ЗАВРЪЩАНЕ — Галина Иванова

Поезия

ТРЕТА НАГРАДА

Гали­на Иванова

Завръ­ща­не

Подир всич­ки­те пъс­т­ри пристанища,

вет­ро­ве с изум­ру­де­ни гриви,

пак се питаш “Как­во ти остана?”.

Вли­заш вкъ­щи, но стъ­пяш накриво.

С ням въп­рос към люби­ма­та гледаш.

Хм, била ли е вяр­на, не е ли?

После пий­ваш едно у съседите.

Да, била е. Навън сняг се стели.

И отдъх­ва душа­та ти в бяло.

И е всич­ко край вас дваж по-мило.

Рев­ност­та е изчез­на­ла хала.

А в дома всич­ко тър­си закрила.

И раз­каз­ваш за същи­те тези

гра­до­ве и стъг­ди и стоянки,

над кои­то звез­ди­те са фрезии,

а меч­ти­те — кокет­ни полянки.

Но про­пус­каш за дрей­фа, за рифа.

Всъщ­ност всич­ко тре­вож­но спестяваш.

У дома все­ки трай­но щас­т­лив е.

И раз­би­раш — съд­ба­та е права

да реду­ва суро­вост и нежност,

лъч и неж­ност, без­б­реж­ност и остров.

В теб е про­лет, а вън­ка е снежно.

И усмих­ваш се ясно и просто.