Диря в морето” 2020 — Проза: БАЩА ЗА ТРИ ДНИ

Петен­цето беше аби­ту­ри­ент в дет­с­ката гра­дина, защото есента щеше да стане уче­ник в първи клас. Дре­бен, непос­лу­шен и с вечно щрък­нала коса, той живе­еше в гар­со­ни­ера на вто­рия етаж в коо­пе­ра­ци­ята, заедно с майка си. При­ли­чаше на малко, закач­ливо тара­лежче. От всички игри и зани­ма­ния, мал­чу­га­нът оби­чаше най-много рису­ва­нето. Рису­ваше върху бели листи или амба­лажна хар­тия, на асфалта и по сте­ните на сгра­дите, с моливи, флу­мас­тери, водни бои, пас­тели, тебе­шир и всичко, което оста­вяше следа. Въз­рас­т­ните съседи имаха досад­ния навик, при среща да го чук­ват по нос­лето или да му рошат стър­ча­щата коса. Когато децата в дет­с­ката гра­дина питаха, къде е баща му, той отв­ръ­щаше:
– Баща ми е моряк! Плава с кораб по море­тата! Да си моряк е най-хубавото нещо на света!
Твър­де­ни­ето му доня­къде беше вярно, защото баща му наис­тина бе моряк. Само дето, два месеца преди да се роди Петен­цето, в една зимна буря в Северно море, падна зад борда на кораба и изчезна сред въл­ните. Мима, май­ката на Петен­цето го отг­леда сама, неза­ви­симо всички труд­ности. Кол­кото и изто­щена да беше след работа, щом гуш­неше сина си, очите и грей­ваха от щас­тие и всич­ката умора се свли­чаше неу­сетно от нея. Тя дори не бе помис­ляла за друг мъж и баща на сина си. Беше от ония дребни, но упо­рити жени, които сами реша­ваха проб­ле­мите в живота си и оби­чаха само вед­нъж, един един­с­т­вен мъж.
Месец май тази година бе тъй слън­чев и гальо­вен, че тре­вата и лис­тата на дър­ве­тата рас­тяха не с дни, а с часове. В гнез­дата на пти­ците се излюп­ваха тех­ните малки и пису­каха неп­ре­къс­нато гладни. Едно такова гнездо имаше на дърво, в двора на дет­с­ката гра­дина. Всеки ден Петен­цето наб­лю­да­ваше, как пти­ците се гри­жат за потом­с­т­вото си. Днес, като се наспа след обяда, той пак зас­тана под дър­вото и впери пог­лед към гнез­дото. Нао­коло игра­еха и се гонеха оста­на­лите деца. Извед­нъж те се скуп­чиха до огра­дата . Отвън, на тро­то­ара край дет­с­ката гра­дина, бе пад­нал няка­къв моряк. Две мом­ченца хук­наха към Петен­цето и му съоб­щиха:
– Ела да видиш баща си! Лежи на тро­то­ара до огра­дата! Сигурно е идвал при теб, но пад­нал и умрял!
Очите на Петен­цето се раз­ши­риха от уплаха. То отиде до огра­дата и видя прос­на­тия на земята човек, обле­чен в моряшка уни­форма. Без да пита учи­тел­ката, мал­чу­га­нът изп­рипка до вход­ната врата на дет­с­ката гра­дина и отк­рехна резето. Бързо стигна до моряка и клекна до него. Про­тегна ръчичка и го погали по гла­вата. Мъжът млясна с уста и про­мър­мори нещо. Не беше умрял, а много пиян. Детето се върна в двора на гра­ди­ната и почука на вра­тата на пара­джи­ята. Желяз­ната врата изс­кърца и той се подаде.
– Чичо Рачо, ела да при­бе­рем един моряк от ули­цата!
– Какъв е този моряк и защо ще го при­би­раме? Той не може ли да дойде сам?
– Това може да е баща ми! Пад­нал е на тро­то­ара, защото е болен или пиян! Може да се е напил от радост, че ще ме види!
Пара­джи­ята се почеса зад ухото и измър­мори:
– Как може да е баща ти? Ти баща си не поз­на­ваш ли? И как тъй ще се напие, пос­ред бял ден?
Два­мата оти­доха до моряка и с помощта на един слу­чаен мину­вач, го вдиг­наха и пре­не­соха в двора на дет­с­ката гра­дина. Пара­джи­ята напълни шише сту­дена вода и нап­ръска лицето на моряка. Той отвори очи и запита:
– Какво става тук? Защо не съм на кораба?
Моря­кът стоя, под­п­рян на сте­ната на пар­ното до вечерта, когато май­ката дойде да при­бере сина си. През цялото време детето сто­еше до него. Пос­те­пенно мъжа бе дошъл на себе си. Когато Мима хвана сина си за ръка и пожела да тръг­ват, Петен­цето се дръпна:
– А баща ми? Как ще тръг­нем без него?
– Той не ти е баща! — при­тес­нена отвърна май­ката — Може да е моряк, но не е твоя баща!
– Не съм моряк, а боц­ман! — изфъфли мъжът– Аз съм шеф на моря­ците! Ясно?
За нищо на света Петен­цето не искаше да си тръгне за дома, без моряка. Май­ката се видя в чудо и дори учи­тел­ката не успя да и помогне. Детето тро­паше с краче, пла­чеше и нас­то­я­ваше да взе­мат моряка със себе си. Нак­рая три­мата напус­наха дет­с­ката гра­дина и бавно зак­ра­чиха по ули­цата. Моря­кът се пок­ла­щаше наляво — надясно, все едно ходеше на кораб, а детето не изпус­каше ръката му. Щом стиг­наха до тях­ната коо­пе­ра­ция, Мима се опита да прик­лючи всичко мирно:
– Пете, хайде кажи довиж­дане на боц­мана и да се при­би­раме!
– Няма! Той ще дойде у нас!
Май­ката започна да се ядосва. Тя изг­леда наму­сено все още неиз­т­рез­не­лия моряк и помоли:
– Ама, кажете нещо и вие, де! Синът ми е малък и нищо не раз­бира! Обяс­нете, че не сте му баща и си тръг­вайте!
Боц­ма­нът седна на пей­ката до входа на коо­пе­ра­ци­ята и пок­лати глава:
– Всъщ­ност, това не е лоша идея! В деня, в който загу­бих всичко, да си намеря жена и дете! Аз съм съг­ла­сен, моето момче! Само да знаеш, че след три дни се кач­вам на кораба!
– Ура­ааа! — викна детето — Хайде, всички да ходим в къщи!
Май­ката пре­хапа устни и пое по стъ­па­лата, към апар­та­мента си.След нея Петен­цето дър­паше за ръката боц­мана. Вля­зоха в жили­щето и Мима посочи дивана в тяс­ната кухня:
– Тук ще сто­ите, щом сте такъв нав­лек! В дру­гата стая сме аз и сина ми! А утре като изт­рез­не­ете, се надя­вам да се зас­ра­мите и да се мах­нете от дома ни!
Боц­ма­нът се отпусна на дивана и почти вед­нага заспа. Малко преди полу­нощ се про­буди. Петен­цето вече спеше, а Мима се при­гот­вяше да си ляга. Моря­кът помоли да си вземе душ в банята. Жената се съг­ласи и след като той излезе изкъ­пан и изт­рез­нял, нак­ратко раз­каза повода за пиян­с­т­вото си. Всич­ките си спес­тя­ва­ния за почти два­де­сет години ски­тос­ване по море­тата, дър­жал при майка си. Сед­мица по-рано тя почи­нала. Не успял да се при­бере, защото бил с кораба някъде в Индийс­кия океан.Сестра му пог­ре­бала майка му и за два — три дни успяла да про­даде апар­та­мента, с помощта на едно негово пъл­но­мощно, оста­вено на майка му. Когато сут­ринта се срещ­нал със сес­тра си раз­б­рал, че няма да получи нито сво­ята част от про­даж­бата на апар­та­мента, нито спес­тя­ва­ни­ята си. В един миг загу­бил всичко, затова по обяд се напил, а в след­ва­щият миг се осъз­нал, като нат­рап­ник в чужд апар­та­мент. Той стана и си обу обув­ките.
– Чакайте! — спря го Мима — Имате ли къде да оти­дете през нощта?
– Все ще се оправя някак! Тук съм за три дни, а после тръг­вам отново на рейс!
– Оста­нете! Сут­ринта Петето ще се радва, ако сте тук! Мъжът ми също бе моряк, но не успя дори да види сина си! Морето ни го взе твърде рано!
– Добре! — доб­ро­душно се усмихна боц­ма­нът — Морето много взема, но и много дава!
Той се сви на късия диван и спа неп­ро­будно до сут­ринта. Щом се събуди, се изб­ръсна и помоли сам да заведе детето на дет­ска гра­дина. Петен­цето го хвана здраво за ръка и още при пър­вия срещ­нат съсед, гордо уточни:
– Това е моят баща! Той е боц­ман и коман­два моря­ците! Сега ме води в дет­с­ката гра­дина!
Трите дни минаха ужасно бързо. Преди да си тръгне, боц­ма­нът подаде на детето голяма кутия с цветни моливи и заръча:
– Да ме нари­су­ваш на кораба в морето!Тези три дни бяха най-щастливите в живота ми! Бла­го­даря и на теб, и на майка ти!
Мима го изг­леда замис­лено. Про­тегна ръка и оправи ревера на кур­т­ката му:
– Ако искаш, като си дой­деш след­ва­щия път, се обади! Петето ще се радва да те види!
– А ти? Ти ще се рад­ваш ли?
Жената сви рамене:
– Аз какво? Щом детето е добре, аз също съм добре! Цял живот съм се чув­с­т­вала като скъ­сана котва, без кораб…! Отдавна съм спряла да мисля за себе си!
Боц­ма­нът при­тегли вни­ма­телно жената и я пре­гърна. Целуна я по косата и като взе Петето на ръце каза:
– А аз цял живот съм бил като „Летя­щия холан­дец“! Никога не съм имал котва и ще бъда най-щастливият моряк на света, ако ме чакате, като се върна!
– Ще те чакаме! — отвър­наха заедно детето и майка му.
В дет­с­ката гра­дина този ден, Петен­цето нари­сува най-хубавата си рисунка. На белия лист имаше синьо море, кораб и усмих­нат моряк. Кора­бът бе вър­зан с дълга верига към брега, на който сто­яха дете и него­вата майка. Слън­цето бе зас­мяно почти кол­кото детето и майката.

 

Кра­си­мир Бачков

Трета наг­рада

0 Comments

Leave a reply