Сребърна съм — Ивелина Никова

Сре­бър­на съм — Иве­ли­на Никова
Поезия
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА — 2016

Искам пъл­на мре­жа риба да ти наловя.
Сре­бър­на да ста­неш, дока­то я чистиш.
Йор­дан Кръчмаров

Сре­бър­на съм вече, цяла сребърна!
Днес изчис­тих цяла дел­ва с риба.
Мре­жи­те се скъ­са­ха, кахъ­рен си,
виж­даш в мене свой­та гибел.
Све­тя ти във тъм­но­то! Сире­на съм!
Ще закър­пя всич­ки­те ти мрежи.
Ти лег­ни, поспи дока­то съмне,
аз пък с люс­пич­ки ще шия нежност!
Щом очи­те си от сън отвориш
пога­ли ме дъл­го, мно­го дълго!
Помъл­чи! Не искам да говориш.
Щас­ти­е­то се усе­ща само мълком.
Мал­ка лод­ка, зная, е душа­та ти.
Все въл­ни коп­нее да прегърне,
ала не забра­вяй – до вратата
аз те чакам нощем да се върнеш!
Пристан съм! Ти кот­ва спускай,
че под рибе­ни­те люс­пи крия рани!
Обич е сол­та, изсъх­ват устните…
Пак съм сре­бър­на! Ще пооста­неш ли?

Иве­ли­на Никова