ПИСМО
До г‑н министър Пламен Орешарски
До г‑н министър Петър Мутафчиев
Изх. № 20/16.03.2007 г. Варна
Относно: Данъчни ревизии на моряци.
Уважаеми г‑да министри,
От проучвания, които сме направили, над 95% от моряците, плаващи на чужди кораби, получават заплатите си от работодатели, управляващи дейността на корабите в страни, с които нашата страна има спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Тези моряци не би трябвало да дължат данъци у нас, защото дължимият данък, съгласно изричния текст в спогодбите, е внесен в страната, в която функционира работодателят им.
Независимо от това, при нас непрекъснато постъпва информация от наши членове за ревизиите, които регионалните структури на Националната агенция за приходите провеждат. Натъкваме се на различни подходи от различните дирекции, а понякога и от различните инспектори. Поради липсата на практика по тази конкретна тематика, данъчните инспектори трябва да вземат в някои случаи решения по въпроси, които не са ясни и на самите тях. Няма единни указания за провеждането на тези ревизии.
За по-голяма яснота ще се спрем на няколко основни проблема, които изискват единно тълкуване.
1.В спогодбите, където става дума в коя от договарящите се държави трябва да се облагат трудовите възнаграждения на моряците, основно е използван термина “място на действително управление на предприятието”, по-рядко “място на регистрация на управлението на предприятието” и единствено в спогодбата с Гърция се използва съчетанието “в държавата, в която се облагат с данък печалбите от използването на корабите”.
Някои данъчни инспектори считат като място на действителното управление на корабите, страната на флага на кораба. Ние смятаме това тълкувание за неправилно. Основният ни мотив за това се състои в следното. Регистрацията на кораба и приемането на определен флаг е дело на собственика. Той има право да го регистрира в държава по избор. Когато покупката на кораба е на лизинг, флагът на кораба се определя от лизингодателя, с цел да може да си го възвърне в случай на неизплащане на вноските. По нататък собственикът може да го използва в държавата, в която е регистрирана неговата компания, може да го отдаде под наем на друг оператор или наемател, които да са регистрирани в други страни. По този начин флагът на кораба не носи информация за мястото на действителното му управление. Ето един пример от нашата страна. В Параходство БМФ-ЕАД има кораби под флага на Малта. Параходството е собственик на дружеството в Малта, което пък е собственик на корабите, но корабите са отдадени за управление на Параходство БМФ-ЕАД. На тези кораби работят български моряци (но могат да работят и чуждестранни моряци) и Параходството като платец на заплатите им, внася данъци и осигуровки съгласно законите у нас (там където е мястото на действителното управление на корабите), независимо от това каква е националността на моряка или какъв е флагът на кораба. От преговорите и консултациите, които сме правили при подписване на колективни трудови договори сме се убедили, че такава е практиката и в другите страни.
2. Моряците, работещи на чужди кораби подписват трудови договори, в които се уговаря чистата сума, която морякът трябва да получи. На борда на кораба всеки месец за целия екипаж се изготвя обобщено сведение за дължимите заплати като чиста сума. Цялата заплата или част от нея, морякът срещу подпис, получава в брой от капитана, а когато има остатък, може да нареди сумата да се преведе по уговорена сметка. Работодателят прави необходимите изчисления какви данъци и осигуровки се дължат от моряка върху изплатените на борда на кораба суми и ги внася по определения, от местното законодателство, ред. Така на практика морякът не знае какви суми са внесени от работодателя като данъци и осигуровки. Освен това морякът, по време на работа на борда на кораба, може въобще да не посети мястото на управление на кораба и няма как да получи официален документ за платените данъци. Освен това, ако работодателят му издаде подобна служебна бележка, за да е валидна у нас, по наши предположения, на същата трябва да се направи заверка от компетентна служба в съответната държава. В крайна сметка се получава така, че морякът не може да удостовери какъв точно данък е внесен от негово име.
Считаме, че ако е нужно да се удостоверява размера на данъка, Р България в съответствие със спогодбата може да изиска подобна информация от съответните държави, с които имаме сключени спогодби. Тази процедура да се отнася за граждани, които не са работили на територията на тази държава, но са били наети на работа на кораби, управлявани от дружества в тази държава, при което получената информация да бъде считана за легална.
3. Договорите, които в някои случаи морякът сключва с Посредника не трябва да се считат за трудови договори. Те се сключват на основание на Наредбата за посредническата дейност и формално определят задълженията на страните до сключването на трудовите договори. По тези договори Посредникът не дължи никакво възнаграждение на моряка, тъй като последният не работи. Ако в тях има посочено възнаграждение, което морякът ще получава след сключването на трудовия договор, не означава, че в трудовия договор ще фигурира същата сума и на моряка ще се изплаща посочената сума. Само действително изплатената сума може да се използва за определяне на данъчните задължения, които морякът има в съответната страна.
4. Регистрираният в Агенцията по заетостта посреднически договор може да не е с корабопритежателя (оператора, наемателя, чартьора), а да е с друг посредник, който има вече сключен договор с корабопритежателя. Още веднъж искаме да подчертаем, че Посредникът в чужбина също не може да бъде третиран като работодател. В някои случаи Посредникът в България може да е упълномощен от Корабопритежателя да го представлява за различни цели. Например Корабопритежателят може да направи общ превод на заплатите на моряците по сметката на Посредника, а последният да прехвърли от своята сметка по сметките на моряците заработените пари, с цел да се намалят банковите разходи за преводите. Ако има двама посредници единият в България, а другият в чужбина тогава може, подател на превода към посредника в България да е посредникът в чужбина, а не Корабопритежателят наел моряците.
Вземайки под внимание посоченото до тук, както и съставените към момента доклади за данъчни задължения на моряци, които не са били открити на постоянния си адрес, защото са на работа на борда на кораб, считаме, че е необходимо да се дадат ясни и точни инструкции на данъчните инспектори, извършващи разпоредените ревизии как да се подхождат в случаите, когато:
1. Морякът отсъства от страната поради работа на борда на кораб и обективно е възпрепятстван да даде исканата информация.
2. Морякът не е съхранил, сключените на борда на кораба, трудови договори поради изтичане на срока на договора.
3. Морякът няма документи за общата сума изплатени заплати.
4. Морякът няма документи за внесените данъци в страна, с която имаме спогодба за избягване на двойно данъчно облагане.
5. Работодателят или данъчната администрация в договарящата държава откаже да издаде на моряка документ за внесения данък.
Уважаеми г‑да министри,
Настояваме да разпоредите спиране на ревизиите до изготвянето и разпространяването на инструкця за конкретизиране и уеднаквяване на действията на данъчните инспектори от различните регионални поделения на НАП.
Предлагаме, когато се докаже, че морякът е работил за Корабопритежател управляващ дейността на кораба от държава, с която имаме спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, да не се изисква той да представя служебна бележка за внесения данък в тази държава, в случай, че в спогодбите има текст със следния смисъл: “когато местно лице на Р. България получава доходи от трудови правоотношения, които в съответствие с разпоредбите на спогодбата се облагат в другата държава, тези доходи се изключват от облагане в Р. България”. Важното е в случая да е употребено глаголното време “се облагат в другата държава”, вместо “са обложени в другата държава”.
Ако е нужна информация за внесени данъци в държави, с които имаме сключени спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, настояваме да бъде изискана от съответните държави по официален път от НАП или от Министерството на финансите съобразно правилата за размяна на информация, предвидена в спогодбите.
Ако бъдат изпълнени тези наши искания Ви уверяваме, че данъци у нас, по наши предположения ще се наложи да внесат не повече от 3 до 4 % от проверените или пътуващите по чужди кораби хиляди български моряци. Оставяме на Вас да прецените дали си струва труда да се ангажират данъчните служители с една трудоемка и дълготрайна задача, чиито ефект ще бъде минимален. Друг е въпроса, че тези моряци не трябва да бъдат дискриминирани спрямо тези, които са покрити от спогодбите.
В разговорите с данъчните служители не само ние, но и моряците остават с впечатление, че те са запознати със спогодбите повече по отношение облагането на другите доходи (от имущества, дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения) но не и на трудовите доходи. Считаме безмислено съставянето на ревизионни актове, които ще бъдат обезсилени от съдебни решения. Едва ли НАП разполага с излишни средства за подхранване на адвокати и съдии.
Уважаеми г‑да министри,
Необходими са спешни мерки. По наша информация моряците масово започват да прехвърлят и продават имоти, да теглят вложените пари от нашите банки и да си откриват сметки в банки на съседни държави. Предполагаме, че в бъдеще те навярно ще превеждат заплатите си в тези банки и ще ползват средствата си у нас с помощта на кредитни карти. Посредниците ще прехвърлят дейността си в съседни държави и информация за пътуващите моряци у нас няма да има. Повечето моряци ще започнат да се предлагат самостоятелно на морския трудов пазар, без помощта на посредник. Трябва да отбележим, че някои от тях са предприели тези действия преди години, опасявайки се от неразумни актове на данъчната администрация.
За Ваша информация, предложението за въздържане от данъчни ревизии на моряците не се прилага от ТД на НАП.
В желанието си да бъдем в помощ на нашите членове и на Вас предлагаме на среща през следващата седмица да обсъдим поставените проблеми.
С уважение: Атанас Стойчев
Председател
Моряшки професионален съюз
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.