Морска награда за “Цялостно творчество”

МОРСКА НАГРАДА “ЗА ЦЯЛОСТНО ТВОРЧЕСТВО” К.д.п. Дими­тър Димит­ров – капи­тан пилот, пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ката асо­ци­а­ция на мор­с­ките капитани

Човек може да „про­бяга” по изми­на­тия жиз­нен път по раз­лични начини – да се порови в услуж­ли­вата си памет, да раз­листи воде­ните днев­ници, да раз­г­лежда фото­ал­бу­мите или ком­пю­тър­ните фай­лове. К.д.п. Дими­тър Димит­ров го прави и по още един атрак­ти­вен начин – с колек­ция от чаши.
Към края на 1989 година, завър­шил нас­коро Мор­с­кото учи­лище, на борда на кораба за гене­рални товари „Любен Кара­ве­лов” чет­вър­тият помощник-капитан „отк­рива Аме­рика”. Пре­ся­къл Атлан­тика, отмет­нал и Куба, в нача­лото на след­ва­щата година в чилийс­кото прис­та­нище Токо­пиля кора­бът товари рибно брашно за Далеч­ния Изток. И на „чет­вър­тия” идва ред да слезе на брега. В малка кни­жар­ничка пог­ле­дът му е прив­ле­чен от синя деко­ра­тивна чаша, ста­билна с мета­цен­т­рич­ната си висо­чина, странна с кону­со­вид­ната си форма.
Чилийс­кият суве­нир пос­тавя начало на колек­ция, на чиито „еди­ници” соб­с­т­ве­ни­кът й вече е изпус­нал броя. Сто­тици чаши раз­каз­ват за прис­та­нища, съби­тия, лич­ности… Около 80 на сто от тях чер­таят геог­ра­фи­ята на 15-годишен пла­ва­те­лен стаж. С пос­лед­ната за този период чаша капи­та­нът на кон­тей­не­ро­воза „Пио­нер”, нает от тур­с­ката ком­па­ния „Аркас”, се обза­вежда в еги­пет­с­кото прис­та­нище Дами­ета. Но понеже няма време за брега, е помо­лил агента да свърши неот­ме­ни­мия ритуал.
Друга чаша напомня за съби­тие, с което капи­та­нът се гор­дее – през 2008 година Варна е дома­кин на годиш­ната среща на Евро­пейс­ката кон­фе­де­ра­ция на асо­ци­а­ци­ите на мор­с­ките капи­тани. От Лон­дон чашите са най-много. Един екзем­п­ляр от нача­лото на 2013 годена от Бан­ско намеква, че и сред моря­ците има ски­ори. Пос­лед­ните четири попъл­не­ния имат авс­т­ра­лийски про­из­ход – на 16 и 17 април тази година в Сидни се про­вежда поред­ната Асам­б­лея на Меж­ду­на­род­ната феде­ра­ция на асо­ци­а­ци­ите на мор­с­ките капи­тани. Финан­си­рал с лични сред­с­тва пъту­ва­нето, изне­съл пре­зен­та­ци­ята „Вза­и­мо­от­но­ше­ни­ята между капи­тана и пилота в елек­т­рон­ния свят”, за първи път съп­ро­во­ден от съп­ру­гата си (такъв е сти­лът на този прес­ти­жен форум), капи­тан Димит­ров не про­пуска да си купи „задъл­жи­тел­ните” чаши от Сидни и от Мел­бърн, докъ­дето отс­кача, както и още две – резул­тат от роман­тично пъте­шес­т­вие с влак до Сините пла­нини. Мал­ката гара още носи „або­ри­ген­с­кото” си име Катумба, сред­но­ве­ков­ната мина е пре­вър­ната в турис­ти­ческа атрак­ция, водо­па­дите пръс­кат вели­чие и кра­сота, която капи­та­нът прес­ледва нав­ся­къде по света.
… Дими­тър Димит­ров е роден преди 47 лета – в пос­лед­ния юлски ден, в Русе. Реч­ната ни сто­лица само за три месеца е точка от семей­ната миг­ра­ция. По-важна е Трявна – с пери­ода на дет­с­т­вото, чак до завър­ш­ва­нето на осми клас. После идва (за да не си отиде никога) Варна. Кан­ди­дат­с­т­ва­нето в ТКК „Кирил Хала­чев” (днес ВМГ „Свети Нико­лай Чудот­во­рец”) има кон­к­ре­тен под­тик. В пла­нин­с­кото градче се поя­вява Георги Кола­ров – с четири години по-голям мла­деж, уче­ник в прес­тиж­ния вар­нен­ски тех­ни­кум, току що завър­нал се от ста­жан­т­ско пла­ване с паса­жера „Георги Димит­ров”. Раз­ка­зите за мор­с­кото прик­лю­че­ние имат и мате­ри­ално прис­та­нищно про­дъл­же­ние – купе­ните дънки и двете гра­мо­фонни плочи. По онова време в Трявна дънки имат пет мом­чета, а плоча на „Пинк Флойд” – никой…
В тех­ни­кума дирек­то­рът Тодор Кожу­ха­ров е уста­но­вил казар­мен ред и дис­цип­лина, които никого не учуд­ват, още по-малко питом­ците, които откак се пом­нят са все в уни­форма. Но тази уни­форма е мор­ска – за гор­дост, нищо че мат­рос­ката яка има три ръба за гла­дене, а само с черни чорапи пус­кат сут­рин в пър­вия час. Именно в часо­вете, дори в меж­ду­ча­си­ята, също и на ста­жо­вете, общу­ва­нето с авто­ри­тетни моряци и опитни педа­гози – Симе­о­нов, Левашки, Пет­ров, Генов, Кра­чу­нов и др., е удо­вол­с­т­вие. Битува афо­риз­мът, че нави­га­ци­ята се знае за шес­тица или за двойка. Нали не е въз­можно да караш кораба за тройка — да засед­неш, но да не потъ­неш…
Идва му вре­мето и на тре­то­кур­с­ника Митко да бъде на поред­ния стаж на паса­жера „Георги Димит­ров”, където го зас­тига поу­чи­телна случка. На връ­щане от Гър­ция кора­бът под­хожда към Одеса, наро­дът на борда очаква сре­щата с брега и с рус­ките моми­чета. Преди това обаче един герой, про­му­шил се през шубера на каме­ри­ера, изпо­чу­пил пътьом чаши и чинии, отмъква две бутилки чер­вено вино. Едната вече е изпита, но счу­пе­ното стъкло води следи към лип­сата. Докато ста­жан­тите се съби­рат в салона, неот­во­ре­ната бутилка заедно с праз­ната, напъл­нена с вода, потег­лят към дъното. Дирек­то­рът пита: „Кой отк­радна бутил­ките?” И като чака дълго в тягос­т­ното мъл­ча­ние, решава: „Щом никой не си приз­нава и никой не знае кой е кра­де­цът, на брега няма да се слиза. Започ­ваме заня­тия.” Кора­бът зас­тава на кея, на който кипи живот. Изг­лежда хла­паш­ката соли­дар­ност ще победи колек­тив­ната педа­го­ги­ката. Уви, един чет­вър­то­кур­с­ник посочва винов­ника. Мом­че­тата са пус­нати на брега, но мигом измис­лят новия зас­лу­жен пря­кор – Юда Иска­ри­от­ски…
Спе­ци­ал­ност „Кора­бо­во­дене” в ТКК Дими­тър Димит­ров завър­шва с два „спо­мена” за цял живот – пря­кора Джима и над­пи­сан часов­ник „Слава”. Той е наг­рада за пър­ве­неца на випуск 1984 година, допус­нал един­с­т­вена петица в първи курс по бъл­гар­ски език. Пос­тъпва във ВВМУ „Н. Й. Вап­ца­ров” (приет е и във ВИИ „Карл Маркс” в София), изос­та­вил за извес­тно време пър­вата си научна любов – меж­ду­на­род­ните ико­но­ми­чески отно­ше­ния. Все пак през 1999 година завър­шва задочно и спе­ци­ал­ност „Меж­ду­на­родни ико­но­ми­чески отно­ше­ния” в Ико­но­ми­чес­кия уни­вер­си­тет във Варна, от същата година е пре­по­да­ва­тел в БМКЦ, през 2002 година излиза учеб­ни­кът му „Кон­тей­нер­ните пре­вози в съв­ре­мен­ното кора­боп­ла­ване” (пре­тър­пял две изда­ния), пред­с­тои да защити док­то­ран­тура.
…През 1984 година в Мор­с­кото учи­лище за първи път е раз­к­рита спе­ци­ал­ност „Поли­ти­чески про­фил за граж­дан­с­кия флот”. В про­дъл­же­ние на пет години се изу­чава прог­ра­мата на кора­бо­во­ди­те­лите, плюс „общес­т­вени” науки. Иде­ята е завър­ши­лите да се раз­ви­ват на борда до старши помощник-капитани, а оттам — в два вари­анта – капи­тан или първи помощник-капитан (т.нар. пом­по­лит). Дъл­бо­кият зами­съл е след време пом­по­ли­тите да бъдът сък­ра­тени, а капи­та­ните да имат под­го­тов­ката да изпъл­ня­ват и двете фун­к­ции. По иро­ния на съд­бата 18 души завър­ш­ват поли­ти­чес­кия про­фил месеци преди онзи 10 ноем­ври. На 17 от тях в дип­ло­мите (скоро са пре­из­да­дени) е запи­сана ненуж­ната вече спе­ци­ал­ност. В дип­ло­мата на Джима обаче пише „Кора­бо­во­дене”. Някой от учеб­ния отдел е допус­нал грешка, защото точно тази дип­лома е по-особена. Отпе­ча­тана е в друг цвят, сред­ният успех е „Отли­чен 5,99”, а името на при­те­жа­теля й — вдъл­бано в мра­мор­ната плоча на пър­вен­ците на випус­ките.
И в тех­ни­кума, още по-задълбочено и в Мор­с­кото учи­лище Митко раз­ра­ботва рефе­рати за Наци­о­нал­ния поли­ти­чески кон­курс, после и за Наци­о­нал­ния сту­ден­т­ски кон­курс. Във Велико Тър­ново вто­ро­кур­с­ни­кът е кла­си­ран на трето място в ико­но­ми­чес­ката сек­ция, а след­ваща година в Бла­го­ев­г­рад грабва пър­вата наг­рада в стра­ната. Темите му са спе­ци­а­ли­зи­рани по пре­во­зите на нефт по море, ролята на международно-правната им рег­ла­мен­та­ция, на кри­зите и реце­си­ите и т.н. Забе­ля­зан от когото трябва, недип­ло­ми­ра­ният още пето­кур­с­ник полу­чава пред­ло­же­ние да започне работа в цен­т­ра­лата на „Бул­ф­рахт” в София, с „опция” да спе­ци­а­ли­зира в чуж­бина. Кад­рови про­мени в ръко­вод­с­т­вото на вън­ш­но­тър­гов­с­ката орга­ни­за­ция про­ва­лят плана.
В кад­ро­вия отдел на Пара­ход­с­тво БМФ пър­ве­не­цът на випуска се опитва да реа­ли­зира пра­вото си да избира кораб. Чинов­нич­ката обаче отказва – избор вече е нап­ра­вил пър­ве­не­цът на спе­ци­ал­ност „Кора­бо­во­дене”. И пред­лага – тан­керно пла­ване. Казу­сът отива при начал­ника на отдела. Отго­во­рът: „Щом така ти е казала, значи тан­керно пла­ване.”, е прид­ви­жен до начал­ника на кад­рите в СО „Воден тран­с­порт”. Кон­сул­та­ция с Мор­с­кото учи­лище доказва, че пър­ве­не­цът на випуска наис­тина може да си избере наз­на­че­ние. Бюрок­ра­тич­ната машина се завърта в обрат­ната посока и най-малкото й колело вече удов­лет­во­рява жела­ни­ето – линейно пла­ване, там където най-добре се учи зана­ята.
През ноем­ври 1989 година м/к „Любен Кара­ве­лов” с емб­ле­ма­тич­ния и без­пар­тиен капи­тан Кольо Дър­зев, нато­ва­рен със 129 коно­са­мента брат­ска (все още) помощ отп­лава за Куба. Чет­вър­тият помощ­ник тутакси е изб­ран за замес­т­ник пар­тиен сек­ре­тар на кораб­ната орга­ни­за­ция. По-късно узнава, че се въл­ну­ват моря­ците на тан­ке­рите, че са съз­дали проф­съюз от нов тип, който да защи­тава инте­ре­сите им и т.н. Затова в нача­лото на след­ва­щата година изп­раща ради­ог­рама до свой поз­нат, също чет­върти помощ­ник на м/т „Места” — там се ражда проф­съ­ю­зът с пред­се­да­тел вто­рия меха­ник Ата­нас Анд­реев — да му каже накъде вър­вят нещата. Както си му е редът, обрат­ната ради­ог­рама е док­лад­вана на капи­тана, който, без да обяви тек­ста, пред­лага на адре­сата тя да бъде зака­чена на дъс­ката за обяви. А тек­с­тът гласи: „Проф­съ­юза Анд­реев – истин­ски наш. Еки­пажа Места – чле­нове. Прог­рама и устав ще изп­ратя.” Само след няколко часа на „Места” полу­ча­ват ради­ог­рама, че 90 на сто от еки­пажа на „Любен Кара­ве­лов” ста­ват чле­нове на Моряш­кия про­фе­си­о­на­лен съюз. В резул­тат Джима има остър раз­го­вор с пом­по­лита, който вече е на длъж­ност помощник-домакин.
Нас­коро той орга­ни­зира съб­ра­ние, на което трябва да се обсъди мета­мор­фо­зата БКП – БСП. Точно тогава мла­дият и надеж­ден помощ­ник под­нася изне­на­дата – това вече не е „него­вата” пар­тия. И се прех­върля в общес­т­вото на баз­пар­тий­ните. До днес… Все в този рейс попа­дат и пър­вите демок­ра­тични избори, на които 80 на сто от моря­ците дават дове­рие на опо­зи­ци­он­ните пар­тии.
Зад оке­ана чет­вър­тият помощ­ник не среща „гни­лия капи­та­ли­зъм”, а Ост­рова на рево­лю­ци­ята. Кръч­мата на Хемин­туей и памет­ни­кът на капи­тан Георги Геор­гиев са тра­ди­ци­он­ните бре­гови при­о­ри­тети, екс­т­рата – балета „Лебе­дово езеро”. Най-приятното пиене е в интер­на­ци­о­нал­ното семейс­т­вото на куби­нец, завър­шил Мор­с­кото учи­лище във Варна. Кларк е черен, Еми­лия – бяла, а дъщеря им Хар­лем – кра­са­вица в меланж…
Годи­ните на море, по време на отпус­ките си, Дими­тър Димит­ров пона­късва няколко пъти с работа „на бюро” в офиса на Пара­ход­с­тво БМФ. След пър­вия 13-месечен рейс два месеца е в отдел „Линейно пла­ване”, после един кон­т­ракт е трети помощ­ник на м/к „Елена” от „фини­кийс­кия флот”, за който пое­тът се шегува: „Елена за Равена и под баласт за Бур­гас”.
Зареж­дат се осем месеца на м/к „Георги Геор­гиев”. Пос­ред Атлан­тика мъка наляга еки­пажа – алко­хо­лът свър­шва! Тай­фата знае, че Джима не е от вър­лите при­вър­же­ници на „твър­дото гориво” и се надява, че е сред тази, които все още имат някоя и друга водка, оста­нала от пос­лед­ната „зарядка” на Ост­рова. Знае се и дру­гото му хоби – съб­рал е над 300 жокера от карти за игра. Съпос­та­вил едното с дру­гото в пред­по­ла­гаем бар­тер, машин­ния боц­ман почуква на вра­тата на офи­цер­с­ката кабина: „Трети, ти сигурно ги нямаш тази два чудесни жокера?” Докато тре­тият вади бутилка „Сто­лич­ная”, руле­вият вече под­хожда със салат­ката…
Дими­тър Димит­ров е трети помощ­ник за няколко месеца на м/к „Сер­дика”, после и по време на сват­бе­ния си рейс на м/к „Тете­вен”. Втори помощ­ник през 1995 година е на м/к „Бул­п­райд”, след него — на кон­тей­не­ро­воза „Бур­гас”, стар­пом – през 1999 година на м/к „Станко Стай­ков”. През отпус­ките е „на бюро” в офиса на „Бул­кон”.
За първи път през 1999 година, по време на отпуск от БМФ Джима за кратко е титу­ля­рен капи­тан на „малък” (до 3 000 тона) дву­вин­тов кораб тип река-море „Дани” на фирма „Бон­ма­рин”. Стар­по­мът, дос­ко­ро­шен начал­ник на инс­т­ру­мен­та­лен цех в габ­ров­с­кия завод „Бол­ше­вик”, прави първи рейс след 20-годишно пре­къс­ване. Като фали­рал „бол­ше­ви­кът”, кора­бо­во­ди­те­лят се вър­нал към пър­вата си мор­ска про­фе­сия. Вто­рият помощ­ник, бивш армейски офи­цер, завър­шил задочно Мор­с­кото учи­лище, също е на първо пла­ване. На всичко отгоре в Адри­а­тика се раз­ра­зява буря. В прис­та­ни­щето при раз­то­вар­ва­нето само­и­ни­ци­а­тивно стар­по­мът прави кон­т­рол на товара по газе­нето и се под­писва на блан­ката с празна пос­ледна графа. Сър­ве­йо­рът си зами­нава с доку­мента, кора­бът излиза на рейда и скоро се полу­чава про­тес­тно писмо за 100 тона по-малко амо­ниев нит­рат. А и един уред за измер­ване на газове, взет назаем, не е вър­нат на ита­ли­ан­ците. Как да е срещу кар­тон цигари аген­тите орга­ни­зи­рат връ­ща­нето на при­бора с лодка. В след­ва­щото прис­та­нище Мон­фол­коне по факса идва онзи зло­по­лу­чен драфт-сървей с кори­ги­рани цифри. Явно, някой си е опра­вил греш­ките. В Солун от бук­сира неу­мело хвър­лят въжето, което се навива на винта. Изкус­т­вен дифе­рент приб­ли­жава винта към повър­х­ността, но морето си остава мар­тен­ско. В лод­ката капи­та­нът и боц­ма­нът с ножове режат нави­тото въже…
Вече „истин­с­кият” к.д.п. полу­чава м/к „Бул­п­райд”, който след дълъг период в езе­рото трябва да се вкара в екс­п­ло­а­та­ция. Барото раз­гонва ста­рия мър­зе­лив еки­паж, под­бира си моти­ви­рани мъже, но едва на петия ден трябва спешно да лети за Хам­бург, защото капи­та­нът на кон­тей­не­ро­воза „Несе­бър” се раз­бо­лява. Годи­ната е 2002-ра. Оттук ната­тък капи­тан Димит­ров кара само кон­тей­не­ро­во­зите „Несе­бър” и „Пио­нер” по морето, като меж­дув­ре­менно и ги управ­лява от брега. Това­рите обаче нама­ля­ват и пара­ход­с­т­вото решава да зак­рие южния кон­тей­не­рен сер­виз. По-късно ще про­даде и кора­бите.
За пос­ле­ден път м/к „Несе­бър” под­хожда към Неа­пол. На брега Джима има един при­я­тел – аген­тът Анто­нио Пагано, с когото реша­ват да полеят съби­ти­ето по мор­ски и на квад­рат. Първо Анто­нио ще учас­тва в про­щал­ния бан­кет на кораба, след това ще покани барото в добър ита­ли­ан­ски рес­то­рант, чието има пази в тайна. Пило­тът още не се е качил на борда, когато боц­ма­нът док­ладва кратко и ясно: „Кеп­тън, имаме петима чуж­денци на борда.” При­шъл­ците се ирак­чани, който „поду­шили” брега се изх­луз­ват от поме­ще­ни­ето на под­рул­ва­щото уст­ройс­тво в носа на кораба. Изг­лежда неза­бе­ля­за­ният абор­даж на кюр­дите се е слу­чил при обра­бот­ката на кораба в Мер­син. Точно три дено­но­щия са изка­рали в скри­ва­ли­щето си. Трима са с доку­менти, двама нямат само­лич­ност. Анто­нио е уве­до­мен, че двук­рат­ната пани­хида се отменя и вместо нея трябва да орга­ни­зира наме­сата на поли­ци­ята. Кара­би­не­рите при­би­рат чети­ри­мата паса­жери, но петия нещо не им харесва. Новият член на еки­пажа плава чак до Хам­бург, където го заве­ща­ват на нем­с­ката поли­ция.
През 2004 година новата бре­гова длъж­ност в БМФ, зад която се крие мисия, е супе­рин­тен­дант по управ­ле­ние на безо­пас­ността и качес­т­вото в про­дъл­же­ние на четири и поло­вина години. По това време Бъл­га­рия е в чер­ния спи­сък по Париж­кия мемо­ран­дум и дър­жав­ната все още ком­па­ния иска да подобри ста­туса на род­ния флаг. Търси се схема, която да удов­лет­во­рява бан­ките кре­ди­торки и новите кораби, върху които тег­нат ипо­теки, от удобни фла­гове да минат под бъл­гар­ски. За целта е „бут­нато” малко зако­но­да­тел­с­т­вото, което допуска беър­боут чар­тър – соб­с­т­ве­ник, да речем, мал­тийска офшорна фирма, опе­ра­тор – БМФ, вдиг­нат бъл­гар­ски флаг. Зада­чата на „супера”, да реф­ла­гира много кораби в раз­лични точки по света, иска дип­ло­ма­ти­чески кон­такти, офор­мяне на доку­мен­та­ция, спаз­ване на про­це­дури…
През 2008 година к.д.п. Дими­тър Димит­ров става ръко­во­ди­тел на сек­тор „Безо­пас­ност” за около осем месеца, пара­ход­с­т­вото се при­ва­ти­зира, а той го напуска за да стане капи­тан пилот от сеп­тем­ври същата година. Пара­лелно от 2006 до 2011 година е водещ оди­тор на Гер­ман­с­кия Лойд по ISO 9001, също така — неща­тен сър­ве­йор „на повик­ване”, учас­тва в раз­лични бран­шови и общес­т­вени сдру­же­ния и ини­ци­а­тиви.
Само преди месеци пило­та­жът също ражда сло­жен казус. Бивш руски, вече тур­ски кораб, трябва да отп­лава от Прис­та­нище Варна-запад. Еки­па­жът е от десет души – двама сирийци (капи­тан и стар­пом) и осем азери. Когато пило­тът стъпва на борда, моряк под­х­върля: „Този кораб няма да отп­лава”. Оста­вил реп­ли­ката без вни­ма­ние, про­ве­рил готов­ността на кораба, еки­пажа и вле­кача, Димит­ров започва манев­рата с учуд­ва­нето, че капи­та­нът и стар­по­мът са на бака и на кър­мата на въже­тата. В момента, в който те се отда­дени и кора­бът се отлепя от кея, на него ска­чат седем души от еки­пажа. Кора­бът има ход, който опасно го носи към тръс­ти­ките, в маши­ната не изпъл­ня­ват команди, вле­ка­чът сам не може да облекчи ситу­а­ци­ята. Пови­кан е втори вле­кач, намесва се гра­нична пози­ция. Кора­бът е вър­нат обратно на кея, така и не отп­лава, а при­чи­ната се оказва неп­ла­тени зап­лати на еки­пажа.
От 2004 година к.д.п. Дими­тър Димит­ров е пред­се­да­тел на Бъл­гар­с­ката асо­ци­а­ция на мор­с­ките капи­тани (БАМК), от 2008 година – член на упра­ви­тел­ните съвети на Бъл­гар­с­ката мор­ска камара (БМК), и на Фон­да­ция „Мор­ски съдби”, от 2012 година – член на Ини­ци­а­тив­ния коми­тет за Меж­ду­на­род­ния ден на моряка. За раз­лика от много други „акти­висти”, той прев­ръща пос­то­вете в каузи. По две от тях няма никакво дви­же­ние – капи­тан Соба­джиев си е още в зат­вора, памет­ни­кът на моряка е само в пап­ките. Но много неща са свър­шени по фар­ва­тера на бъл­гар­с­ката мор­ска идея — най-голямата и обоб­ща­ваща кауза на мор­с­кото брат­с­тво и сто­пан­с­тво. Капи­тан Димит­ров може да бъде чут и видян на фору­мите на БМК, на кръгли маси, дис­ку­сии и чес­т­ва­ния, на пред­с­та­вяне на мор­ска лите­ра­тура, на прес­кон­фе­рен­ции, на начи­на­ни­ята на Мор­с­кото учи­лище и Воен­но­мор­с­кия музей – въобще нав­ся­къде, където може да помогне с идеи, екс­пер­тиза и пози­ция.
В него­вия ман­дат БАМК раз­м­ра­зява член­с­т­вото си в IFSMA – Меж­ду­на­род­ната феде­ра­ция на асо­ци­а­ци­ите на мор­с­ките капи­тани. Тя опрос­тява нев­не­се­ния през годи­ните член­ски внос, пос­лед­ното пла­щане прави БМФ. Отто­гава винаги има бъл­гари на годиш­ните асам­б­леи на феде­ра­ци­ята. На 17 и 18 юни 2010 година в Манила се про­вежда 36-тата годишна асам­б­лея на IFSMA, а вед­нага след нея — от 21 до 25 юни, пак там — и Дип­ло­ма­ти­чес­ката кон­фе­рен­ция на Меж­ду­на­род­ната мор­ска орга­ни­за­ция (IMO) за изме­не­ние на Меж­ду­на­род­ната кон­вен­ция за обу­че­ние и вах­тена служба на море (STCW). IFSMA е кон­сул­та­ти­вен член на IMO и като неп­ра­ви­тел­с­т­вена орга­ни­за­ция учас­тва в дис­ку­си­ите по всички въп­роси на мор­с­ката индус­т­рия, пред­с­тав­ля­вайки най-високо сто­я­щите в кораб­ната йерар­хия моряци. На двата форума учас­тва к.д.п. Дими­тър Димит­ров, като на кон­фе­рен­ци­ята на IMO е един от пред­с­та­ви­те­лите на IFSMA.
През 2007 година, когато Бъл­га­рия е при­ета в ЕС, БАМК влиза и в CESMA — Евро­пейс­ката кон­фе­де­ра­ция на асо­ци­а­ци­ите на мор­с­ките капи­тани. Още през след­ва­щата година тя про­вежда годиш­ната си среща във Варна. Джима има амби­ци­ята, „него­вата” асо­ци­а­ция, която сега има 87 члена, да прив­лече повече млади хора, пла­ва­щите и под чужд флаг, да съх­ра­нява не само спо­ме­ните, но и тра­ди­ци­ите, и опита на бъл­гар­с­ките капи­тани.
По никул­ден­ска тра­ди­ция на 19 декем­ври 2012 година за първи път, освен за мор­ски биз­нес, БМК връчва нет­ра­ди­ци­онни наг­ради — дип­ломи за активно учас­тие и личен при­нос в попу­ля­ри­зи­ра­нето на мор­с­ката идея. Първи неин носи­тел става к.д.п. Дими­тър Димитров…

0 Comments

Leave a reply