ЗАЩО НОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ИМА ЧЛЕНОВЕ НА МОРЯШКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ В ПАРАХОДСТВО БМФ ?
ОБРЪЩЕНИЕ
на Управителния Съвет на Моряшки Професионален Съюз
към работещите моряци, работници и служители в Параходство БМФ
Уважаеми колеги,
Започнахме контактите си с новите собственици на Параходство БМФ, водени от нашия девиз “Силата на правото, а не правото на силата”. Не крием, че в началото повярвахме в тяхната добронамереност. Все пак знаехме, че най-добре времето ще покаже какви са и че ще ги познаем най-добре по делата им. Делата не лъжат и бързо разбрахме с какви хора си имаме работа.
Беше ясно, че след влизане във владение, новите собственици ще направят съкращения в щата. Нашата цел бе да се опитаме колкото се може по-малко да бъдат ощетени тези, които ще напуснат Параходството, след дългогодишен труд в негова полза . По време на първоначалните разговори по този въпрос, Председателят на Моряшки Професионален Съюз предложи съкращенията да се извършат с предлагане на обезщетения по чл. 331 от Кодекса на труда /четири брутни трудови възнаграждения/, както по-рано бяха съкратени по-голямата част от работещите в ОКТОФ Бургас. Това предложение бе отхвърлено категорично от г-н Кирил Домусчиев. Председателят на Моряшки Синдикат – Красимир Вълчев изрази становище, че по-добре е парите да се дадат на тези, които ще останат, вместо да се дават като обезщетения на уволняваните. Невероятна метаморфоза! Само до преди два месеца той държеше да се изплашат минимум 12 заплати на работилите над 20 години в ПБМФ и вероятно щеше да държи на това, ако не беше приватизирано Параходството. Беше невероятно докато истината не излезе наяве. Оказа се, че новите собственици са го включили в своята квота за член на Съвета на директорите при заплата над 10 000 лв. Интересно коя заплата го бе накарала да изрази становището да няма обезщетения — тази на синдикален лидер или директорската? Щеше ли да има директорска заплата, ако беше поискал обезщетения? На коя страна беше – на страната на членовете на синдиката или на страната на собствениците? За да замаже конфузната ситуация, тръбеше навсякъде, че в управителните органи на западните компании има участие на синдикатите. Не твърдим, че няма такава практика на запад, но считаме, че това е остаряла формула. При това представителят на работниците, участващ в управлението на компанията, се избира от самите работници, а не от собствениците, държащи основния дял. Най-често това не е синдикалния лидер и по всяко време работниците могат да го отзоват, ако не действа в техен интерес.
Уважаеми членове на Моряшки Синдикат, можете да не изберете Красимир Вълчев за Председател следващия мандат, но не можете да го свалите от Управителния съвет на Параходството.
Във времето от влизането във владение на новите собственици досега подписахме две споразумения за изменение или отпадане на клаузи от Колективния трудов договор. Опитвахме се да отстъпваме, колкото се може по-малко. Корекциите, които сме направили, или са несъществени или работодателят има право сам да ги въведе. Каква е истината за отпадналите социални плащания(лекарства почивки, храна, транспорт, пенсионна застраховка и др.)? Съгласно Кодекса на труда Работодателят сам определя обема на средствата за социални плащания. Ние имаме право да определим за какво и по какви направления ще се разходват тези средства. Спре ли средствата Работодателя, обезсмисля се по-нататък нашата функция.
Защо отпадна плащането на саморемонтите? Работодателят твърди, че плаща двойно за извършените саморемонти – първо чрез договорената цена в съответното Приложение от КТД и втори път чрез натрупания извънреден труд. Този факт беше обсъждан преди повече от 15 години, когато първоначално се договаряха тези плащания. Тогава техническият директор на Параходството беше на наша страна и това допринесе за приемане на Наредбата за саморемонтите. Не на последно място е и факта, че заедно с отпадане на Наредбата, се увеличиха командировъчните пари, което донякъде компенсира саморемонтите.
Как стои въпросът с извънредния труд?
Не сме договаряли отпадането на извънредния труд. Мениджърите в Параходството отправят устни заплахи към капитаните за свалянето им, ако в сведението за работното време има отразен извънреден труд. Това наложи някои капитани да изпратят коригирани сведения. Тези, които не го направиха, бяха свалени от корабите. Какво щеше да стане, ако всеки капитан добросъвестно беше изпратил реалното сведение? Нима щяха да сменят всички. Поединичното спасение винаги води до нежелани компромиси. Новият режим на отчитане на работното време няма да доведе до намаление на извънредния труд. Само че корекцията ще трябва да се прави вече на брега и не от капитана, което може да се контролира от Инспекцията по труда. Мълчанието на Моряшки Синдикат по време на преговорите ни навежда на мисълта, че част от тези предложения са инициатива на неговия Председател и едновременно член на Управителния съвет на Параходството, който е обсебен от мисълта как да намали разходите на дружеството и как да подпомогне новите собственици в изплащането на кредитите им. По-младите членове на Моряшки Синдикат трябва да знаят, че това не е първото предателство, извършено от лидер на Моряшки синдикат. Така е било от 1990 година досега. Лидерите на Моряшки синдикат винаги са отивали там, където са големите пари. Голямата заплата решава въпроса на чия страна да застанат.
“Всичко скрито рано или късно става явно”.
Част от новите собственици в Параходство БМФ влизат в усилени контакти с Председателя на Моряшки синдикат Красимир Вълчев веднага щом става ясно, че те ще бъдат единствените кандидат-купувачи. Основната цел на тези контакти е била, синдикатът, воден от г-н Вълчев да запази мълчание при бъдещите действия на новите собственици след влизането им във владение. Моряшки синдикат членува в КНСБ. Президентът на КНСБ д-р Желязко Христов малко преди, а и по това време, пледира за обезщетения при масови уволнения — по една заплата за всяка прослужена година, но не повече от 20 заплати. Една проста сметка показва, че при средна заплата от 1000 лева, при 500 уволнени това прави 10 милиона. Кандидат-купувачите нямат достатъчно пари за сделката, търсят усилено банка за отпускане на кредит, надявайки се да използват бързо всеки лев от резерва на Параходството за погасяване на задълженията, след като влязат във владение. За сделка от 400 милиона, 10 милиона представляват 2,5%. За хора, които разполагат със сериозни финансови средства и знаят, че на практика Параходството струва много повече, това не би имало такова решаващо значение. Но за безпаричните, 10 милиона са много пари. За да спестят тези пари е трябвало и г-н Христов да бъде привлечен на тяхна страна. С кого по-напред е направена уговорката за мълчание може само да се гадае, но мълчанието на господата Вълчев и Христов се оказа решаващо за съдбата на уволнените. Естествено идва ред и за отплата. Към една от структурите, в която г-н Христов е участник потичат близо 30 000 лева на месец, само че не за сметка на новите собственици, а за сметка на работещите в Параходството под формата на застраховка “Маринър”.
Относно приватизацията на Параходство БМФ има още един странен факт, свързан с тези господа. Когато Правителството на НДСВ обяви стратегията за приватизацията, Красимир Вълчев и Желязко Христов твърдо пледираха за преобладаващо държавно участие. Когато тройната коалиция обяви стратегията за приватизация, в която основната разлика беше в профила на купувача, тези господа мълчаха. Това мълчание ни навежда на предположението, че те са имали контакти с новите собственици още по време на разработката на стратегията. Относно профила на купувача, много странно звучеше консорциум между чартьор и корабен мениджър – две страни с противоположни търговски позиции относно превоза на товара. Може би съставителите на стратегията са имали предвид близък чартьор и корабен мениджър и са си мислили, че по този начин ще минимизират броя на кандидат-купувачите. Оказа се, че има български чартьор, отговарящ на условията. Не знаем по какви причини той се отказа, може би не е бил близък до хората, от които зависеше приватизацията, или че не е бил склонен на подкуп.
В крайна сметка се оказахме в доста особена ситуация. Моряшки синдикат стои редом до Работодателя, а Моряшки Професионален Съюз срещу него. Сигналът, който изпратихме до Комисията по финансов надзор, по повод на застраховката “Маринар” вероятно е взривил натрупаната отрицателна енергия срещу нас. Нашето противопоставяне в хода на преговорите по повод измененията в КТД не би харесало на нито един собственик. За новите собственици ние сме неудобния професионален съюз, трън в очите, противника, който те искат всячески да премахнат.
Как?
Като принудят нашите членове да ни напуснат. Ако нямаме членове в Параходството нямаме основание да преговаряме с тях.
Тогава ще преговарят със себе си.
Представете си преговори с удобния синдикален лидер, на когото плащат много повече, отколкото му плаща Моряшки Синдикат.
Накрая е редно да отговорим защо мълчахме тези няколко месеца. Обвиняваха ни, че стоим редом до Моряшки Синдикат и заедно с тях предаваме работниците и служителите в ПБМФ. Работехме мълчаливо с надеждата, че нещата няма да стигнат до тук. Надявахме се разумът да надделее. Уви, очакванията ни останаха напразни.
Уважаеми колеги, вече знаете истината.
Сега Вие сте на ход.
Не си мислете, че пишем тези редове, защото се страхуваме за съдбата на Моряшки Професионален Съюз. Пишем ги, защото не искаме да изоставим в беда нашите членове, верни на нашата кауза. Съюзът може да съществува без да има членове в Параходство БМФ. Ние не харчихме парите на нашите членове за луксозни автомобили и задгранични командировки, както Моряшки синдикат. Колкото членове имаме в Параходството, толкова имаме и в чужди компании. Имаме договори с чужди корабопритежатели и най-важното имаме неопетнено име, както у нас така и зад граница.
Ние ще продължим да преговаряме с новите собственици на Параходство БМФ, за да не се върнем във времето, когато предишни директори във фирма БМФ заедно с лидери на Моряшки синдикат сключиха договор за наемане на български моряци при 12 часов нормален работен ден.
Колеги, вие имате права и ние ще ви помогнем да ги отстоявате. Не се осланяйте на хора, които ви предават.
Не могат да уволнят всички.
Не подхранвайте тези, които продават интересите Ви. Напуснете Моряшки синдикат. Ако не знаете как да го направите, можете да получите информация в нашите офиси.
Застанете на наша страна. Ние сме доказали с действията си, че нито веднъж не сме ви предали. Припомнете си лозунга, висящ на сградата на Народното събрание. И нашия девиз: “Силата на правото, а не правото на силата”.
Управителен съвет
0 Comments
Leave a reply
You must be logged in to post a comment.