В ПРИСТАНИЩЕ

Първа наг­рада

Моря­ците на бака натег­наха пос­лед­ното носово въже. След като сва­лиха
швар­то­вото от браш­пила на кнехта вто­рият помощник-капитан рапортува:

- Четири плюс две задър­жани, Сър!

Капи­та­нът му пот­върди вяло от мос­тика и осво­боди носо­вата команда от мане-вра. С нео­хота се надигна от капи­тан­с­кия си стол, за да поз­въни в машината:

- Шефе, два­де­сет и два и чети­ри­де­сет и осем — край с машината!

На мос­тика беше тихо. Пило­тът и старши помощник-капитанът бяха го
 напус­нали, след като вле­ка­чите отда­доха сво­ите бук­сирни въжета. С тях и руле­вият   слезе, за да помага в швар­тов­ката на кър­мата. Тиши­ната се нару­ша­ваше един­с­т­вено от доли­та­щите от пилот­с­кия и пор­тови трафик-канали раз­го­вори на сло­вен­ски.
 Капи­та­нът се надигна от стола си за втори път. Той изк­лючи една след друга
шумя­щите ради­ос­тан­ции. Тиши­ната се въз­цари напълно. След няколко минути тя се под­сили от спи­ра­нето на спо­ма­га­тел­ните дви­га­тели в машинно отде­ле­ние. Този миг на неес­тес­т­вена ста­тич­ност беше любим на капи­тана. Оста­нал сам в тъм­ни­ната на
мос­тика той прит­вори очи, усмихна се на себе си и въз­дъхна с облек­че­ние. От опит
зна­еше, че този момент на задо­вол­с­тво нямаше да про­дължи дълго. За това той му се нас­лаж­да­ваше с всяка изми­ната секунда. Отпус­нат на стола капи­та­нът си пред­с­тави как здра­вият фор­ще­вен раз­бива мор­с­ката маса, как сто­ма­не­ният набор се нап­ряга,
огъ­вайки се в три нап­рав­ле­ния, как силата на удара във всяка вълна се тран­с­фор­мира в нап­ре­же­ние по целия кора­бен кор­пус, а кач­ката го раз­п­раща навсякъде,достигайки до пос­лед­ния зава­ръ­чен шев на грот­мач­тата. Цялата тази пре­жи­вяна сти­хий­ност на морето сега ярко кон­т­рас­ти­раше с тиши­ната на мос­тика. Кора­бът сто­еше здраво
вър­зан за кея. Капи­та­нът чув­с­т­ваше как сто­ма­не­ният съд отдава сво­ето нап­ре­же­ние,
което изти­чаше към брега по здра­вите швартови.

След като прик­лючи фор­мал­нос­тите с прис­та­нищ­ните власти той се прибра в  каби­ната си и легна с уни­фор­мата в леглото.Чувстваше се много измо­рен и разпилян.Сякаш с десет­ките запо­веди, дадени по време на манев­рата, той се беше раз­ч­ле­нил
на части, като сега се съби­раше отново в себе си, и духовно, и физи­чески. Имаше
усе­ща­нето, че той и кора­бът са едно цяло, сим­би­озно свър­зани. Кора­бът носеше
бре­мето на своят товар, а той — бре­мето на сво­ята отго­вор­ност за всичко свър­зано с
кораба. Тази отго­вор­ност не му поз­во­ля­ваше да се отпусне напълно нито за момент, дори и в пристанище.

Беше сре­дата на зимата. Вятъ­рът духаше на пориви от север. Преди да заспи
капи­та­нът нареди на дежур­ния офи­цер да държи под око швар­то­вите през нощта.
Запо­вяда да се пода­дат и допъл­ни­телни тра­вер­сни на бака и кър­мата, като пред­пазна мярка срещу мес­т­ния вятър Тра­мон­тана, който оби­чаше да вил­нее по тези ширини
без никакви пре­диз­вес­тия. Очак­ваше се отп­ла­ване рано сут­ринта, за това капи­та­нът побърза да се съб­лече и пъхне под топ­лата завивка. От насъб­ра­лата се умора
той се унесе бързо в лек сън.

- Много се изви­ня­вам, Сър, че ви събуж­дам — капи­та­нът дър­жеше слу­шал­ката  на теле­фона до ухото си — но на кораба зад нас му се скъ­саха въже­тата! — дежур­ният  помощник-капитан му док­ладва с раз­т­ре­пе­ран глас.

Капи­та­нът едва чуваше гласа на помощ­ника си, сякаш той се обаж­даше от
много далече. Успя да раз­бере само, че въже­тата са се скъсали.

- Нали ти казах да вни­ма­ваш с въже­тата! — капи­та­нът ядо­сано му отго­вори — И  как така ще се скъ­сат въже­тата?! Това да не са конци! Защо ми гово­риш тол­кова
тихо? Каз­вай какво става в момента! — капи­та­нът се изп­рави рязко от лег­лото и
включи освет­ле­ни­ето в каби­ната. Забе­ляза, че държи слу­шал­ката на теле­фона
 обратно.

- Не нашите въжета, Сър! На кораба зад нас се скъ­саха! — уточни изп­ла­шен
помощник-капитанът.

- Тогава защо ми звъ­ниш? — ядът на капи­тана се усил­ваше, като не раз­би­раше
защо го будят в два часа пос­ред нощ, след като с кораба всичко беше наред.

- Сър, по-добре пог­лед­нете през про­зо­реца си! — про­дъл­жа­ваше да го уве­щава
помощникът.

Капи­та­нът тръшна слу­шал­ката и дръпна пер­дето. Пог­ледна през про­зо­реца, но видя само кон­тей­нери по палу­бата. Нищо нео­би­чайно. Про­дъл­жа­ваше да го е яд, че
са го събу­дили. Отиде в офиса си и пог­ледна през про­зо­реца към дес­ния борд. Това, което видя, го накара да остане на място, въп­реки че му се искаше да се махне час пос­коро от каби­ната си. Огро­мен кора­бен нос с изри­су­ван бял орел на него изпъл­ваше рам­ката на филис­т­рина му. Чер­ният бак беше тол­кова близо, че оре­лът сякаш се
беше отпе­ча­тал на капи­тан­с­кото стъкло, напълно зак­ри­вайки прис­та­ни­щето зад себе си.

Капи­та­нът изп­сува цве­тисто, облече се за секунди, грабна ради­ос­тан­ци­ята си и се качи на мостика.Валеше ситен дъжд, който раз­маз­ваше глед­ката през прозорците.На мос­тика цареше тишина. Чуваше се само моно­тон­ното бара­ба­нене на кап­ките   по лят­ната палуба. Капи­та­нът излезе на дяс­ното крило, за да пре­цени по-ясно ситу­а­ци­ята. Трис­та­мет­ро­вият кон­тей­не­ро­воз APL California, който прис­тигна три
часа след кораба му, сега сто­еше нап­ряко на прис­та­нищ­ния басейн, като го
изпъл­ваше почти напълно. Носо­вите му въжета бяха все още задър­жани на пуш­ките. Те пра­щяха зло­вещо, натег­нати до скъс­ване. Кър­мови въжета не се виждаха.

Капи­та­нът чак сега осъзна това, което помощ­ни­кът се опит­ваше да му обясни.  Докато сто­еше под сту­де­ния дъжд, той се мъчеше да реши какво да предприеме.

Осъзна, че ситу­а­ци­ята е извън него­вия кон­т­рол. Един­с­т­ве­ното
нещо, което можеше да нап­рави, беше да държи еки­пажа си на страна от
приб­ли­жа­ва­щия кораб.

- Втори, всички да се отд­ръп­нат от кър­мата! — нареди по ради­ос­тан­ци­ята на
помощ­ника си. — Качи се на мос­тика! Донеси каме­рата! — про­дъл­жа­ваше да коман­два той. — Обади се на шеф-механика да слезе в маши­ната и да под­готви кораба за
маневра! Събуди и старши помощник-капитана!

След като събуди по-голямата част от еки­пажа, капи­та­нът излезе отново на
кри­лото и започна да снима огром­ния кон­тей­не­ро­воз с доне­се­ната му от вто­рия
помощник-капитан камера. Кон­тей­не­ро­во­зът беше неуп­рав­ляем. Той дрей­фаше под дейс­т­ви­ето на сил­ния и пори­вист вятър. Задър­жан един­с­т­вено за носо­вите си APL
California бавно се раз­вър­таше, като опис­ваше огромна дъга в тяс­ната аква­то­рия на
прис­та­ни­щето. Капи­та­нът виж­даше как него­вият колега безус­пешно се опит­ваше да спре дрейфа на кораба си с помощта на под­рул­ва­щото уст­ройс­тво. Видя също как
група моряци се бяха прик­рили зад пред­паз­ната стена на бака и сле­дяха нап­рег­нато
със­то­я­ни­ето на носо­вите. От време на време те оби­раха въже­тата, но с това само
вло­ша­ваха ситу­а­ци­ята. Носът на трис­та­мет­ро­вия кон­тей­не­ро­воз се доб­лижи на по–
малко от метър от над­с­т­рой­ката. Капи­та­нът и кри­лото на мос­тика, на което сто­еше,
бяха точно над бака му. Въп­рос на време беше да се сблъс­кат. Уда­рът беше
неиз­бе­жен. Нап­рави още няколко снимки и отново запо­вяда на еки­пажа си да стои
на левия борд.

- Удря ни! Удря ни-и! — някой започна да крещи в ради­ос­тан­ци­ята — Мамка му, про­бива ни!

Капи­та­нът видя как бакът на APL California се вряза в чет­върта палуба на
над­с­т­рой­ката, точно под кра­ката му. Уда­рът беше бавен, съп­ро­во­ден със силно
скър­цане и виб­ра­ции. Фал­ш­бор­дът на гиганта огъна лама­ри­ната на над­с­т­рой­ката и
влезе метър навътре. Вре­мето на кон­такта беше не повече от три­де­сет секунди.
Капи­та­нът без­мъл­вно наб­лю­да­ваше сце­ната, изпит­вайки силна без­по­мощ­ност и
раздразнение.

Влезе в мос­тика, включи кораб­ната ради­ос­тан­ция и док­ладва на капи­тана на
прис­та­ни­щето за инци­дента. От ради­ос­тан­ци­ята се чуваха отча­я­ните молби за помощ от отс­рещ­ния мостик.

- Добре ли са всички? — попита той еки­пажа си след удара.

След като получи поло­жи­те­лен отго­вор от помощ­ни­ците си капи­та­нът излезе
отново на кри­лото. Искаше му се да избута с голи ръце чер­ния бак от чисто бялата
си над­с­т­ройка, да изк­ряска в лицето на своя колега, да преп­сува помощ­ника, който   беше прос­пал вах­тата си.

Минута след удара трис­та­мет­ро­вият кон­тей­не­ро­воз започна да се отд­ръпва
назад и еднов­ре­менно с това да се раз­върта по посока на изхода на прис­та­ни­щето,
асис­ти­ран от пор­тови вле­кач. Дежу­рен пилот успя да се качи на борда му.
Опас­ността сякаш беше прик­лю­чила. Капи­та­нът влезе отново на мос­тика и седна на стола си. Целият беше под­гиз­нал от дъжда.Но не това зани­ма­ваше ума му в момента.

- Шефе — поз­въни в маши­ната той — започ­нете оглед за течове и про­бойни! Изме­рете всички тан­кове и вни­ма­вайте за про­мени в нивата! — опа­се­ни­ето му, че освен с бака, кон­тей­не­ро­во­зът можеше да го е про­бил и с булба си, се засил­ваха с всяка        изми­ната секунда.

- Стар­пом! — обърна се към помощ­ника си той — Започни инс­пек­ция на
над­с­т­рой­ката и руле­вата. Изча­кай ме! По-добре и аз да дойда с теб!

Те сля­зоха от мос­тика и оти­доха на чет­върта палуба, за да огле­дат пробойната.

Уда­рът беше в мага­зи­ята точно зад капи­тан­с­ката кабина. Щом отво­риха вра­тата и     вля­зоха, кра­ката им нага­зиха вода. И два­мата се изне­на­даха от нали­чи­ето на тол­кова много вода, при поло­же­ние, че мага­зи­ята се нами­раше на поне два­де­сет метра над
водо­ли­ни­ята. Про­бой­ната беше с раз­мери два на четири метра.От огледа установиха,че шпи­га­тът от мос­тика беше сря­зан и огъ­нат навътре към склада, като изсип­ваше
съб­ра­ната дъж­довна вода на пода. Освен зее­щата про­бойна, през която се виж­даше
как APL California се швар­то­ваше отново, не се забе­ляз­ваха други щети,
изк­люч­вайки раз­къ­са­ната изо­ла­ция на мага­зи­ята и един дефор­ми­ран сте­лаж за
архивни документи.

- Май се раз­ми­нахме само с тази дупка, Сър! — забе­ляза старши помощ­ник —      капитанът.

- Дано си прав, стар­пом! Дано си прав! — капи­та­нът му отвърна несъзнателно.

Той очак­ваше с нетър­пе­ние док­лада от маши­ната. Започна да очер­тава в
 съз­на­ни­ето си най-лошия сце­на­рии, като резул­тат от сблъ­съка — про­бойна под 
водо­ли­ни­ята в машинно отде­ле­ние. Про­дъл­жа­ваше да мисли над това, докато
сли­заше на трета палуба за оглед на кабините.

- Кой живее в тази кабина? — капи­та­нът ядо­сано се обърна към помощ­ника си,
след като няколко пъти беше почу­кал силно по вра­тата на зак­лю­че­ната кабина,
нами­раща се точно под про­бой­ната на чет­върта палуба.

- Мото­рис­тът Кел­вин, Сър! — отго­вори страпомът.

- Зак­лю­чена е — кон­с­та­тира раз­д­раз­нено капитанът.

- Моря­ците винаги се зак­люч­ват като спят, Сър. Страх ги е.

- Тогава защо не ни отваря? — про­дъл­жа­ваше да упор­с­тва капи­та­нът — Не чува
ли как бием по вра­тата му и викаме? Ще я изкър­тим, а той спи като умрял! Да не е
глух?

- Всички от маши­ната са глухи, Сър — отвърна старши помощ­ни­кът — понеже…

Но капи­та­нът не му поз­воли да се доиз­каже, като го прекъсна:

- Стар­пом, ами ако наис­тина е… — капи­та­нът осъзна, че стои пред каби­ната,
точно под про­бой­ната. Пред­с­тави си как и тази кабина е про­бита, а с нея и
мото­риста. Осъзна, че не беше обя­вил обща тре­вога на борда по време на удара и
сега част от  моря­ците му все още спяха. Мис­лено се запита, защо не беше го
нап­ра­вил. Дори и след всичко пре­жи­вяно през пос­лед­ните десет минути, той все
още не искаше да въз­п­ри­еме слу­чи­лото се за реал­ност, за истина.

- Имаш ли мастер-ключ в себе си? — капи­та­нът попита старпома.

- Ето — подаде му той.

Капи­та­нът нер­вно отк­лючи вра­тата и със затаен дъх прис­тъпи навътре.
Лам­пите све­теха. Той маши­нално огледа сте­ните на каби­ната. Не забе­ляза никакви
про­бойни. Пог­ле­дът му се спря на уви­тия в дебел юрган моряк. Той спеше
неп­ро­будно, лег­нал на една страна. Не беше усе­тил нищо от сблъ­съка, който беше
ста­нал на поло­вин метър над гла­вата му.

- Казах ви, че са глухи, Сър! — про­дъл­жа­ваше да нас­то­ява на сво­ето зак­лю­че­ние стар­по­мът, като гле­даше гла­вата на Кел­вин, която един­с­т­вено се показ­ваше от
дебе­лата завивка.

- Да не е пиян, майка му стара? Раз­п­раха ни като кон­сер­вена кутия, а този тук  спи като заклан.

- Не е пиян. На борда няма алко­хол. Глух е.

- Да се махаме оттук, стар­пом! Утре да раз­бе­реш, какво му е.

Два­мата зас­ли­заха към машин­ната и рулевата.

Току-що отър­сил се от пос­лед­ния си страх с мото­риста капи­та­нът си пред­с­тави отново про­бой­ната в маши­ната. Нахълта в ЦПУ-то. Завари шефа и елек­т­ро­тех­ника
да пушат спо­койно цигари.

- Какво става тук, шефе? — обърна се той към глав­ния механик.

- Всичко е наред, Сър. Про­ве­рихме цялата машина. Няма течове. Сега
замер­ваме тан­ко­вете, но по всичко личи, че и те са цели.

- Слава богу! — въз­дъхна капи­та­нът — Дай да запаля и аз една от твоите.

Капи­та­нът дръпна про­дъл­жи­телно от без­мит­ната цигара и изпусна голямо
кълбо дим, което скри за момент лицето му.

- Какво стана, каква  беше тази патър­дия пос­ред нощите? –попита  глав­ният меха­ник.
Капи­та­нът не му отго­вори. Дръпна си още вед­нъж дъл­боко от цига­рата. Угаси я
нер­вно в пепел­ника, докато обви­ваше гла­вата си в цига­рен дим. Стана и на изли­зане от ЦПУ– то каза:

- Вятър-работа, шефе!

Вла­ди­мир Колов­ски

0 Comments

Leave a reply