ЗАВРЪЩАНЕ

Ангел Фил­чев

                                                                                                Поезия

Вто­ра награда

ЗАВРЪЩАНЕ

Моря­кът, кой­то не се завър­на от далеч­но плаване,

стъ­пи на бре­га по пладне.

Никой не го чака­ше с коки­че­та. А й бе сред зима.

Но не беше гладен.

Край море­то ряд­ко вали сняг, сега валеше.

Бяла бе градината.

Пла­че­ха стък­ла­та на прозорците -

и отвън­ка, и отвът­ре. В него беше сухо.

Все така си сви­ре­ше оркес­тъ­рът в казиното –

ала някак глухо.

Ето я и позна­та­та слън­че­ва улица -

мок­ра и хлъзгава.

Муш­ка­та­та на про­зо­ре­ца бяха изсъхнали,

пре­ди да замръзнат.

Ина­че си бе като пре­ди. И не беше.

Куче­то, кое­то спе­ше под бал­ко­на беше друго.

И не спеше.

Звъ­не­цът не рабо­те­ше, зато­ва почука.

- Кой е? — Гла­сът й бе като мушкатата.

- Аз съм – каза той с глас на пре­диш­но куче.

Раз­би­ра се, това не се е случвало.

Бе почу­кал само вятърът.

А и тя не се събуди.

- Може би тряб­ва да полея мушкатата? –

помис­ли си в просъница. -

Цъф­тят като луди.