-

Вален­тин Чернев

                                                                                  Поезия

                                                                                             Тре­та награда

Коя си ти далеч­на и незнайна,

про­ник­ва­ща през вре­ме и пространство

като все­ле­на­та безкрайна,

опи­ва­ща като на пър­во запознанство?

Коя си ти, коя­то даваш сили

и буй­но поч­ваш да гориш,

а тво­и­те пла­мъ­ци да изга­ся не мога

и ти по моя­та жара­ва все вървиш?

Ще мога ли до края все така

уте­ха в огъ­ня ти да намирам

и тво­я­та неви­ди­ма ръка

напи­ра­ща­та буря в мене да възпира?