МОРСКИ ПУЛС

ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ Тре­та награда

МОРСКИ  ПУЛС

На неу­мор­ни­ят мореп­ла­ва­тел д‑р Васил Кур­тев, кой­то навър­ши 80 годи­ни, оби­ка­ляй­ки све­та със яхта „Оде­сос“

Без мощ­ни­ят ти дъх море,

без бляс­ка­ви­те ти талази,

бих пред­по­чел денят да спре,

защо­то в мене ще е празно.

Без твоя рев, без твоя зов,

без ярос­т­на­та ти любов,

без „шквал“, без „бора“ или „щил“,

как­во бих бил?

Изди­га­ше ме до небето,

про­ва­ля­ше ме в пропастта.

Така ние с тебе очертавахме,

кар­ди­ог­ра­ми на света!

От тебе изпъл­зя живота –

от клет­ки мал­ки и големи.

Край тебе се роди­ха леми,

три­ъ­гъл­ни­ци, теореми …

От тебе древ­ни­те поети

дочу­ха „ритъм“ и „куп­ле­ти“,

а в по-далеч­ни­те места

наре­ко­ха ги Божества.

***

Как бих могъл с бас­тун­че леко,

пред набли­жа­ва­щия залез,

почук­вай­ки по тротоара,

да оби­ка­лям из пазара?

Да тър­ся живи­те другари

за да спо­де­ля­ме с тъга

нево­ли­те на старостта.

Абсурд – пен­си­о­нер­с­ка суета.

Не бих могъл море красиво!

Не бих могъл да го направя!

За тво­я­та без­мер­на сила

и дива обич да забравя!

От тебе се започ­на всичко

и в тебе нека да се свърши.

Не ме кори, не ме съди,

не питай ме, как­ви ги върша.

Ще дой­да пак и ще прекрача,

ще се отблъс­на от брега.

Мили­о­ни пъти съм го правил,

ще го напра­вя и сега.

Но ако ти решиш, че вече

Да бъда в теб не съм готов,

Не ме бави, не се смилявай! 

Убий ме с  НАШАТА ЛЮБОВ!