ТРЕТАТА КОТВА — Красимир Бачков

ТРЕТАТА КОТВА — Кра­си­мир Бачков
Проза
ВТОРА НАГРАДА — 2016

В бара бе полу­тъм­но и тихо. Меж­ду мал­ци­на­та закъс­не­ли посе­ти­те­ли, дояж­да­щи обя­да си, се прокрад­ва­ха две пъс­т­ри кот­ки и една повех­на­ла, въз­пъл­на сер­ви­тьор­ка. Извед­нъж вра­та­та се отво­ри ряз­ко и в заве­де­ни­е­то вле­зе въз­рас­тен мъж. Беше едър на ръст, с бакен­бар­ди като на анг­лийс­ки ико­ном и доста стил­но облек­ло. Изго­ря­ло­то му от слън­це­то лице кон­т­рас­ти­ра­ше с бле­ди­те физи­о­но­мии наоко­ло. Личе­ше, че не е тука­шен. С едри крач­ки той стиг­на до бар­п­ло­та, намес­ти се на един от три­те вър­тя­щи се сто­ла и с въз­мож­но най-дрез­га­вия глас на све­та поръча:
— Голя­мо уис­ки! Най-добро­то! С лед!
— Вед­на­га, сър! – извед­нъж се събу­ди бар­ма­нът. – Нещо дру­го ще жела­е­те ли?
— При­гот­вя­те ли още, оне­зи голе­ми кюф­те­та с лук и люта чуш­ка в тях?
— Раз­би­ра се! Това ни е специалитета.
— Зна­чи, мет­ни на ска­ра­та пет броя и като приклю­ча с уис­ки­то, ще ви ува­жа специалитета!
— А нещо за гарнитура?
— Голя­ма чиния пър­же­ни кар­то­фи със сирене!
— Йес, сър!
Кли­ен­тът леко се усмих­на. Бе се почув­с­т­вал в свои води. Огле­да неб­реж­но запус­на­тия инте­ри­ор на заве­де­ни­е­то и извед­нъж лице­то му застина.
— Барман!
— Каже­те, сър!
— Позна­ваш ли онзи заспал гос­по­дин, на маса­та до прозореца?
— Ха – ха! Че кой не го знае тук? Той е тре­та­та кот­ва в бара, сър!
— Защо третата?
— Нали барът се каз­ва „Две­те кот­ви”? Той идва пре­ди да отво­рим и си отива, след като сме приклю­чи­ли. Голям пия­ни­ца, макар няко­га да е бил лекар! Ина­че е мно­го инте­ли­ген­тен! Като заго­во­ри, пове­че­то от кли­ен­ти­те млък­ват. От една стра­на не му раз­би­рат всич­ко, а от дру­га, се сра­му­ват от соб­с­тве­на­та си просто­тия. Зато­ва поч­ти всич­ки го пре­зи­рат! Абе, ….. язък за ума му! Вие позна­ва­те ли го, сър?
— Защо все ме нари­чаш „сър”? Да не сме в Англия?
— При­ли­ча­те ми на анг­ли­ча­нин или капи­тан на кораб! Про­ща­вай­те, господине!
— Няма проб­лем! Добър си, дяво­ле! Заслу­жи си почер­п­ка­та! Бъл­га­рин съм, капи­тан на кораб и рабо­тя за анг­лийс­ка фир­ма! Уце­ли поч­ти в десятката!
Бар­ма­нът се усмих­на довол­но и без нуж­да започ­на да излъс­к­ва пред себе си с влаж­на кър­па. След тре­то­то уис­ки на капи­та­на, с нес­к­ри­ва­на сим­па­тия запита:
— Да ви сер­ви­ра­ме ли на маса или тук ще се храните?
— Да не съм гос­по­жи­ца, че да ям на маса? Я, по-доб­ре отво­ри нова бутил­ка и ми дай хра­на­та тук!
— Вед­на­га, сър!
Капи­та­нът набу­чи соч­но кюф­те с вили­ца­та. От него изско­чи апе­ти­тен сос и зами­ри­са вкус­но на лук.
— Ееее, бра­во! Майс­то­ри сте! Кога­то за пръв път вля­зох при вас, бях­ме заед­но с док­то­ра. Той ме дове­де, зара­ди вкус­на­та ска­ра. Рабо­те­ше с мен на кора­ба. Идея си нямаш, що за човек е той!
— Пред­по­ла­гам! Като бяла вра­на е, сред оста­на­ли­те кли­ен­ти. Има нещо в него, дето дру­ги­те нямат. Не знам как­во е, но си заслу­жа­ва ува­же­ни­е­то! Неза­ви­си­мо, че е пияница!
Капи­та­нът напъл­ни дого­ре чаша­та си с уис­ки и я изпи навед­нъж. Въз­дъх­на теж­ко и поглед­на косо бармана:
— Ех! Пия­ни­ца бил! Как­во зна­еш ти, мом­че …! Дай чаша, да ти налея едно скор­че­зе за отскок! Пък ще ти раз­ка­жа, що за кот­ва е доктора.
Два­ма­та се чук­на­ха и отпи­ха. В синьо­зе­ле­ни­те очи на капи­та­на проблес­на­ха жъл­ти иск­ри. Той въз­пи­та­но изтри със сал­фет­ка уста­та си и гла­сът му застърга:
— По това вре­ме бях на един кон­тей­не­ро­воз, под панам­с­ки флаг. Соб­с­тве­ни­ци­те аме­ри­кан­ци, еки­па­жът – сбир­щи­на, макар кора­ба да бе сто и два­де­сет хиля­ди тона, и едва две годи­шен. Най-хуба­во на това кори­то бе, че има док­тор, при това бъл­га­рин! Вяр­но, той и тога­ва здра­во фир­ка­ше, но беше мно­го точен! Напра­во си пад­нах от кеф! Не можеш да си пред­ста­виш, как­во е, с месе­ци да делиш някол­ко десет­ки квад­рат­ни мет­ра, с бан­да полуг­ра­мот­ни нещас­т­ни­ци! Наши­те моря­ци са на свет­лин­ни годи­ни, в срав­не­ние с пове­че­то от тях! Абе, …. всич­ко бъл­гар­с­ко е хуба­во, но тук не го ценим! Човек тряб­ва да изле­зе навън, за раз­бе­ре неща­та! …………….. Бях­ме поч­ти в сре­да­та на Мек­си­кан­с­кия залив. В него могат да се побе­рат десе­ти­на, като наше­то „Чер­но море”. Вече бях­ме ста­на­ли близ­ки с док­то­ра. От него зна­ех поч­ти всич­ко за пати­ла­та му. Той си пада мал­ко иде­а­лист, но е мъж­ко мом­че! Заря­зал си кари­е­ра­та и се качил на кораб, пора­ди лош къс­мет. Имал годе­ни­ца, щели да се женят, но катас­т­ро­фи­ра­ли и тя …. зами­на­ла! – щрак­на с пръс­ти капи­та­нът – Била бре­мен­на и след някол­ко месе­ца щели да имат рож­ба. Но, не би! Док­то­ра тол­ко­ва я оби­чал, че не искал да живее пове­че без нея. Решил да си бие някак­ва инжек­ция, за да свър­ши бър­зо, но една него­ва колеж­ка го усе­ти­ла. Заед­но учи­ли, тя го харес­ва­ла, но как­то каз­ват, нес­по­де­ле­но. Помо­ли­ла го, вмес­то да се само­у­би­ва, да ста­не кора­бен лекар. То е поч­ти също­то. Щял да бъде далеч от нава­ли­ца­та, в море­то, къде­то можел да гас­не спо­кой­но. Тъж­на исто­рия! Послу­шал я наши­ят човек и тръг­нал от кораб на кораб. Било лес­но, защо­то избяг­вал паса­жер­с­ки­те кора­би, а за товар­ни­те лека­ри вина­ги не дости­гат. При едно завръ­ща­не във Вар­на, слу­чай­но срещ­нал колеж­ка­та си. Дали е било слу­чай­но, мно­го ме съм­ня­ва! Тя все още не била омъ­же­на и все така си пада­ла по него. Е, омач­ка­ли чар­ша­фи­те някол­ко нощи и той пак се вър­нал в море­то. Пове­че не се сре­ща­ли после. …………. !
Та, по-сре­да­та на оная без­к­рай­на вода край Мек­си­ко, ни застиг­на буря. Не като шква­ло­ве­те в наше­то море, а истин­с­ки ад! Въл­ни­те прехвър­ля­ха носа, а той над ватер­ли­ни­я­та стър­чи пет­на­де­сет мет­ра! Уж бе укре­пен това­ра, но като ни заля­ха някол­ко пъти въл­ни­те, част от кон­тей­не­ри­те се изси­па­ха в море­то. Кора­бът започ­на да се пъл­ни с вода. Потър­сих­ме помощ, но на тако­ва голя­мо раз­сто­я­ние поч­ти няма­ше сми­съл. И пред­ста­ви си, точ­но в този момент присти­га съоб­ще­ние за док­то­ра, че ста­ва баща! Него­ва­та колеж­ка му роди­ла син! Вяр­ваш ли, този човек полу­дя! Хва­на ме за реве­ри­те и кре­щи, запо­вяд­ва на мен, капи­та­на, да спа­ся кора­ба на вся­ка цена! Сякаш аз не го искам! Раз­би­рах го напъл­но, но как­во можех да сто­ря? При­ро­да­та е над всич­ки нас! И тога­ва този неве­ро­я­тен човек заста­на на палу­ба­та с вдиг­на­ти ръце и изкре­щя: — „Боже, или вед­на­га ни пота­пяй, или вед­на­га ни спа­си! Не те моля, запо­вяд­вам ти, Боже! Ако ни спа­сиш обе­ща­вам, да се лиша от най-хуба­во­то нещо в жал­ки­ят си живот – сина ми! Няма да го тър­ся, да го виж­дам и да бъда баща! Сми­ли се над нас, Господи!”
Капи­та­нът наля на себе си и на бар­ма­на. Бав­но отпи и пото­пен в пре­жи­вя­но­то продължи:
— Док­то­рът още не си бе спус­нал ръце­те, кога­то от небе­то изне­ви­де­ли­ца се появи хели­коп­тер! Цели­ят еки­паж бях­ме на палу­ба­та. Гот­вех се да това­ря хора­та по спа­си­тел­ни­те лод­ки. Всич­ки се хвър­ли­ха да прегръ­щат док­то­ра, някои му целу­ва­ха ръце­те, дру­ги дори кра­ка­та! Беше неве­ро­ят­но! Беше си истин­с­ко чудо! Ана­ли­зи­рай­ки по-къс­но допус­кам, че дори да беше слу­чай­ност, то тая слу­чай­ност бе изклю­чи­тел­но точ­на и по вре­ме, и по мяс­то! Убе­ден съм оба­че, че слу­чай­ни неща няма!
Бар­ма­нът при­миг­на някол­ко пъти и запита:
— А как се е озо­вал този хели­коп­тер, тол­ко­ва навът­ре в морето?
— Аме­ри­кан­ци­те, кои­то все ник­нат, дето не ги сееш! – издрас­ка инте­ри­о­ра, с гла­са си капи­та­нът — Набли­зо се нами­ра­ли един техен само­ле­то­но­сач и някол­ко бой­ни кора­ба. Не сме раз­бра­ли за при­със­т­ви­е­то им, защо­то са воен­ни и пазят ради­о­мъл­ча­ние. Спа­си­ха не само нас, спа­си­ха и кора­ба, проклет­ни­ци­те! Запо­вед­та на док­то­ра към Бог свър­ши работа!
— Напра­во не е за вяр­ва­не! А той после защо про­дъл­жи да пие?
— Може да не вяр­ваш, мом­че, но док­то­ра удър­жа на дума­та си! До ден дне­шен, той не е виж­дал сина си! Това не е ли повод, да пиеш?
— Хм, да! Щура рабо­та! Зна­чи зато­ва се е закот­вил при нас, горкият?
— Шшшът! Тихо, да не те чуе! Не бива да съжа­ля­ваш един, тол­ко­ва силен духом човек! Виж, идва към нас!
Леко пре­гър­бен, с под­пух­на­ли тор­бич­ки под очи­те, до тях се прибли­жи док­то­рът. Бав­но се качи на сто­ла до капи­та­на и все едно нико­га не се бяха раз­де­ля­ли, запита:
— Ти пак на уис­ки ли си, кап?
— Пред­ла­гат го във все­ки бар по све­та! А и вече съм му свик­нал. На тези годи­ни е твър­де къс­но, да си про­ме­ням вкусовете!
— Да, прав си! Да те чер­пя едно, тогава?
— Вече съм се почер­пил, но за теб вина­ги ще наме­ря мяс­то, за още едно! Кажи, как я караш?
— Ръж­дяс­вам в този бар, кап! ……… Пилея се на вятъ­ра! Вече започ­на да ми писва!
— Това как­во означава?
— Че тряб­ва да вди­гам кот­ва от тук! Не ти ли тряб­ва док­тор на кораба?
Капи­та­нът сле­зе от сто­ла, изпъ­чи се и запита:
— Ама ти, сери­оз­но ли?
— Кога съм те лъгал, при­яте­лю? По-глу­па­во от това, да си кора­бен лекар, е само, да си квар­та­лен пияница!
Капи­та­нът сграб­чи док­то­ра и сил­но го пре­гър­на. Оста­ви едра бан­к­но­та на бар­ма­на и така, как­то си бяха пре­гър­на­ти, два­ма­та мъже напус­на­ха бара. След тях бар­ма­нът маши­нал­но про­дъл­жи да тър­ка с пар­ца­ла. Никой в заве­де­ни­е­то не чу въз­диш­ка­та, нито думи­те му:
— Ако, да си док­тор — квар­та­лен пия­ни­ца е глу­па­во, то аз като квар­та­лен бар­ман, сигур­но съм гений! Напра­во Айн­щайн, мам­ка му и ….. живот!

Кра­си­мир Бачков