ПИСМО
До г‑н министър Пламен Орешарски
Министър на финансите
София
копие
До г‑жа Мария Мургина
Директор ЦУ на НАП
София
Изх. № 25‑А/17.04.2007
Относно: Инструкция за унифициране на процедурите при извършване на ревизии на моряците.
Уважаеми г‑н Орешарски,
Във връзка с поетия ангажимент на зам. министър Кадиев по време на срещата ни на 11.04. 2007 г. за изготвяне на инструкция при извършване на ревизии на моряците, ви уведомяваме за следното.
При изготвяне на инструкцията трябва да се изяснят понятията: флаг на кораба оператор, корабопритежател и място на действителното управление на предприятието.
Регистрацията на кораба и приемането на определен флаг е право на корабопритежателя. Когато покупката на кораба е на лизинг, флагът на кораба се определя от лизингодателя, с цел да може да си го възвърне в случай на неизплащане на вноските. Корабопритежателят може да използва кораба в държавата, в която е регистрирана неговата компания, може да го отдаде под наем на друг оператор или наемател, които да са регистрирани в други страни. По този начин флагът на кораба не носи информация за мястото на действителното му управление. Ето един пример от нашата страна. В Параходство БМФ-ЕАД има кораби под флага на Малта. Параходството е собственик на дружеството в Малта, което пък е собственик на корабите, но корабите са отдадени за управление на Параходство БМФ-ЕАД. На тези кораби работят български моряци (могат да работят и чуждестранни моряци) и Параходството като платец на заплатите им, внася данъци и осигуровки съгласно законите у нас (там където е мястото на действителното управление на корабите), независимо от това каква е националността на моряка или какъв е флага на кораба. Корабопритежател е този, който управлява и извлича печалби от дейността на кораба и плаща заплатата на моряка.
Вторият проблем е свързан с удостоверяването от страна на моряка на дохода и данъка внесен върху този доход от корабопритежателя. Моряците, работещи на чужди кораби подписват трудови договори, в които се уговаря чистата сума за получаване. На борда на кораба всеки месец се изготвя обобщено сведение за дължимите заплати като чиста сума. Корабопритежателят прави необходимите изчисления какви данъци и осигуровки се дължат от моряка върху, изплатените на борда на кораба, суми и ги внася по определения, от местното законодателство, ред. Морякът не е осведомен за сумите, внесени от работодателя като данъци и осигуровки. Освен това морякът, по време на работа на кораба, може изобщо да не посети мястото на управление на кораба и няма как да получи официален документ за платените данъци. Ако, все пак, работодателят му издаде подобна служебна бележка, за да е валидна у нас, тя трябва да бъде заверена от компетентната служба в съответната държава. Дори и да има добро желание, морякът няма възможност да удостовери какъв данък е внесен от негово име. При това няма нормативна уредба, която да регламентира какви документи трябва да се предоставят на българските данъчни служби за тази цел.
Следващият проблем е свързан с, регистрирания в Агенцията по заетостта, посреднически договор. Не винаги този договор е сключен между посредника и корабопритежателя (оператора, наемателя, чартьора), а с друг посредник, който има вече сключен договор с корабопритежателя. Посредникът в чужбина не може да бъде третиран като работодател. В някои случаи корабопритежателят упълномощава посредника в България да го представлява за различни цели. Например Корабопритежателят може да направи общ превод на заплатите на моряците на Посредника, а последният да ги прехвърли по сметките на моряците. Ако има двама посредници, единият в България, а другият в чужбина, възможно е, подател на превода към посредника в България да е посредникът в чужбина, а не Корабопритежателят, наел моряците.
Имайки пред вид всичко посочено по-горе предлагаме инструкцията да съдържа отговори на следните въпроси:
1. С какъв документ и по какъв начин ще се удостоверява корабопритежателя, при условие, че българският посредник има договор с корабопритежателя?
2. С какъв документ и по какъв начин ще се удостоверява корабопритежателя при условие, че българският посредник има договор със задграничен посредник?
3. С какъв документ ще се удостоверява мястото на действителното управление на кораба (предприятието) на корабопритежателя?
4. С какъв документ или по какъв начин ще се удостоверява дохода на моряка и от кого трябва да бъде издаден този документ, за да бъде признат от НАП?
5. С какъв документ или по какъв начин ще се удостоверява платения, от корабопритежателя, данък върху дохода на моряка и от кого трябва да бъде издаден този документ, за да бъде признат от НАП?
6. Ако документите са на чужд език, какъв преводач трябва да направи превода и ще бъде ли необходима някаква друга заверка?
7. С какъв документ и от кого трябва да бъде издаден документа, чрез който ще се определя действителната продължителност на договора на моряка?
8. Как ще се определя действителния подател на банковия превод на възнаграждението на моряка?
Уверени сме, че да се даде отговори на горните въпроси е изключително трудно. Яснота по тези проблеми, до голяма степен, има в писмото на ГДД до ТДД от 10.10.2005 г. с което бяха стартирани ревизиите. Цитираме част от текста на това писмо:
…“Особено внимание в хода на селекцията да се обърне на, сключените към момента, спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, по които Република България е страна. В повечето от тях, в съответния член, третиращ доходите от трудови правоотношения, е включен специален текст, касаещ такива доходи, реализирани за труд, положен на борда на кораб. Проблемите, които могат да възникнат са свързани с разнообразието на текстовете на тези спогодби.
На първо място са на лице случаи, при които в спогодбата е предвидено, че доходът, реализиран за такъв труд, ще подлежи на облагане единствено (само) в държавата, за която е местно лицето, опериращо съответния кораб. Такива са спогодбите с Кипър, Ливан, Швеция, Хърватска и др. В тези случаи, при условие, че съгласно информацията, подлежаща на предоставяне на Агенцията по заетостта, Вие установите, че съответният корабособственик (оператор) е регистриран в държава, в сключената с която спогодба е предвидена именно подобна клауза, ревизия на физическото лице не би следвало да се извършва.
Аналогично не следва да се извършва ревизия и в случаите, когато съответният корабособственик (оператор) е регистриран в държава, в СИДДО, с която е предвидено, че независимо от предходните разпоредби на члена, регламентиращ облагането на доходи от трудовите правоотношения, такива възнаграждения се облагат с данък в договарящата се държава, в която се намира мястото (седалището) на действително управление на предприятието, опериращо кораба. Такава е редакцията на разглежданата разпоредба в спогодбите с Германия, Италия и др”…
Имайки предвид цитирания текст на писмото и съответните текстове на спогодбите, стигаме до извода, че когато морякът е работил за корабопритежател, функциониращ на територията на Германия, Италия, Белгия, Великобритания, Гърция, Грузия, Египет, Испания, Кувейт, Кипър, Люксембург, Хърватска, Швеция, Франция и др. не би следвало да му се прави ревизия. За съжаление голяма част от данъчните инспектори не се събразяват с това.
Водени от идеята да бъдем полезни, както на нашите членове, така и на съставителите на инструкцията, предлагаме:
1. Корабопритежателят да се установява по един от следните начини, когато между него и българския посредник има посреднически договор:
- чрез регистрирания, в Агенцията по заетостта, посреднически договор, който посредникът в РБ е сключил.
- чрез служебна бележка от посредника или чрез насрещна проверка при посредника;
2. Когато посредникът има посреднически договор не с корабопритежател, а с посредник зад граница, корабопритежателят да се установява:
- чрез интернет страницата на Лойд регистър за съответния кораб;
- чрез подателя на преводния документ за плащането в банката, когато преводът е направен от корабопритежателя;
3. Мястото на действително управление на предприятието да се установява по един от следните начини:
- чрез регистрираното, в Агенцията по заетостта, копие от съдебната регистрация на корабопритежателя;
- чрез предоставяне от посредника на копие от съдебната регистрация на корабопритежателя;
- чрез интернет страницата на Лойд регистър за съответния кораб;
- чрез подателя на преводния документ за плащането в банката, когато преводът е направен от корабопритежателя;
4. Да не се изисква документ за платения от корабопритежателя данък върху дохода на моряка, когато в спогодбата е предвидено изключване от облагане на дохода у нас.
5. Документ за платения от корабопритежателя данък върху дохода на моряка да се изисква само тогава, когато доходът подлежи на облагане у нас.
6. Когато се изисква документ за платения от корабопритежателя данък върху дохода на моряка, същият да се получава по предвидената в спогодбите процедура или съгласно текст от ДОПК.
7. Да се изброят страните, с които РБ има СИДДО, където е предвидено изключване от облагане на дохода у нас.
8. Да не започват ревизии на моряци, които са зад граница на борда на кораб.
С уважение: Атанас Стойчев
Председател
Моряшки професионален съюз
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.