След залеза

Вто­ра награ­да в лите­ра­тур­ния кон­курс на Бъл­гар­с­кия моряш­ки про­фе­си­о­на­лен съюз в раз­де­ла “поезия” полу­чи сти­хот­во­ре­ни­е­то на Стан­ко Стан­ков — “След зале­за”. Пред­ла­га­ме ви тек­с­та на награ­де­на­та творба:

СЛЕД ЗАЛЕЗА

Стоя на бре­га… Неу­мор­ни­те гларуси
под­на­сят послед­ния дне­вен спектакъл.
Към приста­на бягат забър­за­ни паруси –
да спус­нат до кея кри­ла, пре­ди мрака.

Денят си отива… Завър­та се бризът
и носи в море­то дъха на земята.
Якич­ки­те бели на мор­с­ка­та риза
поле­ка се сля­гат… При­тих­ва водата.

Заспи­ва и зали­вът… Меко про­ряз­ват го
мечът на фара, пъте­ка­та лунна –
сякаш заве­са раз­кри­ват… Беляз­ват го,
после го скри­ват, ней­де зад буната.

Тръг­вам и аз… Зад гър­ба ми вълните
мигом изтри­ват сле­ди­те по пясъка.
За да про­го­ни тъма­та в очи­те ми,
фарът изпра­ща ме с тро­ен проблясък.

Мои­те вече­ри… с гла­ру­си алени,
веч­ни, раз­лич­ни — нико­га същите!
Знай, ще се вър­на море в теб след залеза!
В теб –неп­ре­ход­но­то и всемогъщото!

0 Коментара

Отговори