долепям ухо до рапана
и чувам света,
той се опитва да ми каже нещо,
птиците повтарят думите му,
облаците ги рисуват в небето,
песъчинките са подредени
по особен начин на дъното,
залезът направо крещи
през повърхността на водата
и това е още един знак,
стиховете на поетите преди мен
са като карта,
заболява ме корем от цялото това
съществуване,
покривам се със синьо и океани,
слънцето и луната
се смаляват и влизат в очите ми,
водните кончета
отпускат рамене по скалите наоколо,
всички те чакат да си го преведа
Теа Монева
Специална награда
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.