ЗАВРЪЩАНЕ

Ангел Фил­чев

                                                                                                Поезия

Втора наг­рада

ЗАВРЪЩАНЕ

 

Моря­кът, който не се завърна от далечно плаване,

стъпи на брега по пладне.

 

Никой не го чакаше с коки­чета. А й бе сред зима.

Но не беше гладен.

 

Край морето рядко вали сняг, сега валеше.

Бяла бе градината.

 

Пла­чеха стък­лата на прозорците  -

и отвънка, и отвътре. В него беше сухо.

 

Все така си сви­реше оркес­тъ­рът в казиното –

ала някак глухо.

 

Ето я и поз­на­тата слън­чева улица -

мокра и хлъзгава.

 

Муш­ка­тата на про­зо­реца бяха изсъхнали,

преди да замръзнат.

 

Иначе си бе като преди. И не беше.

Кучето, което спеше под бал­кона беше друго.

И не спеше.

 

Звъ­не­цът не рабо­теше, затова почука.

 

- Кой е? — Гла­сът й бе като мушкатата.

- Аз съм – каза той с глас на пре­дишно куче.

 

Раз­бира се, това не се е случвало.

Бе почу­кал само вятърът.

 

А и тя не се събуди.

 

- Може би трябва да полея мушкатата? –

помисли си в просъница. -

Цъф­тят като луди.

0 Comments

Leave a reply