МОРСКА НАГРАДА “ЗА ЦЯЛОСТНО ТВОРЧЕСТВО” К.д.п. Димитър Димитров – капитан пилот, председател на Българската асоциация на морските капитани
Човек може да „пробяга” по изминатия жизнен път по различни начини – да се порови в услужливата си памет, да разлисти водените дневници, да разглежда фотоалбумите или компютърните файлове. К.д.п. Димитър Димитров го прави и по още един атрактивен начин – с колекция от чаши.
Към края на 1989 година, завършил наскоро Морското училище, на борда на кораба за генерални товари „Любен Каравелов” четвъртият помощник-капитан „открива Америка”. Пресякъл Атлантика, отметнал и Куба, в началото на следващата година в чилийското пристанище Токопиля корабът товари рибно брашно за Далечния Изток. И на „четвъртия” идва ред да слезе на брега. В малка книжарничка погледът му е привлечен от синя декоративна чаша, стабилна с метацентричната си височина, странна с конусовидната си форма.
Чилийският сувенир поставя начало на колекция, на чиито „единици” собственикът й вече е изпуснал броя. Стотици чаши разказват за пристанища, събития, личности… Около 80 на сто от тях чертаят географията на 15-годишен плавателен стаж. С последната за този период чаша капитанът на контейнеровоза „Пионер”, нает от турската компания „Аркас”, се обзавежда в египетското пристанище Дамиета. Но понеже няма време за брега, е помолил агента да свърши неотменимия ритуал.
Друга чаша напомня за събитие, с което капитанът се гордее – през 2008 година Варна е домакин на годишната среща на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани. От Лондон чашите са най-много. Един екземпляр от началото на 2013 годена от Банско намеква, че и сред моряците има скиори. Последните четири попълнения имат австралийски произход – на 16 и 17 април тази година в Сидни се провежда поредната Асамблея на Международната федерация на асоциациите на морските капитани. Финансирал с лични средства пътуването, изнесъл презентацията „Взаимоотношенията между капитана и пилота в електронния свят”, за първи път съпроводен от съпругата си (такъв е стилът на този престижен форум), капитан Димитров не пропуска да си купи „задължителните” чаши от Сидни и от Мелбърн, докъдето отскача, както и още две – резултат от романтично пътешествие с влак до Сините планини. Малката гара още носи „аборигенското” си име Катумба, средновековната мина е превърната в туристическа атракция, водопадите пръскат величие и красота, която капитанът преследва навсякъде по света.
… Димитър Димитров е роден преди 47 лета – в последния юлски ден, в Русе. Речната ни столица само за три месеца е точка от семейната миграция. По-важна е Трявна – с периода на детството, чак до завършването на осми клас. После идва (за да не си отиде никога) Варна. Кандидатстването в ТКК „Кирил Халачев” (днес ВМГ „Свети Николай Чудотворец”) има конкретен подтик. В планинското градче се появява Георги Коларов – с четири години по-голям младеж, ученик в престижния варненски техникум, току що завърнал се от стажантско плаване с пасажера „Георги Димитров”. Разказите за морското приключение имат и материално пристанищно продължение – купените дънки и двете грамофонни плочи. По онова време в Трявна дънки имат пет момчета, а плоча на „Пинк Флойд” – никой…
В техникума директорът Тодор Кожухаров е установил казармен ред и дисциплина, които никого не учудват, още по-малко питомците, които откак се помнят са все в униформа. Но тази униформа е морска – за гордост, нищо че матроската яка има три ръба за гладене, а само с черни чорапи пускат сутрин в първия час. Именно в часовете, дори в междучасията, също и на стажовете, общуването с авторитетни моряци и опитни педагози – Симеонов, Левашки, Петров, Генов, Крачунов и др., е удоволствие. Битува афоризмът, че навигацията се знае за шестица или за двойка. Нали не е възможно да караш кораба за тройка — да заседнеш, но да не потънеш…
Идва му времето и на третокурсника Митко да бъде на поредния стаж на пасажера „Георги Димитров”, където го застига поучителна случка. На връщане от Гърция корабът подхожда към Одеса, народът на борда очаква срещата с брега и с руските момичета. Преди това обаче един герой, промушил се през шубера на камериера, изпочупил пътьом чаши и чинии, отмъква две бутилки червено вино. Едната вече е изпита, но счупеното стъкло води следи към липсата. Докато стажантите се събират в салона, неотворената бутилка заедно с празната, напълнена с вода, потеглят към дъното. Директорът пита: „Кой открадна бутилките?” И като чака дълго в тягостното мълчание, решава: „Щом никой не си признава и никой не знае кой е крадецът, на брега няма да се слиза. Започваме занятия.” Корабът застава на кея, на който кипи живот. Изглежда хлапашката солидарност ще победи колективната педагогиката. Уви, един четвъртокурсник посочва виновника. Момчетата са пуснати на брега, но мигом измислят новия заслужен прякор – Юда Искариотски…
Специалност „Корабоводене” в ТКК Димитър Димитров завършва с два „спомена” за цял живот – прякора Джима и надписан часовник „Слава”. Той е награда за първенеца на випуск 1984 година, допуснал единствена петица в първи курс по български език. Постъпва във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” (приет е и във ВИИ „Карл Маркс” в София), изоставил за известно време първата си научна любов – международните икономически отношения. Все пак през 1999 година завършва задочно и специалност „Международни икономически отношения” в Икономическия университет във Варна, от същата година е преподавател в БМКЦ, през 2002 година излиза учебникът му „Контейнерните превози в съвременното корабоплаване” (претърпял две издания), предстои да защити докторантура.
…През 1984 година в Морското училище за първи път е разкрита специалност „Политически профил за гражданския флот”. В продължение на пет години се изучава програмата на корабоводителите, плюс „обществени” науки. Идеята е завършилите да се развиват на борда до старши помощник-капитани, а оттам — в два варианта – капитан или първи помощник-капитан (т.нар. помполит). Дълбокият замисъл е след време помполитите да бъдът съкратени, а капитаните да имат подготовката да изпълняват и двете функции. По ирония на съдбата 18 души завършват политическия профил месеци преди онзи 10 ноември. На 17 от тях в дипломите (скоро са преиздадени) е записана ненужната вече специалност. В дипломата на Джима обаче пише „Корабоводене”. Някой от учебния отдел е допуснал грешка, защото точно тази диплома е по-особена. Отпечатана е в друг цвят, средният успех е „Отличен 5,99”, а името на притежателя й — вдълбано в мраморната плоча на първенците на випуските.
И в техникума, още по-задълбочено и в Морското училище Митко разработва реферати за Националния политически конкурс, после и за Националния студентски конкурс. Във Велико Търново второкурсникът е класиран на трето място в икономическата секция, а следваща година в Благоевград грабва първата награда в страната. Темите му са специализирани по превозите на нефт по море, ролята на международно-правната им регламентация, на кризите и рецесиите и т.н. Забелязан от когото трябва, недипломираният още петокурсник получава предложение да започне работа в централата на „Булфрахт” в София, с „опция” да специализира в чужбина. Кадрови промени в ръководството на външнотърговската организация провалят плана.
В кадровия отдел на Параходство БМФ първенецът на випуска се опитва да реализира правото си да избира кораб. Чиновничката обаче отказва – избор вече е направил първенецът на специалност „Корабоводене”. И предлага – танкерно плаване. Казусът отива при началника на отдела. Отговорът: „Щом така ти е казала, значи танкерно плаване.”, е придвижен до началника на кадрите в СО „Воден транспорт”. Консултация с Морското училище доказва, че първенецът на випуска наистина може да си избере назначение. Бюрократичната машина се завърта в обратната посока и най-малкото й колело вече удовлетворява желанието – линейно плаване, там където най-добре се учи занаята.
През ноември 1989 година м/к „Любен Каравелов” с емблематичния и безпартиен капитан Кольо Дързев, натоварен със 129 коносамента братска (все още) помощ отплава за Куба. Четвъртият помощник тутакси е избран за заместник партиен секретар на корабната организация. По-късно узнава, че се вълнуват моряците на танкерите, че са създали профсъюз от нов тип, който да защитава интересите им и т.н. Затова в началото на следващата година изпраща радиограма до свой познат, също четвърти помощник на м/т „Места” — там се ражда профсъюзът с председател втория механик Атанас Андреев — да му каже накъде вървят нещата. Както си му е редът, обратната радиограма е докладвана на капитана, който, без да обяви текста, предлага на адресата тя да бъде закачена на дъската за обяви. А текстът гласи: „Профсъюза Андреев – истински наш. Екипажа Места – членове. Програма и устав ще изпратя.” Само след няколко часа на „Места” получават радиограма, че 90 на сто от екипажа на „Любен Каравелов” стават членове на Моряшкия професионален съюз. В резултат Джима има остър разговор с помполита, който вече е на длъжност помощник-домакин.
Наскоро той организира събрание, на което трябва да се обсъди метаморфозата БКП – БСП. Точно тогава младият и надежден помощник поднася изненадата – това вече не е „неговата” партия. И се прехвърля в обществото на базпартийните. До днес… Все в този рейс попадат и първите демократични избори, на които 80 на сто от моряците дават доверие на опозиционните партии.
Зад океана четвъртият помощник не среща „гнилия капитализъм”, а Острова на революцията. Кръчмата на Хеминтуей и паметникът на капитан Георги Георгиев са традиционните брегови приоритети, екстрата – балета „Лебедово езеро”. Най-приятното пиене е в интернационалното семейството на кубинец, завършил Морското училище във Варна. Кларк е черен, Емилия – бяла, а дъщеря им Харлем – красавица в меланж…
Годините на море, по време на отпуските си, Димитър Димитров понакъсва няколко пъти с работа „на бюро” в офиса на Параходство БМФ. След първия 13-месечен рейс два месеца е в отдел „Линейно плаване”, после един контракт е трети помощник на м/к „Елена” от „финикийския флот”, за който поетът се шегува: „Елена за Равена и под баласт за Бургас”.
Зареждат се осем месеца на м/к „Георги Георгиев”. Посред Атлантика мъка наляга екипажа – алкохолът свършва! Тайфата знае, че Джима не е от върлите привърженици на „твърдото гориво” и се надява, че е сред тази, които все още имат някоя и друга водка, останала от последната „зарядка” на Острова. Знае се и другото му хоби – събрал е над 300 жокера от карти за игра. Съпоставил едното с другото в предполагаем бартер, машинния боцман почуква на вратата на офицерската кабина: „Трети, ти сигурно ги нямаш тази два чудесни жокера?” Докато третият вади бутилка „Столичная”, рулевият вече подхожда със салатката…
Димитър Димитров е трети помощник за няколко месеца на м/к „Сердика”, после и по време на сватбения си рейс на м/к „Тетевен”. Втори помощник през 1995 година е на м/к „Булпрайд”, след него — на контейнеровоза „Бургас”, старпом – през 1999 година на м/к „Станко Стайков”. През отпуските е „на бюро” в офиса на „Булкон”.
За първи път през 1999 година, по време на отпуск от БМФ Джима за кратко е титулярен капитан на „малък” (до 3 000 тона) двувинтов кораб тип река-море „Дани” на фирма „Бонмарин”. Старпомът, доскорошен началник на инструментален цех в габровския завод „Болшевик”, прави първи рейс след 20-годишно прекъсване. Като фалирал „болшевикът”, корабоводителят се върнал към първата си морска професия. Вторият помощник, бивш армейски офицер, завършил задочно Морското училище, също е на първо плаване. На всичко отгоре в Адриатика се разразява буря. В пристанището при разтоварването самоинициативно старпомът прави контрол на товара по газенето и се подписва на бланката с празна последна графа. Сървейорът си заминава с документа, корабът излиза на рейда и скоро се получава протестно писмо за 100 тона по-малко амониев нитрат. А и един уред за измерване на газове, взет назаем, не е върнат на италианците. Как да е срещу картон цигари агентите организират връщането на прибора с лодка. В следващото пристанище Монфолконе по факса идва онзи злополучен драфт-сървей с коригирани цифри. Явно, някой си е оправил грешките. В Солун от буксира неумело хвърлят въжето, което се навива на винта. Изкуствен диферент приближава винта към повърхността, но морето си остава мартенско. В лодката капитанът и боцманът с ножове режат навитото въже…
Вече „истинският” к.д.п. получава м/к „Булпрайд”, който след дълъг период в езерото трябва да се вкара в експлоатация. Барото разгонва стария мързелив екипаж, подбира си мотивирани мъже, но едва на петия ден трябва спешно да лети за Хамбург, защото капитанът на контейнеровоза „Несебър” се разболява. Годината е 2002-ра. Оттук нататък капитан Димитров кара само контейнеровозите „Несебър” и „Пионер” по морето, като междувременно и ги управлява от брега. Товарите обаче намаляват и параходството решава да закрие южния контейнерен сервиз. По-късно ще продаде и корабите.
За последен път м/к „Несебър” подхожда към Неапол. На брега Джима има един приятел – агентът Антонио Пагано, с когото решават да полеят събитието по морски и на квадрат. Първо Антонио ще участва в прощалния банкет на кораба, след това ще покани барото в добър италиански ресторант, чието има пази в тайна. Пилотът още не се е качил на борда, когато боцманът докладва кратко и ясно: „Кептън, имаме петима чужденци на борда.” Пришълците се иракчани, който „подушили” брега се изхлузват от помещението на подрулващото устройство в носа на кораба. Изглежда незабелязаният абордаж на кюрдите се е случил при обработката на кораба в Мерсин. Точно три денонощия са изкарали в скривалището си. Трима са с документи, двама нямат самоличност. Антонио е уведомен, че двукратната панихида се отменя и вместо нея трябва да организира намесата на полицията. Карабинерите прибират четиримата пасажери, но петия нещо не им харесва. Новият член на екипажа плава чак до Хамбург, където го завещават на немската полиция.
През 2004 година новата брегова длъжност в БМФ, зад която се крие мисия, е суперинтендант по управление на безопасността и качеството в продължение на четири и половина години. По това време България е в черния списък по Парижкия меморандум и държавната все още компания иска да подобри статуса на родния флаг. Търси се схема, която да удовлетворява банките кредиторки и новите кораби, върху които тегнат ипотеки, от удобни флагове да минат под български. За целта е „бутнато” малко законодателството, което допуска беърбоут чартър – собственик, да речем, малтийска офшорна фирма, оператор – БМФ, вдигнат български флаг. Задачата на „супера”, да рефлагира много кораби в различни точки по света, иска дипломатически контакти, оформяне на документация, спазване на процедури…
През 2008 година к.д.п. Димитър Димитров става ръководител на сектор „Безопасност” за около осем месеца, параходството се приватизира, а той го напуска за да стане капитан пилот от септември същата година. Паралелно от 2006 до 2011 година е водещ одитор на Германския Лойд по ISO 9001, също така — нещатен сървейор „на повикване”, участва в различни браншови и обществени сдружения и инициативи.
Само преди месеци пилотажът също ражда сложен казус. Бивш руски, вече турски кораб, трябва да отплава от Пристанище Варна-запад. Екипажът е от десет души – двама сирийци (капитан и старпом) и осем азери. Когато пилотът стъпва на борда, моряк подхвърля: „Този кораб няма да отплава”. Оставил репликата без внимание, проверил готовността на кораба, екипажа и влекача, Димитров започва маневрата с учудването, че капитанът и старпомът са на бака и на кърмата на въжетата. В момента, в който те се отдадени и корабът се отлепя от кея, на него скачат седем души от екипажа. Корабът има ход, който опасно го носи към тръстиките, в машината не изпълняват команди, влекачът сам не може да облекчи ситуацията. Повикан е втори влекач, намесва се гранична позиция. Корабът е върнат обратно на кея, така и не отплава, а причината се оказва неплатени заплати на екипажа.
От 2004 година к.д.п. Димитър Димитров е председател на Българската асоциация на морските капитани (БАМК), от 2008 година – член на управителните съвети на Българската морска камара (БМК), и на Фондация „Морски съдби”, от 2012 година – член на Инициативния комитет за Международния ден на моряка. За разлика от много други „активисти”, той превръща постовете в каузи. По две от тях няма никакво движение – капитан Собаджиев си е още в затвора, паметникът на моряка е само в папките. Но много неща са свършени по фарватера на българската морска идея — най-голямата и обобщаваща кауза на морското братство и стопанство. Капитан Димитров може да бъде чут и видян на форумите на БМК, на кръгли маси, дискусии и чествания, на представяне на морска литература, на пресконференции, на начинанията на Морското училище и Военноморския музей – въобще навсякъде, където може да помогне с идеи, експертиза и позиция.
В неговия мандат БАМК размразява членството си в IFSMA – Международната федерация на асоциациите на морските капитани. Тя опростява невнесения през годините членски внос, последното плащане прави БМФ. Оттогава винаги има българи на годишните асамблеи на федерацията. На 17 и 18 юни 2010 година в Манила се провежда 36-тата годишна асамблея на IFSMA, а веднага след нея — от 21 до 25 юни, пак там — и Дипломатическата конференция на Международната морска организация (IMO) за изменение на Международната конвенция за обучение и вахтена служба на море (STCW). IFSMA е консултативен член на IMO и като неправителствена организация участва в дискусиите по всички въпроси на морската индустрия, представлявайки най-високо стоящите в корабната йерархия моряци. На двата форума участва к.д.п. Димитър Димитров, като на конференцията на IMO е един от представителите на IFSMA.
През 2007 година, когато България е приета в ЕС, БАМК влиза и в CESMA — Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани. Още през следващата година тя провежда годишната си среща във Варна. Джима има амбицията, „неговата” асоциация, която сега има 87 члена, да привлече повече млади хора, плаващите и под чужд флаг, да съхранява не само спомените, но и традициите, и опита на българските капитани.
По никулденска традиция на 19 декември 2012 година за първи път, освен за морски бизнес, БМК връчва нетрадиционни награди — дипломи за активно участие и личен принос в популяризирането на морската идея. Първи неин носител става к.д.п. Димитър Димитров…
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.