Морето

Пър­ва награ­да в лите­ра­тур­ния кон­курс на Бъл­гар­с­кия моряш­ки про­фе­си­о­на­лен съюз в раз­де­ла поезия полу­чи сти­хот­во­ре­ни­е­то на Хрис­то Бон­до­ков — “Море­то”. Пред­ла­га­ме ви тек­с­та на награ­де­на­та творба:

МОРЕТО

В памет на
Нико­ла Вапцаров

Щил, без­вет­рие…
Плат­на – пра­не на простора.
Яхта­та едва-едва
вла­чи се нагоре.
Мър­зе­ли­ва­та вълна
хъл­бок трие в борда,
а море – като тава
и дър­во без корен.
И “сини­ло­то” отпред,
как­то бе издумал
мъл­ча­ли­ви­ят поет
дни пре­ди куршума.
Синич­ко море е, да!
Но не то е наше.
Не за него в тъжен час
отли­ват от чаша.
Дру­го дадо­ха на нас
и на дру­го място:
Там къде­то късат в стрес
бури­те платната.
Там къде­то с SOS
анте­ни се молят
и небе­то се тресе
от мъл­нии горе.
Дето сил­ни­те мъже
псу­ват си съдбата,
тег­лят мок­ро­то въже
и запи­ват с вятър,
там къде­то сол с вода
в паз­ви­те си храчат,
не от страх – от зло­ба, яд,
към живо­та мрачен.
Там къде­то в трю­ма – ад
В този миг прокобен,
Ври­чат се на Сатаната
и прокли­нат Бога.
Там къде­то мач­ти с бяс
буря­та събаря
и зад бор­да час по час
давят се другари.

Туй е наше­то море –
хляб, съл­зи и пръски.
Дом – дале­ко. Път – напред,
сре­щи и разлъка…
На съд­ба­та ти тежи –
Как да се измъкнеш?!
От отро­ва не горчи.
То гор­чи от мъка.
Дру­го­то е – чай, вода,
водо­рас­ли гнили,
в пясък стъп­ка­на следа,
а отпред –
“Сини­ло”