ЧЕТИРИСТИШИЯ — Стоян Попов

ПОЕЗИЯ

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА

Сто­ян Попов

ЧЕТИРИСТИШИЯ:

*

Горе­щи­ят вятър пак мами кръвта
със дръз­ки, смеш­но наив­ни покани,
но лип­с­ва страст­та, къде е страстта
по миго­ве нови, неизживяни?

*

На бал­ко­на отсреща
мил ста­рец рони трошици -
днес той пак има среща
с две мал­ки, живи душици.

*

Есен­но море -
зла­то и пастели.
Есен­но море -
Дебю­си и Шели.

*

Как­ва неи­мо­вер­но ясна нощ -
сякаш че све­тец се моли…
А във при­тих­на­ла­та мор­с­ка площ
къпят се звез­ди­те голи.

*

Кога­то спре часов­ни­кът да трака,
кога­то ни обгър­не плът­на тишина,
не искаш ли да бъдем два­ма в мрака,
тъй как­то бях­ме два­ма на света?

*

Нощес под тънич­ка кори­ца лед
едно лис­то сту­дът е заледил.
С дъх горещ, със уст­ни – топъл мед,
лис­то­то в мен ела и разледи.

*

А чес­то ли към дет­с­тво­то се връщам?
Не знам. Но тъй при­ят­но упоен,
надип­ле­ни­те спо­ме­ни разгръщам
с годи­ни, скъ­та­ни във мен.

*

И как­то кораб­ни­ят винт запли­та водата
в струя мощ­на и пенлива,
така с фар­ва­те­ра след нас отли­та на дни­те ни
мозай­ка красива.
През пръс­ти­те на вре­ме­то изти­ча- миговете
се превръ­щат в минало
и само спо­ме­ни самот­ни ски­тат, разпръснати
в далеч­на­та сива.

*

Далеч оста­на лято­то горещо,
в небе­то бягат обла­ци подгонени
и само на чере­ша­ка отсреща
два лис­та се люле­ят – като спомени.

*

През набръч­ка­на­та кожа сини вени прозират.
Ско­ро в тях кръ­гов­ра­тът на живо­та ми ще спре.
Но очи­те! Защо очи­те тъй жад­но се взират
и все още тър­сят свет­ли­ка на къс­че небе?