Трета награда – Христо Бондоков – Облачето

Обла­че­то

Сред мър­т­во­то без­б­ре­жие на тропика,
в ома­ра­та на вод­на­та пустиня,
едно самот­но, умо­ре­но облаче
над Оке­а­на, спря да си почине.
Изту­па мара­тон­ки­те си прашни
при­сед­на на окъ­са­на­та дрешка.
В тро­пи­чес­кия ден – горещ и влажен,
като мираж, закот­ве­но в небето,
очи­те при­ко­ва на екипажа.

Но обла­че­то тъй и не почина.
Над сиво­то стък­ло на Океана
в съня въз­дъх­на стих­на­ли­ят вятър.
Пое мира­жът сво­ят път далечен
и сян­ка­та му като лас­ка мина
по брон­зо­ви­те ску­ли на лицата;
огле­да се, потъ­на и засвети
в омек­на­лия поглед на мъжете -
под слън­це­то задъ­ха­но запели:
„Я кажи ни,
обла­че ле бяло…“