Приложимо законодателство – задгранично плаване

Кодекс на тър­гов­с­ко кора­боп­ла­ва­не – извад­ка свър­за­на с прав­но­то поло­же­ние на еки­па­жа на кора­ба. http://www.marad.bg/page.php?category=23

Отго­вор­ност на корабопритежателя

Чл. 9. (1) (Изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Осно­ва­ни­е­то и пре­де­ли­те на отго­вор­ност­та на кора­боп­ри­те­жа­те­ля се уреж­дат от зако­на на дър­жа­ва­та, под чие­то зна­ме пла­ва кора­бът (закон на знамето). 

………….

(3) Кора­боп­ри­те­жа­тел по сми­съ­ла на този кодекс е лице, кое­то екс­пло­а­ти­ра кора­ба от свое име неза­ви­си­мо от това, дали е соб­с­тве­ник на кора­ба или го пол­з­ва на дру­го закон­но основание.

Еки­паж

Чл. 12. (Попр. — ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Прав­но­то поло­же­ние на еки­па­жа и отно­ше­ни­я­та меж­ду чле­но­ве­те на еки­па­жа и кора­боп­ри­те­жа­те­ля, как­то и отно­ше­ни­я­та меж­ду чле­но­ве­те на еки­па­жа се уреж­дат от зако­на на зна­ме­то на кора­ба неза­ви­си­мо от граж­дан­с­т­во­то им и от мяс­то­то, къде­то тези отно­ше­ния са възникнали.

Бъл­гар­с­ко знаме

Чл. 27. (Изм. — ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) Под зна­ме­то на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия пла­ва само кораб:

1. кой­то е соб­с­тве­ност на държавата;

2. кой­то е соб­с­тве­ност на бъл­гар­с­ко физи­чес­ко или юри­ди­чес­ко лице;

3. пове­че от поло­ви­на­та от кой­то е соб­с­тве­ност на бъл­гар­с­ко физи­чес­ко или юри­ди­чес­ко лице;

4. кой­то е соб­с­тве­ност на физи­чес­ко или юри­ди­чес­ко лице от стра­на — член­ка на Евро­пейс­кия съюз, при усло­вие, че за изпъл­не­ни­е­то на тех­ни­чес­ки­те, адми­нис­т­ра­тив­ни­те и дру­ги­те изис­к­ва­ния на бъл­гар­с­ко­то зако­но­да­тел­с­т­во по отно­ше­ние на кора­би­те, са упъл­но­мо­ще­ни бъл­гар­с­ки физи­чес­ки или юри­ди­чес­ки лица или физи­чес­ки или юри­ди­чес­ки лица от стра­на — член­ка на Евро­пейс­кия съюз, уста­но­ве­ни в Репуб­ли­ка България;

5. кой­то е нает по дого­вор за беър­бо­ут чар­тър от лица­та по т. 1 — 4 за вре­ме­то на дейс­т­вие на дого­во­ра;

Чл. 84. (Изм. — ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Сви­де­тел­с­т­во­то за регис­т­ра­ция удос­то­ве­ря­ва пра­во­то за пла­ва­не на кора­би­те под бъл­гар­с­ко зна­ме и пра­во­то на собственост.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В сви­де­тел­с­т­во­то за регис­т­ра­ция се вписват:

1. (изм. — ДВ, бр. 55 от 2004 г.) корабособственикът;

.….……

(3) (Нова — ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Във вре­мен­но­то сви­де­тел­с­т­во за регис­т­ра­ция се впис­ват наема­те­лят по дого­во­ра за беър­бо­ут чар­тър, сро­кът за наема­не, как­то и дан­ни­те по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.

Ком­п­лек­ту­ва­не на екипажа

Чл. 88. (Изм. — ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Кораб­ни­ят еки­паж на тър­гов­с­ки кора­би се ком­п­лек­ту­ва от ква­ли­фи­ци­ра­ни мор­с­ки лица. Не по-мал­ко от 25 на сто от длъж­нос­ти­те на управ­лен­с­ко и опе­ра­тив­но ниво и не по-мал­ко от 25 на сто от длъж­нос­ти­те на изпъл­ни­тел­с­ко ниво са бъл­гар­с­ки граж­да­ни.

…………….

(3) Кора­боп­ри­те­жа­те­лят назна­ча­ва кораб­ния еки­паж без дис­к­ри­ми­на­ция, осно­ва­на на наци­о­нал­на при­над­леж­ност, рели­гия, запла­ща­не и дру­ги усло­вия на труд, но вла­де­ещ опре­де­ле­ния от него общо­раз­би­ра­ем на кора­ба език.

(4) Капи­та­нът и глав­ни­ят меха­ник на кора­ба задъл­жи­тел­но са бъл­гар­с­ки граж­да­ни или граж­да­ни на дру­га дър­жа­ва — член­ка на Евро­пейс­кия съюз, или на дър­жа­ва — стра­на по Спо­ра­зу­ме­ни­е­то за Евро­пейс­ко­то ико­но­ми­чес­ко прост­ран­с­т­во, или на Кон­фе­де­ра­ция Швейцария.

……………

(6) Кога­то пора­ди извън­ред­ни обсто­я­тел­с­т­ва кора­боп­ри­те­жа­те­лят не може да изпъл­ни изис­к­ва­не­то по ал. 1, той може след раз­ре­ше­ние от Изпъл­ни­тел­на аген­ция “Мор­с­ка адми­нис­т­ра­ция” да наеме ква­ли­фи­ци­ра­ни мор­с­ки лица, граж­да­ни на дру­ги дър­жа­ви — член­ки на Евро­пейс­кия съюз, на дър­жа­ва — стра­на по Спо­ра­зу­ме­ни­е­то за Евро­пейс­ко­то ико­но­ми­чес­ко прост­ран­с­т­во, или на Кон­фе­де­ра­ция Швей­ца­рия, а при невъз­мож­ност — граж­да­ни на тре­ти дър­жа­ви. Раз­ре­ше­ни­е­то се дава до пър­во­то приста­ни­ще за смя­на на еки­па­жа, кое­то е заяве­но пред­ва­ри­тел­но от кора­боп­ри­те­жа­те­ля, но във все­ки слу­чай за срок не по-дълъг от три месеца.

Тру­до­ви правоотношения

Чл. 88б. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Тру­до­ви­те и непос­ред­с­тве­но свър­за­ни­те с тях отно­ше­ния меж­ду чле­но­ве­те на еки­па­жа на кораб, пла­ващ под бъл­гар­с­ко зна­ме, и кора­боп­ри­те­жа­те­ля се уреж­дат от този кодекс и с наред­ба на Минис­тер­с­кия съвет. 

(2) С наред­ба­та по ал. 1 се опре­де­лят и изис­к­ва­ни­я­та за:

1. безо­пас­ни и здра­вос­лов­ни усло­вия на труд на бор­да на кора­би­те с отчи­та­не спе­ци­фи­ка­та на извър­ш­ва­ни­те превози;

2. кора­боп­ри­те­жа­те­ли­те относ­но спаз­ва­не на пра­ви­ла­та за здра­вос­лов­ни и безо­пас­ни усло­вия на труд;

3. предот­вра­тя­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни забо­ля­ва­ния и нещас­т­ни слу­чаи на бор­да на корабите;

4. под­дър­жа­не на съот­вет­ни стан­дар­ти за хиги­е­на на бор­да на кора­би­те;

(3) Тру­до­ви­ят дого­вор може да бъде склю­чен за неоп­ре­де­ле­но вре­ме или като сро­чен тру­дов дого­вор. Сро­чен тру­дов дого­вор се сключва:

1. за опре­де­лен срок, кой­то може да бъде и по-кра­тък от една година;

2. за извър­ш­ва­не на опре­де­лен рейс;

3. до завър­ш­ва­не на опре­де­ле­на работа;

4. за замес­т­ва­не на работ­ник или слу­жи­тел, кой­то отсъс­т­ва от рабо­та;

(4) Сро­чен тру­дов дого­вор със същия работ­ник или слу­жи­тел за съща­та рабо­та на същия или друг кораб на същия кора­боп­ри­те­жа­тел може да се сключ­ва неог­ра­ни­чен брой пъти после­до­ва­тел­но във времето.

(5) Не се допус­ка превръ­ща­не­то на дого­вор за неоп­ре­де­ле­но вре­ме в дого­вор за опре­де­лен срок, как­то и на сро­чен дого­вор в дого­вор за неоп­ре­де­ле­но вре­ме, освен с пис­ме­но съг­ла­сие меж­ду стра­ни­те. За превръ­ща­не­то на дого­вор за неоп­ре­де­ле­но вре­ме в дого­вор за опре­де­лен срок и за превръ­ща­не­то на сро­чен дого­вор в дого­вор за неоп­ре­де­ле­но вре­ме не е необ­хо­ди­мо пред­ва­ри­тел­но пис­ме­но заявя­ва­не от работ­ни­ка или служителя.

(6) Сро­кът на предиз­вес­ти­е­то за прекра­тя­ва­не на тру­дов дого­вор за неоп­ре­де­ле­но вре­ме е 30 дни, докол­ко­то стра­ни­те не са уго­во­ри­ли по-дълъг срок, но не пове­че от три месе­ца. Сро­кът на предиз­вес­ти­е­то за пред­сроч­но прекра­тя­ва­не на сро­чен тру­дов дого­вор е 30 дни, но не пове­че от оста­тъ­ка от сро­ка на договора.

(7) Нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на работ­но­то вре­ме на лица­та, наети на бор­да на кораб, пла­ващ под бъл­гар­с­ко зна­ме, е 8 часа дневно.

(8) Рабо­то­да­те­лят може да уста­но­ви суми­ра­но изчис­ля­ва­не на работ­но­то вре­ме — сед­мич­но, месеч­но или за друг кален­да­рен пери­од, кой­то не може да бъде пове­че от 12 месе­ца. В тези слу­чаи над­хвър­ля­щи­ят уста­но­ве­на­та в ал. 7 нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на работ­но­то вре­ме труд, поло­жен на бор­да на кораб от член на еки­па­жа, не се смя­та за извън­ре­ден и се ком­пен­си­ра с равен брой часо­ве почив­ка на бре­га след репат­ри­ра­не­то. Ако ком­пен­си­ра­не­то не може да се извър­ши в рам­ки­те на отчет­ния пери­од на суми­ра­но изчис­ля­ва­не на работ­но­то вре­ме, този труд се запла­ща по ред и в раз­ме­ри, опре­де­ле­ни с наред­ба­та по ал. 1.

(9) Мини­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на почив­ка­та на чле­но­ве­те на еки­па­жа е 10 часа за пери­од 24 часа и 77 часа за все­ки 7‑дневен период.

(10) Вре­ме­то за почив­ка може да бъде раз­де­ле­но най-мно­го на два пери­о­да, еди­ни­ят от кои­то с про­дъл­жи­тел­ност най-мал­ко 6 часа. Интер­ва­лът меж­ду два после­до­ва­тел­ни пери­о­да за почив­ка не може да над­ви­ша­ва 14 часа.

(11) Неза­ви­си­мо от уста­но­ве­но­то в ал. 9 и 10 при необ­хо­ди­мост от оси­гу­ря­ва­не непос­ред­с­тве­на­та безо­пас­ност на кора­ба, лица­та или това­ра, нами­ра­щи се на бор­да, или за пре­дос­та­вя­не помощ на дру­ги кора­би или на лица, изпад­на­ли в беда на море, капи­та­нът може да изис­ка от все­ки член на еки­па­жа да рабо­ти тол­ко­ва часо­ве, кол­ко­то са необ­хо­ди­ми за въз­ста­но­вя­ва­не­то на нор­мал­на­та обстановка.

(12) Пора­ди спе­ци­фи­ка­та на рабо­та­та на бор­да на кораб отла­га­не­то на пол­з­ва­не­то на сед­мич­ни­те почив­ки се раз­ре­ша­ва в съот­вет­с­твие с Кон­вен­ция № 14 относ­но сед­мич­на­та почив­ка (индус­т­рия), 1921, при­ета в Жене­ва на 25 октом­в­ри 1921 г. (рати­фи­ци­ра­на със закон — ДВ, бр. 81 от 1924 г.) (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). Пол­з­ва­не­то на сед­мич­ни­те почив­ки може да се отла­га и кога­то това е пред­ви­де­но в тру­до­вия дого­вор и/или във вът­реш­ни акто­ве на рабо­то­да­те­ля, и/или в дейс­т­ващ колек­ти­вен тру­дов дого­вор в пред­при­я­ти­е­то. Часо­ве­те за отра­бот­ва­не през отло­же­ни­те сед­мич­ни почив­ки със­тав­ля­ват част от гра­фи­ка за рабо­та, но не се включ­ват в нор­ма­та за работ­но вре­ме при уста­но­ве­но суми­ра­но изчис­ля­ва­не на работ­но­то време.

(13) Отра­бо­те­ни­те часо­ве по вре­ме на отло­же­ни­те сед­мич­ни почив­ки и офи­ци­ал­ни­те праз­ни­ци в рам­ки­те на нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на работ­но­то вре­ме по ал. 7 не се смя­тат за извън­ре­ден труд и се ком­пен­си­рат с допъл­ни­те­лен пла­тен отпуск на бре­га след репат­ри­ра­не, равен на броя на отра­бо­те­ни­те сед­мич­ни почив­ки и офи­ци­ал­ни праз­ни­ци. По вза­им­но съг­ла­сие меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­от­но­ше­ние пол­з­ва­не­то на този вид допъл­ни­те­лен пла­тен отпуск може да бъде заме­не­но с изпла­ща­не на парич­но обез­ще­те­ние, изчис­ле­но на база­та на основ­но­то месеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на чле­на на еки­па­жа и допъл­ни­тел­ни­те въз­наг­раж­де­ния с посто­я­нен харак­тер. Часо­ве­те, отра­бо­те­ни по вре­ме на отло­же­ни­те сед­мич­ни почив­ки извън рам­ки­те на нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на работ­но­то вре­ме, се ком­пен­си­рат по пред­ви­де­ния в ал. 8 ред.

(14) Пол­з­ва­не­то на отпуск от член на еки­па­жа се извър­ш­ва по ред, уста­но­вен с наред­ба­та по ал. 1, без изгот­вя­не на годи­шен график.

(15) За неу­ре­де­ни­те в този кодекс и в наред­ба­та по ал. 1 тру­до­ви пра­во­от­но­ше­ния се при­ла­гат нор­ми­те на дейс­т­ва­що­то бъл­гар­с­ко тру­до­во законодателство.

Меди­цин­с­ко обслужване

Чл. 100а. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кора­боп­ри­те­жа­те­лят оси­гу­ря­ва меди­цин­с­ко обслуж­ва­не, лекар­с­т­ва, меди­цин­с­ко обо­руд­ва­не и мате­ри­а­ли на бор­да на кора­ба спо­ред вида на кора­ба, чис­ле­ност­та на еки­па­жа и път­ни­ци­те и про­дъл­жи­тел­ност­та на плаването.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изис­к­ва­ни­я­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на меди­цин­с­ко­то обслуж­ва­не на кора­ба се опре­де­лят с наред­ба на минис­тъ­ра на тран­с­пор­та, инфор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и съоб­ще­ни­я­та съв­мес­т­но с минис­тъ­ра на здравеопазването.

(3) Капи­та­нът на кора­ба или опре­де­ле­но от него лице носи отго­вор­ност за изпъл­не­ни­е­то на изис­к­ва­ни­я­та за меди­цин­с­ко­то обслуж­ва­не и за нали­чи­е­то на лекар­с­т­ве­ни про­дук­ти и меди­цин­с­ки изде­лия на бор­да на кораба.

(4) Капи­та­нът е длъ­жен да взе­ме всич­ки необ­хо­ди­ми и въз­мож­ни мер­ки за привли­ча­не на меди­цин­с­ка помощ при неот­лож­на нужда.

Про­вер­ка на усло­ви­я­та за труд и почивка

Чл. 100б. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) След полу­чен пис­мен сиг­нал или жал­ба Изпъл­ни­тел­на аген­ция “Мор­с­ка адми­нис­т­ра­ция” е длъж­на да извър­ши про­вер­ка на усло­ви­я­та за живот и труд, пери­о­ди­те на рабо­та и на почив­ка на еки­па­жа на кораб, нами­ращ се в бъл­гар­с­ко пристанище.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При кон­с­та­ти­ра­не на нару­ше­ния след извър­ше­на­та про­вер­ка по ал. 1 Изпъл­ни­тел­на аген­ция “Мор­с­ка адми­нис­т­ра­ция” дава задъл­жи­тел­ни пред­пи­са­ния за отстра­ня­ва­не­то им, адре­си­ра­ни до капи­та­на на кора­ба. Изпъл­ни­тел­на аген­ция “Мор­с­ка адми­нис­т­ра­ция” може да задър­жи кора­ба в приста­ни­ще­то до отстра­ня­ва­не на недос­та­тъ­ци­те, за кое­то уве­до­мя­ва адми­нис­т­ра­ци­я­та на дър­жа­ва­та на знамето.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Усло­ви­я­та и редът за извър­ш­ва­не на про­вер­ка­та по ал. 1 се опре­де­лят с наред­ба на минис­тъ­ра на тран­с­пор­та, инфор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и съобщенията.

Задъл­же­ния на наемодателя

Чл. 189. (1) (Изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемо­да­те­лят е длъ­жен да пре­да­де в уго­во­ре­ния срок на уго­во­ре­но­то мяс­то на наема­те­ля кора­ба в със­то­я­ние на море­ход­ност, годен за изпол­з­ва­не с оглед на цели­те (видо­ве­те дей­нос­ти, пред­ви­де­ни от дого­во­ра), заед­но с необ­хо­ди­ми­те доку­мен­ти, над­леж­но снаб­ден със съо­ръ­же­ния и ком­п­лек­ту­ван с необ­хо­ди­мия еки­паж.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемо­да­те­лят е длъ­жен за сро­ка на дейс­т­вие на дого­во­ра за наем да под­дър­жа кора­ба в със­то­я­ние на год­ност за нор­мал­но пол­з­ва­не, как­то и да запла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на чле­но­ве­те на еки­па­жа. Не са задъл­же­ние на наемо­да­те­ля раз­хо­ди­те за повре­ди и поги­ва­не на кора­ба, съо­ръ­же­ни­я­та и снаб­дя­ва­не­то му, кога­то те са при­чи­не­ни винов­но от наемателя.

Наема­тел и капитан

Чл. 192. (1) След като кора­бът бъде пре­да­ден на наема­те­ля, капи­та­нът и дру­ги­те чле­но­ве на еки­па­жа са длъж­ни да изпъл­ня­ват нареж­да­ни­я­та на наема­те­ля относ­но тър­гов­с­ка­та екс­пло­а­та­ция на кора­ба, в това чис­ло и във връз­ка с при­ема­не­то на това­ри за пре­воз, под­реж­да­не и пре­да­ва­не­то им в кораб­ни­те поме­ще­ния, извър­ш­ва­не­то на пре­во­за и пре­да­ва­не­то на полу­ча­те­ли­те. Тази раз­по­ред­ба се при­ла­га неза­ви­си­мо от обсто­я­тел­с­т­во­то, че тру­до­ви­те отно­ше­ния меж­ду капи­та­на, чле­но­ве­те на еки­па­жа и наемо­да­те­ля про­дъл­жа­ват да съществуват.

(2) След като кора­бът бъде пре­да­ден на наема­те­ля, наемо­да­те­лят може да отпра­вя нареж­да­ния до капи­та­на само във връз­ка с тех­ни­чес­ка­та екс­пло­а­та­ция на кора­ба, вът­реш­ния ред, със­та­ва и дис­цип­ли­на­та на кораб­ния екипаж.

Чл. 199б. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) При сключ­ва­не на дого­вор за беър­бо­ут чар­тър кора­бо­соб­с­тве­ни­кът (наемо­да­те­лят) се задъл­жа­ва за опре­де­лен срок сре­щу запла­ща­не на опре­де­ле­на наем­на цена да пре­дос­та­ви на наема­те­ля (беър­бо­ут чар­тьо­ра) пъл­но­то пра­во на вла­де­ние и кон­т­рол вър­ху кора­ба, вклю­чи­тел­но пра­во­то да назна­ча­ва капи­тан и еки­паж на кора­ба за целия пери­од на наемане.

Чл. 225а. (Нов — ДВ, бр. 98 от 2008 г.) С дого­во­ра за управ­ле­ние на кораб — дого­вор за кора­бен менидж­мънт, кораб­ни­ят мени­джър се задъл­жа­ва сре­щу въз­наг­раж­де­ние да извър­ш­ва от име­то и за смет­ка на кора­боп­ри­те­жа­те­ля една или пове­че от след­ни­те услуги: 

1. ……….

2. ком­п­лек­ту­ва кораб­ния еки­паж с пра­вос­по­соб­ни мор­с­ки лица;

3. ………….

Арест на тър­гов­с­ки кораб, кой­то се нами­ра в бъл­гар­с­ко мор­с­ко пристанище 

Чл. 364а. (Нов — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Тър­гов­с­ки кораб, кой­то се нами­ра в бъл­гар­с­ко мор­с­ко приста­ни­ще, неза­ви­си­мо от зна­ме­то, под кое­то пла­ва, може да бъде арес­ту­ван само за обез­пе­ча­ва­не на мор­с­ки иск по сми­съ­ла на чл. 1, ал. 1 от Меж­ду­на­род­на­та кон­вен­ция за арест на кора­би, със­та­ве­на в Жене­ва на 12 март 1999 г. (рати­фи­ци­ра­на със закон — ДВ, бр. 7 от 2001 г.) (ДВ, бр. 10 от 2012 г.).

Чл. 375. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Член на еки­паж на кораб, кой­то изпъл­ня­ва слу­жеб­ни­те си задъл­же­ния с кон­цен­т­ра­ция на алко­хол в дъха пове­че от 0,25 mg/l или в кръв­та пове­че от 0,5 на хиля­да или под въз­дейс­т­ви­е­то на дру­ги упой­ва­щи вещес­т­ва, се наказ­ва с вре­мен­но лиша­ва­не от пра­во да заема длъж­ност­та, във връз­ка с коя­то е извър­ше­но нару­ше­ни­е­то, за срок 6 месе­ца и гло­ба 200 лв.

НАРЕДБА за тру­до­ви­те и непос­ред­с­тве­но свър­за­ни с тях отно­ше­ния меж­ду чле­но­ве­те на еки­па­жа на кора­ба и кора­боп­ри­те­жа­те­ля. (http://www.marad.bg/page.php?category=24&page=3)

Тази наред­ба се изда­ва на осно­ва­ние на чл.88б от КТК.

Наре­ба 11 от 26.04.2004 г. за прегле­ди­те на кора­би­те и кора­боп­ри­те­жа­те­ли­те (http://www.marad.bg/page.php?category=24&page=1)

В тази наред­ба има кла­у­зи, свър­за­ни с про­вер­ка усло­ви­я­та на труд и живот на кора­би­те под бъл­гар­с­ки флаг на осно­ва­ние на чл.100б от КТК.

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА АРЕСТ НА КОРАБИ, 1999 Г.

Член 1

За цели­те на тази конвенция:

(1) “Мор­с­ки иск” озна­ча­ва иск, кой­то въз­ник­ва на едно или пове­че от след­ни­те основания:

.….….….….

(b) смърт или телес­на повре­да на суша или по вода, кои­то са в пря­ка връз­ка с екс­пло­а­та­ци­я­та на кораб; 

.….….….….

(o) запла­ти и дру­ги суми, дъл­жи­ми на капи­та­на, офи­це­ри­те и дру­ги чле­но­ве на кораб­ния еки­паж, свър­за­ни с тях­на­та рабо­та на кора­ба, вклю­чи­тел­но раз­хо­ди по репат­ри­ра­не и суми за соци­ал­но оси­гу­ря­ва­не, пла­ща­ни от тях­но име;

.….….….…

От посо­че­ни­те доку­мен­ти ста­ва ясно, че:

I. На кораб под бъл­гар­с­ки флаг е при­ло­жи­мо само бъл­гар­с­ко­то зако­но­да­тел­с­т­во съг­лас­но чл.9 и чл.12 от КТК

II.Рабо­то­да­тел на моря­ци­те пла­ва­щи на кораб под бъл­гар­с­ки флаг може да бъде:

1. Кора­бо­соб­с­тве­ни­ка, впи­сан в сви­де­тел­с­т­во­то за регис­т­ра­ция на кора­ба съг­лас­но Чл.84 ал.2 т.1 от КТК, тъй като пър­ви наемо­да­тел е един­с­т­ве­но кора­бо­соб­с­тве­ни­ка, а в Чл.189 от КТК това е вме­не­но на наемодателя.
2. Беър­бо­ут чар­тьо­ра – съг­лас­но Чл. 199б от КТК.
3. Кораб­ни­ят мени­джър – съг­лас­но Чл. 225а от КТК.

Кой­то и да е рабо­то­да­тел, от горе­по­со­че­ни­те, то той тряб­ва да е бъл­гар­с­ко физи­чес­ко или юри­ди­чес­ко лице. Ако е физи­чес­ко или юри­ди­чес­ко лице от Евро­пейс­кия съюз или Евро­пейс­ко­то ико­но­ми­чес­ко прост­ран­с­т­во, то на тери­то­ри­я­та на Р. Бъл­га­рия тряб­ва да има упъл­но­мо­ще­но физи­чес­ко или юри­ди­чес­ко лице кое­то да изпъл­ни изис­к­ва­ни­я­та на бъл­гар­с­ко­то зако­но­да­тел­с­т­во съг­лас­но Чл. 27 от КТК.

III. Тру­до­ви­те пра­во­от­но­ше­ния на моря­ци­те са под­влас­т­ни на чл.88б от КТК и НАРЕДБА за тру­до­ви­те и непос­ред­с­тве­но свър­за­ни с тях отно­ше­ния меж­ду чле­но­ве­те на еки­па­жа на кора­ба и кора­боп­ри­те­жа­те­ля, изда­де­на на осно­ва­ние на али­нея 1 на същия член.За неу­ре­де­ни­те в КТК и в наред­ба­та по ал. 1 на чл 88б от КТК тру­до­ви пра­во­от­но­ше­ния се при­ла­гат нор­ми­те на дейс­т­ва­що­то бъл­гар­с­ко тру­до­во законодателство.

IV. За неиз­п­ла­те­ни запла­ти и дру­ги суми, дъл­жи­ми на чле­но­ве­те на кораб­ния еки­паж, свър­за­ни с тях­на­та рабо­та на кора­ба, вклю­чи­тел­но раз­хо­ди по репат­ри­ра­не и суми за соци­ал­но оси­гу­ря­ва­не, пла­ща­ни от тях­но име, кора­бът може да бъде арес­ту­ван съг­лас­но Чл. 364а на КТК.
От тази въз­мож­ност може да се въз­пол­з­ва все­ки моряк неза­ви­си­мо от фла­га на кора­ба. За цел­та е необ­хо­ди­мо да се пода­де иско­ва мол­ба, от упъл­но­мо­щен адво­кат, до ком­пе­тен­т­ния съд в приста­ни­ще­то, къде­то се нами­ра кора­ба и да се вне­се гаран­ция за ареста.