Обръщение на УС на Моряшки професионален съюз – 04.02.2009 г.

ЗАЩО НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ИМА ЧЛЕНОВЕ НА МОРЯШКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ В ПАРАХОДСТВО БМФ ?

ОБРЪЩЕНИЕ

на Упра­ви­тел­ния Съвет на Моряшки Про­фе­си­о­на­лен Съюз

към рабо­те­щите моряци, работ­ници и слу­жи­тели в Пара­ход­с­тво БМФ

Ува­жа­еми колеги,

Започ­нахме кон­так­тите си с новите соб­с­т­ве­ници на Пара­ход­с­тво БМФ, водени от нашия девиз “Силата на пра­вото, а не пра­вото на силата”. Не крием, че в нача­лото повяр­вахме в тях­ната доб­ро­на­ме­ре­ност. Все пак зна­ехме, че най-добре вре­мето ще покаже какви са и че ще ги поз­наем най-добре по делата им. Делата не лъжат и бързо раз­б­рахме с какви хора си имаме работа.

Беше ясно, че след вли­зане във вла­де­ние, новите соб­с­т­ве­ници ще нап­ра­вят сък­ра­ще­ния в щата. Нашата цел бе да се опи­таме кол­кото се може по-малко да бъдат още­тени тези, които ще напус­нат Пара­ход­с­т­вото, след дъл­го­го­ди­шен труд в негова полза . По време на пър­во­на­чал­ните раз­го­вори по този въп­рос, Пред­се­да­те­лят на Моряшки Про­фе­си­о­на­лен Съюз пред­ложи сък­ра­ще­ни­ята да се извър­шат с пред­ла­гане на обез­ще­те­ния по чл. 331 от Кодекса на труда /четири брутни тру­дови възнаграждения/, както по-рано бяха сък­ра­тени по-голямата част от рабо­те­щите в ОКТОФ Бур­гас. Това пред­ло­же­ние бе отх­вър­лено кате­го­рично от г-н Кирил Домус­чиев. Пред­се­да­те­лят на Моряшки Син­ди­кат – Кра­си­мир Въл­чев изрази ста­но­вище, че по-добре е парите да се дадат на тези, които ще оста­нат, вместо да се дават като обез­ще­те­ния на увол­ня­ва­ните. Неве­ро­ятна мета­мор­фоза! Само до преди два месеца той дър­жеше да се изп­ла­шат мини­мум 12 зап­лати на рабо­ти­лите над 20 години в ПБМФ и веро­ятно щеше да държи на това, ако не беше при­ва­ти­зи­рано Пара­ход­с­т­вото. Беше неве­ро­ятно докато исти­ната не излезе наяве. Оказа се, че новите соб­с­т­ве­ници са го вклю­чили в сво­ята квота за член на Съвета на дирек­то­рите при зап­лата над 10 000 лв. Инте­ресно коя зап­лата го бе нака­рала да изрази ста­но­ви­щето да няма обез­ще­те­ния — тази на син­ди­ка­лен лидер или дирек­тор­с­ката? Щеше ли да има дирек­тор­ска зап­лата, ако беше поис­кал обез­ще­те­ния? На коя страна беше – на стра­ната на чле­но­вете на син­ди­ката или на стра­ната на соб­с­т­ве­ни­ците? За да замаже кон­фуз­ната ситу­а­ция, тръ­беше нав­ся­къде, че в упра­ви­тел­ните органи на запад­ните ком­па­нии има учас­тие на син­ди­ка­тите. Не твър­дим, че няма такава прак­тика на запад, но счи­таме, че това е оста­ряла фор­мула. При това пред­с­та­ви­те­лят на работ­ни­ците, учас­т­ващ в управ­ле­ни­ето на ком­па­ни­ята, се избира от самите работ­ници, а не от соб­с­т­ве­ни­ците, дър­жащи основ­ния дял. Най-често това не е син­ди­кал­ния лидер и по всяко време работ­ни­ците могат да го отзо­ват, ако не дейс­тва в техен интерес.

Ува­жа­еми чле­нове на Моряшки Син­ди­кат, можете да не избе­рете Кра­си­мир Въл­чев за Пред­се­да­тел след­ва­щия ман­дат, но не можете да го сва­лите от Упра­ви­тел­ния съвет на Параходството.

Във вре­мето от вли­за­нето във вла­де­ние на новите соб­с­т­ве­ници досега под­пи­сахме две спо­ра­зу­ме­ния за изме­не­ние или отпа­дане на кла­узи от Колек­тив­ния тру­дов дого­вор. Опит­вахме се да отс­тъп­ваме, кол­кото се може по-малко. Корек­ци­ите, които сме нап­ра­вили, или са несъ­щес­т­вени или рабо­то­да­те­лят има право сам да ги въведе. Каква е исти­ната за отпад­на­лите соци­ални плащания(лекарства почивки, храна, тран­с­порт, пен­си­онна зас­т­ра­ховка и др.)? Съг­ласно Кодекса на труда Рабо­то­да­те­лят сам опре­деля обема на сред­с­т­вата за соци­ални пла­ща­ния. Ние имаме право да опре­де­лим за какво и по какви нап­рав­ле­ния ще се раз­ход­ват тези сред­с­тва. Спре ли сред­с­т­вата Рабо­то­да­теля, обез­с­мисля се по-нататък нашата функция.

Защо отпадна пла­ща­нето на само­ре­мон­тите? Рабо­то­да­те­лят твърди, че плаща двойно за извър­ше­ните само­ре­монти – първо чрез дого­во­ре­ната цена в съот­вет­ното При­ло­же­ние от КТД и втори път чрез нат­ру­па­ния извън­ре­ден труд. Този факт беше обсъж­дан преди повече от 15 години, когато пър­во­на­чално се дого­ва­ряха тези пла­ща­ния. Тогава тех­ни­чес­кият дирек­тор на Пара­ход­с­т­вото беше на наша страна и това доп­ри­несе за при­е­мане на Наред­бата за само­ре­мон­тите. Не на пос­ледно място е и факта, че заедно с отпа­дане на Наред­бата, се уве­ли­чиха коман­ди­ро­въч­ните пари, което доня­къде ком­пен­сира саморемонтите.

Как стои въп­ро­сът с извън­ред­ния труд?

Не сме дого­ва­ряли отпа­да­нето на извън­ред­ния труд. Мени­джъ­рите в Пара­ход­с­т­вото отп­ра­вят устни зап­лахи към капи­та­ните за сва­ля­нето им, ако в све­де­ни­ето за работ­ното време има отра­зен извън­ре­ден труд. Това наложи някои капи­тани да изп­ра­тят кори­ги­рани све­де­ния. Тези, които не го нап­ра­виха, бяха сва­лени от кора­бите. Какво щеше да стане, ако всеки капи­тан доб­ро­съ­вес­тно беше изп­ра­тил реал­ното све­де­ние? Нима щяха да сме­нят всички. Пое­ди­нич­ното спа­се­ние винаги води до неже­лани ком­п­ро­миси. Новият режим на отчи­тане на работ­ното време няма да доведе до нама­ле­ние на извън­ред­ния труд. Само че корек­ци­ята ще трябва да се прави вече на брега и не от капи­тана, което може да се кон­т­ро­лира от Инс­пек­ци­ята по труда. Мъл­ча­ни­ето на Моряшки Син­ди­кат по време на пре­го­во­рите ни навежда на мисълта, че част от тези пред­ло­же­ния са ини­ци­а­тива на него­вия Пред­се­да­тел и еднов­ре­менно член на Упра­ви­тел­ния съвет на Пара­ход­с­т­вото, който е обсе­бен от мисълта как да намали раз­хо­дите на дру­жес­т­вото и как да под­по­могне новите соб­с­т­ве­ници в изп­ла­ща­нето на кре­ди­тите им. По-младите чле­нове на Моряшки Син­ди­кат трябва да знаят, че това не е пър­вото пре­да­тел­с­тво, извър­шено от лидер на Моряшки син­ди­кат. Така е било от 1990 година досега. Лиде­рите на Моряшки син­ди­кат винаги са оти­вали там, където са голе­мите пари. Голя­мата зап­лата решава въп­роса на чия страна да застанат.

“Всичко скрито рано или късно става явно”.

Част от новите соб­с­т­ве­ници в Пара­ход­с­тво БМФ вли­зат в уси­лени кон­такти с Пред­се­да­теля на Моряшки син­ди­кат Кра­си­мир Въл­чев вед­нага щом става ясно, че те ще бъдат един­с­т­ве­ните кандидат-купувачи. Основ­ната цел на тези кон­такти е била, син­ди­ка­тът, воден от г-н Въл­чев да запази мъл­ча­ние при бъде­щите дейс­т­вия на новите соб­с­т­ве­ници след вли­за­нето им във вла­де­ние. Моряшки син­ди­кат чле­нува в КНСБ. Пре­зи­ден­тът на КНСБ д-р Желязко Хрис­тов малко преди, а и по това време, пле­дира за обез­ще­те­ния при масови увол­не­ния — по една зап­лата за всяка прос­лу­жена година, но не повече от 20 зап­лати. Една проста сметка показва, че при средна зап­лата от 1000 лева, при 500 увол­нени това прави 10 мили­она. Кандидат-купувачите нямат дос­та­тъчно пари за сдел­ката, тър­сят уси­лено банка за отпус­кане на кре­дит, надя­вайки се да изпол­з­ват бързо всеки лев от резерва на Пара­ход­с­т­вото за пога­ся­ване на задъл­же­ни­ята, след като вля­зат във вла­де­ние. За сделка от 400 мили­она, 10 мили­она пред­с­тав­ля­ват 2,5%. За хора, които раз­по­ла­гат със сери­озни финан­сови сред­с­тва и знаят, че на прак­тика Пара­ход­с­т­вото струва много повече, това не би имало такова реша­ващо зна­че­ние. Но за без­па­рич­ните, 10 мили­она са много пари. За да спес­тят тези пари е тряб­вало и г-н Хрис­тов да бъде прив­ле­чен на тяхна страна. С кого по-напред е нап­ра­вена уго­вор­ката за мъл­ча­ние може само да се гадае, но мъл­ча­ни­ето на гос­по­дата Въл­чев и Хрис­тов се оказа реша­ващо за съд­бата на увол­не­ните. Естес­т­вено идва ред и за отп­лата. Към една от струк­ту­рите, в която г-н Хрис­тов е учас­т­ник поти­чат близо 30 000 лева на месец, само че не за сметка на новите соб­с­т­ве­ници, а за сметка на рабо­те­щите в Пара­ход­с­т­вото под фор­мата на зас­т­ра­ховка “Маринър”.

Относно при­ва­ти­за­ци­ята на Пара­ход­с­тво БМФ има още един стра­нен факт, свър­зан с тези гос­пода. Когато Пра­ви­тел­с­т­вото на НДСВ обяви стра­те­ги­ята за при­ва­ти­за­ци­ята, Кра­си­мир Въл­чев и Желязко Хрис­тов твърдо пле­ди­раха за пре­об­ла­да­ващо дър­жавно учас­тие. Когато трой­ната коа­ли­ция обяви стра­те­ги­ята за при­ва­ти­за­ция, в която основ­ната раз­лика беше в про­фила на купу­вача, тези гос­пода мъл­чаха. Това мъл­ча­ние ни навежда на пред­по­ло­же­ни­ето, че те са имали кон­такти с новите соб­с­т­ве­ници още по време на раз­ра­бот­ката на стра­те­ги­ята. Относно про­фила на купу­вача, много странно зву­чеше кон­сор­циум между чар­тьор и кора­бен мени­джър – две страни с про­ти­во­по­ложни тър­гов­ски пози­ции относно пре­воза на товара. Може би със­та­ви­те­лите на стра­те­ги­ята са имали пред­вид бли­зък чар­тьор и кора­бен мени­джър и са си мис­лили, че по този начин ще мини­ми­зи­рат броя на кандидат-купувачите. Оказа се, че има бъл­гар­ски чар­тьор, отго­ва­рящ на усло­ви­ята. Не знаем по какви при­чини той се отказа, може би не е бил бли­зък до хората, от които зави­сеше при­ва­ти­за­ци­ята, или че не е бил скло­нен на подкуп.

В крайна сметка се ока­захме в доста осо­бена ситу­а­ция. Моряшки син­ди­кат стои редом до Рабо­то­да­теля, а Моряшки Про­фе­си­о­на­лен Съюз срещу него. Сиг­на­лът, който изп­ра­тихме до Коми­си­ята по финан­сов над­зор, по повод на зас­т­ра­хов­ката “Мари­нар” веро­ятно е взри­вил нат­ру­па­ната отри­ца­телна енер­гия срещу нас. Нашето про­ти­во­пос­та­вяне в хода на пре­го­во­рите по повод изме­не­ни­ята в КТД не би харе­сало на нито един соб­с­т­ве­ник. За новите соб­с­т­ве­ници ние сме неу­доб­ния про­фе­си­о­на­лен съюз, трън в очите, про­тив­ника, който те искат вся­чески да премахнат.

Как?

Като при­ну­дят нашите чле­нове да ни напус­нат. Ако нямаме чле­нове в Пара­ход­с­т­вото нямаме осно­ва­ние да пре­го­ва­ряме с тях.

Тогава ще пре­го­ва­рят със себе си.

Пред­с­та­вете си пре­го­вори с удоб­ния син­ди­ка­лен лидер, на когото пла­щат много повече, откол­кото му плаща Моряшки Синдикат.

Нак­рая е редно да отго­во­рим защо мъл­чахме тези няколко месеца. Обви­ня­ваха ни, че стоим редом до Моряшки Син­ди­кат и заедно с тях пре­да­ваме работ­ни­ците и слу­жи­те­лите в ПБМФ. Рабо­техме мъл­ча­ливо с надеж­дата, че нещата няма да стиг­нат до тук. Надя­вахме се разу­мът да над­де­лее. Уви, очак­ва­ни­ята ни оста­наха напразни.

Ува­жа­еми колеги, вече зна­ете истината.

Сега Вие сте на ход.

Не си мис­лете, че пишем тези редове, защото се стра­ху­ваме за съд­бата на Моряшки Про­фе­си­о­на­лен Съюз. Пишем ги, защото не искаме да изос­та­вим в беда нашите чле­нове, верни на нашата кауза. Съю­зът може да същес­т­вува без да има чле­нове в Пара­ход­с­тво БМФ. Ние не хар­чихме парите на нашите чле­нове за лук­созни авто­мо­били и зад­г­ра­нични коман­ди­ровки, както Моряшки син­ди­кат. Кол­кото чле­нове имаме в Пара­ход­с­т­вото, тол­кова имаме и в чужди ком­па­нии. Имаме дого­вори с чужди кора­боп­ри­те­жа­тели и най-важното имаме нео­пет­нено име, както у нас така и зад граница.

Ние ще про­дъл­жим да пре­го­ва­ряме с новите соб­с­т­ве­ници на Пара­ход­с­тво БМФ, за да не се вър­нем във вре­мето, когато пре­дишни дирек­тори във фирма БМФ заедно с лидери на Моряшки син­ди­кат склю­чиха дого­вор за нае­мане на бъл­гар­ски моряци при 12 часов нор­ма­лен рабо­тен ден.

Колеги, вие имате права и ние ще ви помог­нем да ги отс­то­я­вате. Не се осла­няйте на хора, които ви предават.

Не могат да увол­нят всички.

Не под­х­ран­вайте тези, които про­да­ват инте­ре­сите Ви. Напус­нете Моряшки син­ди­кат. Ако не зна­ете как да го нап­ра­вите, можете да полу­чите инфор­ма­ция в нашите офиси.

Зас­та­нете на наша страна. Ние сме дока­зали с дейс­т­ви­ята си, че нито вед­нъж не сме ви пре­дали. При­пом­нете си лозунга, висящ на сгра­дата на Народ­ното съб­ра­ние. И нашия девиз: “Силата на пра­вото, а не пра­вото на силата”.

Упра­ви­те­лен съвет