Първа награда – Нели Пигулева — Тежат ли годините, море?

…

Тежат ли ти годи­ни­те, море? Тежи ли ти да помниш векове?
Да помниш вре­ме­то от Томи до Констанца?
И по-пре­ди, и след това?

Как­во раз­ка­за на Ови­дий, а за мен го премълчаваш?
Или Ови­дий нещо ти раз­кри? А аз повди­гам рамене
и упо­ри­то насто­я­вам: “Нямам нищо за споделяне”.
Оби­чаш дра­ми­те. И само ти си зна­еш колко
исто­рии скан­дал­ни и печал­ни затис­нал си със длан на дъното.

А, впро­чем, пра­вил­но ли е към теб да се обръ­щам като мъж?
Защо­то, да речем, във Фран­ция ти всъщ­ност си жена…
Макар че ти си еднов­ре­мен­но и мъж, жена, дете,
тъй как­то си и ура­ган, луна, и облач­но кълбо,
пред­ста­ва за без­к­рай­ност и про­зяв­ка в къс­ния следобед,
нераз­га­да­е­ма гра­ма­да от ата­вис­тич­ни страхове,
коя­то може да полюш­ва крот­ко своя изум­ру­де­ния гръб,
но може стръв­но да поглъ­ща – като чудо­ви­ще, събу­де­но от сън.

Как­во си казах­те с Ови­дий? И кога — кога­то той пристиг­на огорчен
или кога­то се видях­те с него на бре­га в послед­ния му ден?

Кажи ми, моля те, море – и може след това и аз да проговоря
и да при­ба­виш нова стра­ни­ца в колек­ци­я­та си безмълвна,
коя­то риби­те ста­ра­тел­но редят на дъно­то сред водораслите.