Морска награда за “Цялостно творчество”

МОРСКА НАГРАДА “ЗА ЦЯЛОСТНО ТВОРЧЕСТВО” К.д.п. Дими­тър Димит­ров – капи­тан пилот, пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция на мор­с­ки­те капитани

Човек може да „про­бя­га” по изми­на­тия жиз­нен път по раз­лич­ни начи­ни – да се поро­ви в услуж­ли­ва­та си памет, да раз­лис­ти воде­ни­те днев­ни­ци, да раз­глеж­да фото­ал­бу­ми­те или ком­пю­тър­ни­те фай­ло­ве. К.д.п. Дими­тър Димит­ров го пра­ви и по още един атрак­ти­вен начин – с колек­ция от чаши.
Към края на 1989 годи­на, завър­шил наско­ро Мор­с­ко­то учи­ли­ще, на бор­да на кора­ба за гене­рал­ни това­ри „Любен Кара­ве­лов” чет­вър­ти­ят помощ­ник-капи­тан „откри­ва Аме­ри­ка”. Пре­ся­къл Атлан­ти­ка, отмет­нал и Куба, в нача­ло­то на след­ва­ща­та годи­на в чилийс­ко­то приста­ни­ще Токо­пи­ля кора­бът това­ри риб­но браш­но за Далеч­ния Изток. И на „чет­вър­тия” идва ред да сле­зе на бре­га. В мал­ка кни­жар­нич­ка погле­дът му е привле­чен от синя деко­ра­тив­на чаша, ста­бил­на с мета­цен­т­рич­на­та си висо­чи­на, стран­на с кону­со­вид­на­та си форма.
Чилийс­ки­ят суве­нир поста­вя нача­ло на колек­ция, на чии­то „еди­ни­ци” соб­с­тве­ни­кът й вече е изпус­нал броя. Сто­ти­ци чаши раз­каз­ват за приста­ни­ща, съби­тия, лич­нос­ти… Око­ло 80 на сто от тях чер­та­ят геог­ра­фи­я­та на 15-годи­шен пла­ва­те­лен стаж. С послед­на­та за този пери­од чаша капи­та­нът на кон­тей­не­ро­во­за „Пио­нер”, нает от тур­с­ка­та ком­па­ния „Аркас”, се обза­веж­да в еги­пет­с­ко­то приста­ни­ще Дами­е­та. Но поне­же няма вре­ме за бре­га, е помо­лил аген­та да свър­ши неот­ме­ни­мия ритуал.
Дру­га чаша напом­ня за съби­тие, с кое­то капи­та­нът се гор­дее – през 2008 годи­на Вар­на е дома­кин на годиш­на­та сре­ща на Евро­пейс­ка­та кон­фе­де­ра­ция на асо­ци­а­ци­и­те на мор­с­ки­те капи­та­ни. От Лон­дон чаши­те са най-мно­го. Един екзем­п­ляр от нача­ло­то на 2013 годе­на от Бан­с­ко намек­ва, че и сред моря­ци­те има ски­о­ри. Послед­ни­те чети­ри попъл­не­ния имат авс­т­ра­лийс­ки про­из­ход – на 16 и 17 април тази годи­на в Сид­ни се про­веж­да поред­на­та Асам­б­лея на Меж­ду­на­род­на­та феде­ра­ция на асо­ци­а­ци­и­те на мор­с­ки­те капи­та­ни. Финан­си­рал с лич­ни сред­с­тва пъту­ва­не­то, изне­съл пре­зен­та­ци­я­та „Вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду капи­та­на и пило­та в елек­т­рон­ния свят”, за пър­ви път съп­ро­во­ден от съп­ру­га­та си (такъв е сти­лът на този прести­жен форум), капи­тан Димит­ров не про­пус­ка да си купи „задъл­жи­тел­ни­те” чаши от Сид­ни и от Мел­бърн, докъ­де­то отска­ча, как­то и още две – резул­тат от роман­тич­но пъте­шес­т­вие с влак до Сини­те пла­ни­ни. Мал­ка­та гара още носи „або­ри­ген­с­ко­то” си име Катум­ба, сред­но­ве­ков­на­та мина е пре­вър­на­та в турис­ти­чес­ка атрак­ция, водо­па­ди­те пръс­кат вели­чие и кра­со­та, коя­то капи­та­нът преслед­ва нався­къ­де по света.
… Дими­тър Димит­ров е роден пре­ди 47 лета – в послед­ния юлс­ки ден, в Русе. Реч­на­та ни сто­ли­ца само за три месе­ца е точ­ка от семей­на­та миг­ра­ция. По-важ­на е Тряв­на – с пери­о­да на дет­с­тво­то, чак до завър­ш­ва­не­то на осми клас. После идва (за да не си отиде нико­га) Вар­на. Кан­ди­дат­с­тва­не­то в ТКК „Кирил Хала­чев” (днес ВМГ „Све­ти Нико­лай Чудот­во­рец”) има кон­к­ре­тен под­тик. В пла­нин­с­ко­то град­че се появя­ва Геор­ги Кола­ров – с чети­ри годи­ни по-голям мла­деж, уче­ник в престиж­ния вар­нен­с­ки тех­ни­кум, току що завър­нал се от ста­жант­с­ко пла­ва­не с паса­же­ра „Геор­ги Димит­ров”. Раз­ка­зи­те за мор­с­ко­то приклю­че­ние имат и мате­ри­ал­но приста­нищ­но про­дъл­же­ние – купе­ни­те дън­ки и две­те гра­мо­фон­ни пло­чи. По оно­ва вре­ме в Тряв­на дън­ки имат пет мом­че­та, а пло­ча на „Пинк Флойд” – никой…
В тех­ни­ку­ма дирек­то­рът Тодор Кожу­ха­ров е уста­но­вил казар­мен ред и дис­цип­ли­на, кои­то нико­го не учуд­ват, още по-мал­ко питом­ци­те, кои­то откак се помнят са все в уни­фор­ма. Но тази уни­фор­ма е мор­с­ка – за гор­дост, нищо че мат­рос­ка­та яка има три ръба за гла­де­не, а само с чер­ни чора­пи пус­кат сут­рин в пър­вия час. Имен­но в часо­ве­те, дори в меж­ду­ча­си­я­та, също и на ста­жо­ве­те, общу­ва­не­то с авто­ри­тет­ни моря­ци и опит­ни педа­го­зи – Симе­о­нов, Леваш­ки, Пет­ров, Генов, Кра­чу­нов и др., е удо­вол­с­т­вие. Биту­ва афо­риз­мът, че нави­га­ци­я­та се знае за шес­ти­ца или за двой­ка. Нали не е въз­мож­но да караш кора­ба за трой­ка — да засед­неш, но да не потънеш…
Идва му вре­ме­то и на тре­то­кур­с­ни­ка Мит­ко да бъде на поред­ния стаж на паса­же­ра „Геор­ги Димит­ров”, къде­то го засти­га поучи­тел­на случ­ка. На връ­ща­не от Гър­ция кора­бът под­хож­да към Оде­са, наро­дът на бор­да очак­ва сре­ща­та с бре­га и с рус­ки­те моми­че­та. Пре­ди това оба­че един герой, про­му­шил се през шубе­ра на каме­ри­е­ра, изпо­чу­пил пътьом чаши и чинии, отмък­ва две бутил­ки чер­ве­но вино. Една­та вече е изпи­та, но счу­пе­но­то стък­ло води сле­ди към лип­са­та. Дока­то ста­жан­ти­те се съби­рат в сало­на, неот­во­ре­на­та бутил­ка заед­но с праз­на­та, напъл­не­на с вода, потег­лят към дъно­то. Дирек­то­рът пита: „Кой открад­на бутил­ки­те?” И като чака дъл­го в тягос­т­но­то мъл­ча­ние, реша­ва: „Щом никой не си призна­ва и никой не знае кой е кра­де­цът, на бре­га няма да се сли­за. Започ­ва­ме заня­тия.” Кора­бът заста­ва на кея, на кой­то кипи живот. Изглеж­да хла­паш­ка­та соли­дар­ност ще побе­ди колек­тив­на­та педа­го­ги­ка­та. Уви, един чет­вър­то­кур­с­ник посоч­ва винов­ни­ка. Мом­че­та­та са пус­на­ти на бре­га, но мигом измис­лят новия заслу­жен пря­кор – Юда Искариотски…
Спе­ци­ал­ност „Кора­бо­во­де­не” в ТКК Дими­тър Димит­ров завър­ш­ва с два „спо­ме­на” за цял живот – пря­ко­ра Джи­ма и над­пи­сан часов­ник „Сла­ва”. Той е награ­да за пър­ве­не­ца на випуск 1984 годи­на, допус­нал един­с­т­ве­на пети­ца в пър­ви курс по бъл­гар­с­ки език. Постъп­ва във ВВМУ „Н. Й. Вап­ца­ров” (при­ет е и във ВИИ „Карл Маркс” в София), изос­та­вил за извес­т­но вре­ме пър­ва­та си науч­на любов – меж­ду­на­род­ни­те ико­но­ми­чес­ки отно­ше­ния. Все пак през 1999 годи­на завър­ш­ва задоч­но и спе­ци­ал­ност „Меж­ду­на­род­ни ико­но­ми­чес­ки отно­ше­ния” в Ико­но­ми­чес­кия уни­вер­си­тет във Вар­на, от съща­та годи­на е пре­по­да­ва­тел в БМКЦ, през 2002 годи­на изли­за учеб­ни­кът му „Кон­тей­нер­ни­те пре­во­зи в съв­ре­мен­но­то кора­боп­ла­ва­не” (пре­тър­пял две изда­ния), пред­стои да защи­ти докторантура.
…През 1984 годи­на в Мор­с­ко­то учи­ли­ще за пър­ви път е раз­кри­та спе­ци­ал­ност „Поли­ти­чес­ки про­фил за граж­дан­с­кия флот”. В про­дъл­же­ние на пет годи­ни се изуча­ва програ­ма­та на кора­бо­во­ди­те­ли­те, плюс „общес­т­ве­ни” науки. Иде­я­та е завър­ши­ли­те да се раз­ви­ват на бор­да до стар­ши помощ­ник-капи­та­ни, а оттам — в два вари­ан­та – капи­тан или пър­ви помощ­ник-капи­тан (т.нар. пом­по­лит). Дъл­бо­ки­ят зами­съл е след вре­ме пом­по­ли­ти­те да бъдът сък­ра­те­ни, а капи­та­ни­те да имат под­го­тов­ка­та да изпъл­ня­ват и две­те фун­к­ции. По иро­ния на съд­ба­та 18 души завър­ш­ват поли­ти­чес­кия про­фил месе­ци пре­ди онзи 10 ноем­в­ри. На 17 от тях в дип­ло­ми­те (ско­ро са пре­из­да­де­ни) е запи­са­на ненуж­на­та вече спе­ци­ал­ност. В дип­ло­ма­та на Джи­ма оба­че пише „Кора­бо­во­де­не”. Някой от учеб­ния отдел е допус­нал греш­ка, защо­то точ­но тази дип­ло­ма е по-осо­бе­на. Отпе­ча­та­на е в друг цвят, сред­ни­ят успех е „Отли­чен 5,99”, а име­то на при­те­жа­те­ля й — вдъл­ба­но в мра­мор­на­та пло­ча на пър­вен­ци­те на випуските.
И в тех­ни­ку­ма, още по-задъл­бо­че­но и в Мор­с­ко­то учи­ли­ще Мит­ко раз­ра­бот­ва рефе­ра­ти за Наци­о­нал­ния поли­ти­чес­ки кон­курс, после и за Наци­о­нал­ния сту­дент­с­ки кон­курс. Във Вели­ко Тър­но­во вто­ро­кур­с­ни­кът е кла­си­ран на тре­то мяс­то в ико­но­ми­чес­ка­та сек­ция, а след­ва­ща годи­на в Бла­го­ев­г­рад граб­ва пър­ва­та награ­да в стра­на­та. Теми­те му са спе­ци­а­ли­зи­ра­ни по пре­во­зи­те на нефт по море, роля­та на меж­ду­на­род­но-прав­на­та им рег­ла­мен­та­ция, на кри­зи­те и реце­си­и­те и т.н. Забе­ля­зан от кого­то тряб­ва, недип­ло­ми­ра­ни­ят още пето­кур­с­ник полу­ча­ва пред­ло­же­ние да започ­не рабо­та в цен­т­ра­ла­та на „Бул­ф­рахт” в София, с „опция” да спе­ци­а­ли­зи­ра в чуж­би­на. Кад­ро­ви про­ме­ни в ръко­вод­с­тво­то на вън­ш­но­тър­гов­с­ка­та орга­ни­за­ция про­ва­лят плана.
В кад­ро­вия отдел на Пара­ход­с­тво БМФ пър­ве­не­цът на випус­ка се опит­ва да реа­ли­зи­ра пра­во­то си да изби­ра кораб. Чинов­нич­ка­та оба­че отказ­ва – избор вече е напра­вил пър­ве­не­цът на спе­ци­ал­ност „Кора­бо­во­де­не”. И пред­ла­га – тан­кер­но пла­ва­не. Казу­сът отива при начал­ни­ка на отде­ла. Отго­во­рът: „Щом така ти е каза­ла, зна­чи тан­кер­но пла­ва­не.”, е придви­жен до начал­ни­ка на кад­ри­те в СО „Воден тран­с­порт”. Кон­сул­та­ция с Мор­с­ко­то учи­ли­ще доказ­ва, че пър­ве­не­цът на випус­ка наис­ти­на може да си избе­ре назна­че­ние. Бюрок­ра­тич­на­та маши­на се завър­та в обрат­на­та посо­ка и най-мал­ко­то й коле­ло вече удов­лет­во­ря­ва жела­ни­е­то – линей­но пла­ва­не, там къде­то най-доб­ре се учи занаята.
През ноем­в­ри 1989 годи­на м/к „Любен Кара­ве­лов” с емб­ле­ма­тич­ния и без­пар­ти­ен капи­тан Кольо Дър­зев, нато­ва­рен със 129 коно­са­мен­та брат­с­ка (все още) помощ отпла­ва за Куба. Чет­вър­ти­ят помощ­ник тутак­си е избран за замес­т­ник пар­ти­ен сек­ре­тар на кораб­на­та орга­ни­за­ция. По-къс­но узна­ва, че се въл­ну­ват моря­ци­те на тан­ке­ри­те, че са съз­да­ли проф­съ­юз от нов тип, кой­то да защи­та­ва инте­ре­си­те им и т.н. Зато­ва в нача­ло­то на след­ва­ща­та годи­на изпра­ща ради­ог­ра­ма до свой познат, също чет­вър­ти помощ­ник на м/т „Мес­та” — там се раж­да проф­съ­ю­зът с пред­се­да­тел вто­рия меха­ник Ата­нас Анд­ре­ев — да му каже накъ­де вър­вят неща­та. Как­то си му е редът, обрат­на­та ради­ог­ра­ма е док­лад­ва­на на капи­та­на, кой­то, без да обя­ви тек­с­та, пред­ла­га на адре­са­та тя да бъде зака­че­на на дъс­ка­та за обя­ви. А тек­с­тът гла­си: „Проф­съ­ю­за Анд­ре­ев – истин­с­ки наш. Еки­па­жа Мес­та – чле­но­ве. Програ­ма и устав ще изпра­тя.” Само след някол­ко часа на „Мес­та” полу­ча­ват ради­ог­ра­ма, че 90 на сто от еки­па­жа на „Любен Кара­ве­лов” ста­ват чле­но­ве на Моряш­кия про­фе­си­о­на­лен съюз. В резул­тат Джи­ма има остър раз­го­вор с пом­по­ли­та, кой­то вече е на длъж­ност помощник-домакин.
Наско­ро той орга­ни­зи­ра съб­ра­ние, на кое­то тряб­ва да се обсъ­ди мета­мор­фо­за­та БКП – БСП. Точ­но тога­ва мла­ди­ят и надеж­ден помощ­ник под­на­ся изне­на­да­та – това вече не е „него­ва­та” пар­тия. И се прехвър­ля в общес­т­во­то на баз­пар­тий­ни­те. До днес… Все в този рейс попа­дат и пър­ви­те демок­ра­тич­ни избо­ри, на кои­то 80 на сто от моря­ци­те дават дове­рие на опо­зи­ци­он­ни­те партии.
Зад оке­а­на чет­вър­ти­ят помощ­ник не сре­ща „гни­лия капи­та­ли­зъм”, а Ост­ро­ва на рево­лю­ци­я­та. Кръч­ма­та на Хемин­ту­ей и памет­ни­кът на капи­тан Геор­ги Геор­ги­ев са тра­ди­ци­он­ни­те бре­го­ви при­ори­те­ти, екс­тра­та – бале­та „Лебе­до­во езе­ро”. Най-при­ят­но­то пие­не е в интер­на­ци­о­нал­но­то семейс­т­во­то на куби­нец, завър­шил Мор­с­ко­то учи­ли­ще във Вар­на. Кларк е черен, Еми­лия – бяла, а дъще­ря им Хар­лем – кра­са­ви­ца в меланж…
Годи­ни­те на море, по вре­ме на отпус­ки­те си, Дими­тър Димит­ров пона­къс­ва някол­ко пъти с рабо­та „на бюро” в офи­са на Пара­ход­с­тво БМФ. След пър­вия 13-месе­чен рейс два месе­ца е в отдел „Линей­но пла­ва­не”, после един кон­т­ракт е тре­ти помощ­ник на м/к „Еле­на” от „фини­кийс­кия флот”, за кой­то поетът се шегу­ва: „Еле­на за Раве­на и под баласт за Бургас”.
Зареж­дат се осем месе­ца на м/к „Геор­ги Геор­ги­ев”. Посред Атлан­ти­ка мъка наля­га еки­па­жа – алко­хо­лът свър­ш­ва! Тай­фа­та знае, че Джи­ма не е от вър­ли­те при­вър­же­ни­ци на „твър­до­то гори­во” и се надя­ва, че е сред тази, кои­то все още имат някоя и дру­га вод­ка, оста­на­ла от послед­на­та „заряд­ка” на Ост­ро­ва. Знае се и дру­го­то му хоби – съб­рал е над 300 жоке­ра от кар­ти за игра. Съпос­та­вил едно­то с дру­го­то в пред­по­ла­га­ем бар­тер, машин­ния боц­ман почук­ва на вра­та­та на офи­цер­с­ка­та каби­на: „Тре­ти, ти сигур­но ги нямаш тази два чудес­ни жоке­ра?” Дока­то тре­ти­ят вади бутил­ка „Сто­лич­ная”, руле­ви­ят вече под­хож­да със салатката…
Дими­тър Димит­ров е тре­ти помощ­ник за някол­ко месе­ца на м/к „Сер­ди­ка”, после и по вре­ме на сват­бе­ния си рейс на м/к „Тете­вен”. Вто­ри помощ­ник през 1995 годи­на е на м/к „Бул­п­райд”, след него — на кон­тей­не­ро­во­за „Бур­гас”, стар­пом – през 1999 годи­на на м/к „Стан­ко Стай­ков”. През отпус­ки­те е „на бюро” в офи­са на „Бул­кон”.
За пър­ви път през 1999 годи­на, по вре­ме на отпуск от БМФ Джи­ма за крат­ко е титу­ля­рен капи­тан на „малък” (до 3 000 тона) дву­вин­тов кораб тип река-море „Дани” на фир­ма „Бон­ма­рин”. Стар­по­мът, доско­ро­шен начал­ник на инс­т­ру­мен­та­лен цех в габ­ров­с­кия завод „Бол­ше­вик”, пра­ви пър­ви рейс след 20-годиш­но пре­къс­ва­не. Като фали­рал „бол­ше­ви­кът”, кора­бо­во­ди­те­лят се вър­нал към пър­ва­та си мор­с­ка про­фе­сия. Вто­ри­ят помощ­ник, бивш армейс­ки офи­цер, завър­шил задоч­но Мор­с­ко­то учи­ли­ще, също е на пър­во пла­ва­не. На всич­ко отго­ре в Адри­а­ти­ка се раз­ра­зя­ва буря. В приста­ни­ще­то при раз­то­вар­ва­не­то само­и­ни­ци­а­тив­но стар­по­мът пра­ви кон­т­рол на това­ра по газе­не­то и се под­пис­ва на блан­ка­та с праз­на послед­на гра­фа. Сър­ве­йо­рът си зами­на­ва с доку­мен­та, кора­бът изли­за на рей­да и ско­ро се полу­ча­ва про­тес­т­но пис­мо за 100 тона по-мал­ко амо­ни­ев нит­рат. А и един уред за измер­ва­не на газо­ве, взет наза­ем, не е вър­нат на ита­ли­ан­ци­те. Как да е сре­щу кар­тон цига­ри аген­ти­те орга­ни­зи­рат връ­ща­не­то на при­бо­ра с лод­ка. В след­ва­що­то приста­ни­ще Мон­фол­ко­не по фак­са идва онзи зло­по­лу­чен драфт-сър­вей с кори­ги­ра­ни циф­ри. Явно, някой си е опра­вил греш­ки­те. В Солун от бук­си­ра неу­ме­ло хвър­лят въже­то, кое­то се нави­ва на вин­та. Изкус­т­вен дифе­рент прибли­жа­ва вин­та към повър­х­ност­та, но море­то си оста­ва мар­тен­с­ко. В лод­ка­та капи­та­нът и боц­ма­нът с ножо­ве режат нави­то­то въже…
Вече „истин­с­ки­ят” к.д.п. полу­ча­ва м/к „Бул­п­райд”, кой­то след дълъг пери­од в езе­ро­то тряб­ва да се вка­ра в екс­пло­а­та­ция. Баро­то раз­гон­ва ста­рия мър­зе­лив еки­паж, под­би­ра си моти­ви­ра­ни мъже, но едва на петия ден тряб­ва спеш­но да лети за Хам­бург, защо­то капи­та­нът на кон­тей­не­ро­во­за „Несе­бър” се раз­бо­ля­ва. Годи­на­та е 2002-ра. Оттук ната­тък капи­тан Димит­ров кара само кон­тей­не­ро­во­зи­те „Несе­бър” и „Пио­нер” по море­то, като меж­дув­ре­мен­но и ги управ­ля­ва от бре­га. Това­ри­те оба­че нама­ля­ват и пара­ход­с­тво­то реша­ва да закрие южния кон­тей­не­рен сер­виз. По-къс­но ще про­да­де и корабите.
За после­ден път м/к „Несе­бър” под­хож­да към Неа­пол. На бре­га Джи­ма има един при­ятел – аген­тът Анто­нио Пага­но, с кого­то реша­ват да поле­ят съби­ти­е­то по мор­с­ки и на квад­рат. Пър­во Анто­нио ще учас­т­ва в про­щал­ния бан­кет на кора­ба, след това ще пока­ни баро­то в добър ита­ли­ан­с­ки рес­то­рант, чие­то има пази в тай­на. Пило­тът още не се е качил на бор­да, кога­то боц­ма­нът док­лад­ва крат­ко и ясно: „Кеп­тън, има­ме пети­ма чуж­ден­ци на бор­да.” При­шъл­ци­те се ирак­ча­ни, кой­то „поду­ши­ли” бре­га се изхлуз­ват от поме­ще­ни­е­то на под­рул­ва­що­то уст­ройс­т­во в носа на кора­ба. Изглеж­да неза­бе­ля­за­ни­ят абор­даж на кюр­ди­те се е слу­чил при обра­бот­ка­та на кора­ба в Мер­син. Точ­но три дено­но­щия са изка­ра­ли в скри­ва­ли­ще­то си. Три­ма са с доку­мен­ти, два­ма нямат само­лич­ност. Анто­нио е уве­до­мен, че двук­рат­на­та пани­хи­да се отме­ня и вмес­то нея тряб­ва да орга­ни­зи­ра наме­са­та на поли­ци­я­та. Кара­би­не­ри­те при­би­рат чети­ри­ма­та паса­же­ри, но петия нещо не им харес­ва. Нови­ят член на еки­па­жа пла­ва чак до Хам­бург, къде­то го заве­ща­ват на нем­с­ка­та полиция.
През 2004 годи­на нова­та бре­го­ва длъж­ност в БМФ, зад коя­то се крие мисия, е супе­рин­тен­дант по управ­ле­ние на безо­пас­ност­та и качес­т­во­то в про­дъл­же­ние на чети­ри и поло­ви­на годи­ни. По това вре­ме Бъл­га­рия е в чер­ния спи­сък по Париж­кия мемо­ран­дум и дър­жав­на­та все още ком­па­ния иска да подоб­ри ста­ту­са на род­ния флаг. Тър­си се схе­ма, коя­то да удов­лет­во­ря­ва бан­ки­те кре­ди­тор­ки и нови­те кора­би, вър­ху кои­то тег­нат ипо­те­ки, от удоб­ни фла­го­ве да минат под бъл­гар­с­ки. За цел­та е „бут­на­то” мал­ко зако­но­да­тел­с­т­во­то, кое­то допус­ка беър­бо­ут чар­тър – соб­с­тве­ник, да речем, мал­тийс­ка офшор­на фир­ма, опе­ра­тор – БМФ, вдиг­нат бъл­гар­с­ки флаг. Зада­ча­та на „супе­ра”, да реф­ла­ги­ра мно­го кора­би в раз­лич­ни точ­ки по све­та, иска дип­ло­ма­ти­чес­ки кон­так­ти, офор­мя­не на доку­мен­та­ция, спаз­ва­не на процедури…
През 2008 годи­на к.д.п. Дими­тър Димит­ров ста­ва ръко­во­ди­тел на сек­тор „Безо­пас­ност” за око­ло осем месе­ца, пара­ход­с­тво­то се при­ва­ти­зи­ра, а той го напус­ка за да ста­не капи­тан пилот от сеп­тем­в­ри съща­та годи­на. Пара­лел­но от 2006 до 2011 годи­на е водещ оди­тор на Гер­ман­с­кия Лойд по ISO 9001, също така — неща­тен сър­ве­йор „на повик­ва­не”, учас­т­ва в раз­лич­ни бран­шо­ви и общес­т­ве­ни сдру­же­ния и инициативи.
Само пре­ди месе­ци пило­та­жът също раж­да сло­жен казус. Бивш рус­ки, вече тур­с­ки кораб, тряб­ва да отпла­ва от Приста­ни­ще Вар­на-запад. Еки­па­жът е от десет души – два­ма сирий­ци (капи­тан и стар­пом) и осем азе­ри. Кога­то пило­тът стъп­ва на бор­да, моряк под­хвър­ля: „Този кораб няма да отпла­ва”. Оста­вил реп­ли­ка­та без вни­ма­ние, про­ве­рил готов­ност­та на кора­ба, еки­па­жа и вле­ка­ча, Димит­ров започ­ва манев­ра­та с учуд­ва­не­то, че капи­та­нът и стар­по­мът са на бака и на кър­ма­та на въже­та­та. В момен­та, в кой­то те се отда­де­ни и кора­бът се отле­пя от кея, на него ска­чат седем души от еки­па­жа. Кора­бът има ход, кой­то опас­но го носи към тръс­ти­ки­те, в маши­на­та не изпъл­ня­ват коман­ди, вле­ка­чът сам не може да облек­чи ситу­а­ци­я­та. Пови­кан е вто­ри вле­кач, намес­ва се гра­нич­на пози­ция. Кора­бът е вър­нат обрат­но на кея, така и не отпла­ва, а при­чи­на­та се оказ­ва неп­ла­те­ни запла­ти на екипажа.
От 2004 годи­на к.д.п. Дими­тър Димит­ров е пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция на мор­с­ки­те капи­та­ни (БАМК), от 2008 годи­на – член на упра­ви­тел­ни­те съве­ти на Бъл­гар­с­ка­та мор­с­ка кама­ра (БМК), и на Фон­да­ция „Мор­с­ки съд­би”, от 2012 годи­на – член на Ини­ци­а­тив­ния коми­тет за Меж­ду­на­род­ния ден на моря­ка. За раз­ли­ка от мно­го дру­ги „акти­вис­ти”, той превръ­ща посто­ве­те в кау­зи. По две от тях няма никак­во дви­же­ние – капи­тан Соба­джи­ев си е още в затво­ра, памет­ни­кът на моря­ка е само в пап­ки­те. Но мно­го неща са свър­ше­ни по фар­ва­те­ра на бъл­гар­с­ка­та мор­с­ка идея — най-голя­ма­та и обоб­ща­ва­ща кау­за на мор­с­ко­то брат­с­тво и сто­пан­с­т­во. Капи­тан Димит­ров може да бъде чут и видян на фору­ми­те на БМК, на кръг­ли маси, дис­ку­сии и чес­т­ва­ния, на пред­ста­вя­не на мор­с­ка лите­ра­ту­ра, на прескон­фе­рен­ции, на начи­на­ни­я­та на Мор­с­ко­то учи­ли­ще и Воен­но­мор­с­кия музей – въоб­ще нався­къ­де, къде­то може да помог­не с идеи, екс­пер­ти­за и позиция.
В него­вия ман­дат БАМК раз­мра­зя­ва член­с­т­во­то си в IFSMA – Меж­ду­на­род­на­та феде­ра­ция на асо­ци­а­ци­и­те на мор­с­ки­те капи­та­ни. Тя опрос­тя­ва нев­не­се­ния през годи­ни­те член­с­ки внос, послед­но­то пла­ща­не пра­ви БМФ. Отто­га­ва вина­ги има бъл­га­ри на годиш­ни­те асам­б­леи на феде­ра­ци­я­та. На 17 и 18 юни 2010 годи­на в Мани­ла се про­веж­да 36-тата годиш­на асам­б­лея на IFSMA, а вед­на­га след нея — от 21 до 25 юни, пак там — и Дип­ло­ма­ти­чес­ка­та кон­фе­рен­ция на Меж­ду­на­род­на­та мор­с­ка орга­ни­за­ция (IMO) за изме­не­ние на Меж­ду­на­род­на­та кон­вен­ция за обу­че­ние и вах­те­на служ­ба на море (STCW). IFSMA е кон­сул­та­ти­вен член на IMO и като неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на орга­ни­за­ция учас­т­ва в дис­ку­си­и­те по всич­ки въп­ро­си на мор­с­ка­та индус­т­рия, пред­став­ля­вай­ки най-висо­ко сто­я­щи­те в кораб­на­та йерар­хия моря­ци. На два­та фору­ма учас­т­ва к.д.п. Дими­тър Димит­ров, като на кон­фе­рен­ци­я­та на IMO е един от пред­ста­ви­те­ли­те на IFSMA.
През 2007 годи­на, кога­то Бъл­га­рия е при­ета в ЕС, БАМК вли­за и в CESMA — Евро­пейс­ка­та кон­фе­де­ра­ция на асо­ци­а­ци­и­те на мор­с­ки­те капи­та­ни. Още през след­ва­ща­та годи­на тя про­веж­да годиш­на­та си сре­ща във Вар­на. Джи­ма има амби­ци­я­та, „него­ва­та” асо­ци­а­ция, коя­то сега има 87 чле­на, да привле­че пове­че мла­ди хора, пла­ва­щи­те и под чужд флаг, да съх­ра­ня­ва не само спо­ме­ни­те, но и тра­ди­ци­и­те, и опи­та на бъл­гар­с­ки­те капитани.
По никул­ден­с­ка тра­ди­ция на 19 декем­в­ри 2012 годи­на за пър­ви път, освен за мор­с­ки биз­нес, БМК връч­ва нет­ра­ди­ци­он­ни награ­ди — дип­ло­ми за актив­но учас­тие и личен при­нос в попу­ля­ри­зи­ра­не­то на мор­с­ка­та идея. Пър­ви неин носи­тел ста­ва к.д.п. Дими­тър Димитров…