Звездите

ХРИСТО БОНДОКОВ Втора награда

Звез­дите

Вери­гата в клюза, с пос­лед­ния звън,
крес­ли­вите чайки про­пъди -
и кот­вата, дълго лишена от сън,
полегна на плос­кото дъно.
Пореи и мачти сиг­нални звезди
Лят­ната вечер запали.
В умора при­седна, а с нея и ти,
Заг­ле­дан в далеч­ния залез.

На рейда е тихо. Спо­койно, дори
когато от рейс се зав­ръ­щаш.
Звез­дите на рейда шушу­кат, че ти,
не съв­сем, но почти си вкъщи.
Проб­лясва на Галата ста­рият фар -
с лъч тъм­ни­ната раз­сича.
Над зали­вът пада проз­рачна мъгла -
като воал на момиче
и тихо, на пръсти прис­тъпва нощта,
навъ­сила тъм­ните вежди,
но вече запа­лил е мор­с­кият град
звез­дите на сво­ето съзвездие.

А те от про­зорци, с надежда и страх,
те чакат да про­го­во­риш:
Дали ще отк­риеш, в една между тях,
звез­дата на своя про­зо­рец?
Виж, ето там горе,
една свет­линка
пре­ми­нава, пре­мигва загасва и свети…
С тирета и точки, тя – тво­ята звезда,
под­с­казва ти да се досетиш.

В без­к­рай­ната нощ ще те чака домът,
но утрото щом се покаже,
ще спреш пред огра­дата в люля­ков цвят
и зная какво ще му кажеш:
– При теб се зав­ръ­щам, сви­ден мой дом.
В теб се родих и израс­нах.
Врата отвори, пос­тели ми легло!                                                                                                         

При­я­телю, вър­нах се.

Здрасти!

0 Comments

Leave a reply