Сребърна съм — Ивелина Никова

Сре­бърна съм — Иве­лина Никова
Пое­зия
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА — 2016

Искам пълна мрежа риба да ти наловя.
Сре­бърна да ста­неш, докато я чис­тиш.

Йор­дан Кръчмаров

Сре­бърна съм вече, цяла сре­бърна!
Днес изчис­тих цяла делва с риба.
Мре­жите се скъ­саха, кахъ­рен си,
виж­даш в мене свойта гибел.
Светя ти във тъм­ното! Сирена съм!
Ще закърпя всич­ките ти мрежи.
Ти легни, поспи докато съмне,
аз пък с люс­пички ще шия неж­ност!
Щом очите си от сън отво­риш
погали ме дълго, много дълго!
Помълчи! Не искам да гово­риш.
Щас­ти­ето се усеща само мъл­ком.
Малка лодка, зная, е душата ти.
Все вълни коп­нее да пре­гърне,
ала не заб­ра­вяй – до вра­тата
аз те чакам нощем да се вър­неш!
Прис­тан съм! Ти котва спус­кай,
че под рибе­ните люспи крия рани!
Обич е солта, изсъх­ват уст­ните…
Пак съм сре­бърна! Ще поос­та­неш ли?

Иве­лина Никова

0 Comments

Leave a reply