта,когато….

- Тат­ко преста­ни!- пре­къс­на го Ася

- Как­во да престана?…

-Преста­ни ти казвам!

Мит­ко не я послу­ша  и отно­во про­дъл­жи да разказва

-О, татко!…-стана моми­че­то ‚тръг­на към дру­га­та стая и пак пре­къс­на баща си, кой­то отно­во бе подел раз­ка­за си- Преста­ни ти казвам!…

- Ася, защо да прекъсва!..Какво ти пре­чи? Като не искаш да слу­шаш  отиди в дру­га­та стая – оба­ди се май­ка и

- Защо­то лъже мамо.!.…- гнев­но се извър­на моми­че­то- Лъже!…Защото нищо от това, кое­то ни каз­ва не е вярно!…Защото нико­га не е бил моряк.Ти не зна­еш това, но той нико­га не е бил моряк!.…   Нико­га!.… Вина­ги е бил метач на приста­ни­ще­то. Само метач. Всич­ки му се подиграват!.Защото е глупав!.Глупав е!.…Държи се като идиот!…Той е идиота!Той е приста­нищ­ния иди­от!… — изкре­щя Ася-.Никога не е бил моряк.Защото е глу­пав! И сега някой го лъжат,че ще му помог­нат да тръг­не да пъту­ва с корабите….И той им вяр­ва. Нико­га няма да пъту­ва с кораби.Никога!.Защото е глу­пак!… Няко­га е учил в  учи­ли­ще за бав­но раз­ви­ва­щи се! И него едвам е завър­шил. Аз знам!!!…Видях му дип­ло­ма­та за завър­шен сед­ми клас.Само тройки!.…И тях учи­те­ли­те сигур­но по милост са му ти писа­ли, кол­ко­то да завър­ши годи­на­та . Защо­то това, кое­то днес  иска­ше да ни раз­ка­же, не се е слу­чи­ло няко­га в някое чуж­до приста­ни­ще, а днес. Слу­чи­ло се е днес…С  него!… Няка­къв моряк го е заме­рил с чер­ва! С агнеш­ки чер­ва.  Цели­ят бил олят с кръв­та и чер­ва­та на агне­то. Тя, Катя- моя­та съу­че­нич­ка всич­ко ми каза: Баща и рабо­ти в пристанището,той и раз­ка­зал, как­во е ста­на­ло с тат­ко. Кога­то ми раз­каз­ва­ше, как­во се е слу­чи­ло с татко,тя се сме­е­ше.   Раз­каз­ва­ше го гадно!.Всички да чуят!…Всички чуха!… Идва­ше ми да я пре­бия! Исках да я убия гади­на­та!… Всич­ки зна­ят, как са го унизили.Цялото приста­ни­ще го знае. Сега пак ще му се сме­ят! Сега цели­ят град ще научи!…Защо на него?..- запла­ка Ася-.Защо все на него?!… Нека той да ти раз­ка­же точ­но как­во се е случило.Нали все иска да разказва,какъв герой е.Нека той,да ти раз­ка­же!… Подиг­ра­ват му се, сме­ят му се!.… И на нас се смеят.Нас никой не ни ува­жа­ва! Род­ни­ни­те ни се сра­му­ват от нас! Сра­му­ват се да признаят,че ни позна­ват! Кога­то ни срещ­нат, или се правят,че не ни виж­дат, или ако се спрат, висо­ко и висо­ко­мер­но и сниз­хо­ди­тел­но ни съвет­ват как да живе­ем, сякаш на тях всич­ки им е наред!…- Моми­че­то в гне­ва си вече през съл­зи кре­ще­ше- Мен също ме мис­лят за тъпа!.Мислят,че аз също уча в учи­ли­ще за бав­но раз­ви­ва­щи. Пита­ли са ме!… Пита­ли са ме  сигур­ни ‚че и аз също  уча в помощ­но учи­ли­ще! Щом роди­те­ли­те са глу­па­ви, как­ви могат да бъдат деца­та им?.… Кога­то им кажа, че уча в при­ро­до­ма­те­ма­ти­чес­ка­та гим­на­зи и, че съм пъл­на отлич­нич­ка, те не ми вяр­ват…- Да бе, пъл­на отличничка?!..Като,че ли не зна­ем кои са роди­те­ли­те ти?!… Мам­ка им, мръс­ни копелета!…Мръсни копе­ле­та!… Мра­зя ги!…Всички мра­зя!… И всич­ко това зара­ди него…Заради този глупак!!!…-изкрещя Ася

Мит­ко се изпра­ви. Прибледнял,слушаше обви­не­ни­я­та, кои­то му отпра­вя­ше дъще­ря му. До сега не знаеше,че тя така мис­ли. Не предполагаше,че дъще­ря му знае,че нико­га не е бил моряк.  Не зна­е­ше, как­во е мис­ле­ла до сега за него голя­ма­та му дъще­ря. Не, предполагаше,че тол­ко­ва мно­го го пре­зи­ра. Сто­е­ше пред нея и се сра­му­ва­ше и очи­те му се изпъл­ни­ха със съл­зи. Всичко,което каз­ва­ше Ася беше вяр­но. Поис­ка му се по няка­къв начин да се оправдае.Не зна­е­ше как. Нужен му беше още миг и да се раз­тре­се от сълзи…Преглътна и сма­зан бър­зо изле­зе  от апартамента….Не иска­ше да сре­ща нико­го. Знаеше,че кого­то и да го срещне,ще постъ­пи с него така как­то каз­ва­ше дъще­ря му…Права беше! Не го ува­жа­ва­ха! Знаеше,че всич­ки му се присми­ва­ха… Не зна­е­ше, кога го пра­вят и защо го пра­вят. Не може­ше да раз­ли­чи, кога се шегу­ват и кога гово­рят исти­на. Мно­го от тях бяха доб­ри мом­че­та и той им вярваше…Ето сега пак му обещаваха,че ще му помог­нат да се качи да пла­ва като моряк на корабите…Като се качи да пла­ва на кора­би­те ще видят те. Тога­ва ще видят!…- и се досе­ти-Или  пак го лъжеха.Изглежда,че пак му се подиг­ра­ва­ха! Мно­го пъти му бяха обе­ща­ва­ли и  все измис­ля­ха  някак­ва причина,заради коя­то рабо­та­та не е ста­на­ла и го успокояваха,че рабо­та­та все няко­га ще ста­не … Пак го лъжеха?!…А нали уж бяха доб­ри момчета?!…Идваше му да вие от без­си­лие и не зна­е­ше къде да се скрие!… Не иска­ше да сре­ща никого…Никога!… Хва­на асансъора,бързо се смък­на до вхо­да. Добре,че никой не го срещ­на. Зати­ча се към пар­ка …Там има таки­ва мес­та, къде­то никои не ходи.Ще се скрие там.Ще се скрие в храс­ти­те, за да не го срещ­не никой…Никой да не го види!…Никога!…

След изли­за­не­то му Ася млък­на, постоя някол­ко секун­ди и раз­пла­ка­на  се кане­ше да про­дъл­жи, кога­то май­ка и ряз­ко я пре­къс­на.- Спри…Спри!…- и крот­ко и заговори:

- Ася!… ‚Ти си лош човек!…Ти си мно­го лош човек!…Ти си тол­ко­ва лош човек, като дру­ги­те, за кои­то гово­риш. Лоша си като тези, кои­то ни обиж­дат! Казваш,че баща ти е глупав.Може! Глу­пав е!…И аз съм глу­па­ва! И аз няко­га завър­ших учи­ли­ще­то за бав­но развиващи.Не бях умна!…

- Знам,че и ти си била в учи­ли­ще за бав­но развиващи….Знам! Виж­да­ла съм и тво­я­та диплома.Но там ти поне си била пъл­на отличничка

- В това учи­ли­ще не беше труд­но да си отличник

- Може би!… Не знам!…Но тат­ко и в това учи­ли­ще е бил двой­ка­джия…. Едва го е завърши.Завършил  го е с тройка!…

-И как­во да правим?!…Искаш ли да си сло­жим и два­ма­та с баща ти край на живо­та? С това по- доб­ри ли ще ста­нат хора­та? Или  теб може би пове­че ще те ува­жа­ват? За теб ще бъде ли по добре,а?!.…Истина е! Подиг­ра­ват ни се. Над­сми­ват ни се! Пре­зи­рат ни!…Близките ни се сра­му­ват от нас…Когато с баща ти се взех­ме, освен мои­те роди­те­ли и роди­те­ли­те на баща ти, никои от наши­те род­ни­ни не дой­де на сват­ба­та. Сало­на в рес­то­ран­та беше празен.Поканихме пове­че от чети­ри­де­сет чове­ка. Маси­те бяха заре­де­ни, с раки­я­та, с бутил­ки­те вино и с мезе­та­та, а сто­ло­ве­те око­ло маса­та бяха праз­ни,  Дой­де само чичо Борис моряка,този кой­то ни запоз­на с тат­ко ти и мом­че­та­та от  еки­па­жа на кора­ба. Доне­со­ха ни пода­ръ­ци хората.Повече от чети­ри­де­сет чове­ка бях­ме пока­ни­ли, а бях­ме само шес­т­на­де­сет. Добре,че бяха моряците.Добри хора! Весе­ли хора!Те напра­ви­ха сват­ба­та хуба­ва! От род­ни­ни­те ни, никои няма­ше. Сра­му­ва­ха се някой да не ги види,че  имат таки­ва глу­па­ви род­ни­ни като нас.Е, а как­во да пра­вим ние?!…Живи сме!,Заедно сме! Ти, аз, сес­т­рич­ка­та ти,баща ти !…Заед­но сме!…Презират ни!, Да!.И аз знам, че не ни ува­жа­ват!… Но и ти ли също тряб­ва да ни пре­зи­раш и да се сра­му­ваш от нас?!…Ето ти си отлич­нич­ка. Учи!…Стани голям човек! Смач­кай им мут­ри­те на негодниците!…Тогава покрай теб ще започ­нат да ува­жа­ват и нас

- Мамо?!…Но той вина­ги ни е лъгал,че е бил моряк .За всич­ко лъже…! Ти не знаеш!…

- Знам!… Аз вина­ги съм знаела…Съвсем ско­ро след като ми каза,че е моряк,аз зна­ех, че нико­га не е пла­вал с корабите,че нико­га и никъ­де не е ходил.

.- Как разбра?

- Е, не беше трудно!…Бъркаше случките.Разкаже нещо, че се е слу­чи­ло някъде.Като мине вре­ме забра­вя­ше и го раз­каз­ва­ше, че е било някъ­де дру­га­де. Никак не беше труд­но да разбера,че си измисля

- Ами, защо тогава?!…Защо не му каза да не при­каз­ва таки­ва глупости?…

- Защо­то да му кажа?. Той е добър човек! Мно­го добър човек!… На него това му беше мечтата.Защото, кога­то ми раз­каз­ва­ше къде е бил, той се вживяваше.През деня слу­ша­ше раз­ка­зи­те на моря­ци­те и вечер ми ги разказваше.Разказваше ми  така сякаш той е бил там. В този момент, той беше на мяс­то­то, за кое­то ми раз­каз­ва и го виж­да­ше тако­ва, как­во­то го съчи­ня­ва в момен­та… Може и да не е било такова,но той го виж­да­ше така… И беше щастлив!..А и  на мен,  как­во ми кос­т­ва­ше да се правя,че му вярвам?Трябваше ли да се кара­ме за това?!…Всъщност ‚вие със сес­т­ра  ти нали също го слу­шах­те до едно време…Не ти ли беше интересно?…На Наде­то още и е инте­рес­но да го слуша

-  Знам!… Тя е мал­ка и още му вяр­ва !.. Мамо, ама той!.….

-Спри!…Срамота е!…

- Да!…Права си!…- Момичето,се усмих­на тъжно,замисли се и тъж­но попита:

 — А сега как­во да пра­вя?!… Гос­по­ди как­ва глу­пач­ка съм?!…Съжалявам,че му напри­каз­вах таки­ва неща!…- помъл­ча мал­ко и колеб­ли­во пред­ло­жи:- Сега май ще тряб­ва да изля­за  да го потърся,за да му се извиня!…

- Ами, май да!.… Ако ти не го направиш,кой друг?!…

Стой­чо Пенев