КЛАДАТА
На съвипускника ми Слави Колев загинал при потушаване пожар на кораба “Десмин”
Когато нашите връстници
се учеха жените как обичат,
нас учеха ни как да впримчим
и огъня на младостта в кръвта си
със волята – невидимо въже.
Когато от брега жените
ни търсеха със погледи в морето,
пак с огъня до тях нестигнал
развъртахме студените машини,
превръщахме го в сила, кръв и плът…
И кораби се връщаха от път.
Когато огънят най-сетне
разкъса всички примки и прегради,
пак на един от нас се пада
да слезе в ада… просто да умре,
да изгори, но огъня да спре…
Там, край брега момчетата
ще стават пак мъже,
и кораби от път ще се завръщат,
а огънят от него укротен
една жена в съня ѝ ще прегръща.
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.