проза

Аз съм Анас­та­сий. Роден съм на острова.

Към сре­дата на всеки рейс, тре­тият помощ­ник капи­тан Алек­сан­дър Чуп­ри­нов изпа­даше в със­то­я­ние на пълна зави­си­мост от алкохола.

Какъв ден. Всич­кият ром свърши…

По крайб­реж­ните скали се отра­зя­ваха сен­ките на гла­ру­сите, а кряс­ка­нето им нару­ша­ваше спо­койс­т­ви­ето на рибарите.

Кораб приз­ра­чен пътува в мрака към без­к­райни ширини поел.

Дали има съдба и дали живо­тът на всеки по рож­де­ние е предначертан?