МОРЕТО И ТИ

Пър­ва награда

Небе и бог, и дявол и измама,

след нежен шепот, гро­хот и вълни.

Мъг­ла от пръс­ки фее­рич­на пяна,

коя­то и гра­ма­ди­те руши.

         Това си ти, като море си ти!

Като изгу­бен кораб аз се лутам

с опъ­на­ти до скъс­ва­не платна.

Като изгу­бен ли?! Как­ва заблуда!

Нали на туй море принадлежа.

Въл­ни огром­ни, тъм­ни и бучащи

съби­рат слън­це­то в прозра­чен фокус.

Като очи­те шемет­но искрящи,

кра­си­ви даже в сво­я­та жестокост.

Но идва миг и кора­бът се спира,

прозрач­но синьо, неж­но е небето.

И все­ки шепот, все­ки звук замира,

при­тих­на­ло и глад­ко е небето. 

Кра­си­во – за съл­з­ли­ви­те поети.

Кра­си­во – да го гле­даш от брега,

осо­бе­но ако над него свети

с инти­мен бля­сък кръг­ла­та луна.

О, не! Не спи­ра моя кораб!

Опъ­на­ти плю­щат платната

огъ­ват скър­ца­щи­те мачти,

а ней­де скри­та е луната.

Тала­зи теж­ки го заливат

и го пона­сят с порив див.

Попът­ни вих­ри го поемат

сред тях е горд, кра­сив, щастлив!

……………………………………..

При тебе няма тишина,

без­по­мощ­ни, отпус­на­ти платна.

Над нас луна­та чез­не срамежлива

и тво­я­та любов ме носи бур­на, жива!

При тебе няма самота,

затуй си от море­то по-красива,

и сбъд­на­ти са мои­те мечти,

Не си ! Не си като море­то ти!

ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ