Социално и здравно осигуряване

ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Съг­ласно чл.4 ал.8 от Кодекса за соци­ално оси­гу­ря­ване и чл.16 от НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА, моря­ците изп­ра­тени чрез пос­ред­ник за работа зад гра­ница спа­дат в гру­пата на само­о­си­гу­ря­ващи се лица и имат право да избе­рат дали да се оси­гу­ря­ват или не. Оси­гу­ри­тел, на изп­ра­тени чрез пос­ред­ник, може да бъде пос­ред­ни­кът или оси­гу­ри­телна каса, с която пос­ред­ни­кът трябва да има дого­вор. Моря­кът изп­ра­тен чрез пос­ред­ник може да реши дали да се оси­гу­рява или не и да избере за какво да се оси­гу­рява, за инва­лид­ност поради общо забо­ля­ване, или за ста­рост или за смърт, или за всяко от изб­ро­е­ните, върху мини­мал­ния месе­чен раз­мер на оси­гу­ри­тел­ния доход. В нас­то­я­щият момент мини­мал­ния месе­чен раз­мер на оси­гу­ри­тел­ния доход е 420 лева. Месеч­ната оси­гу­ри­телна вноска за ста­рост (пен­сия) е 74.76 лв. — 17.8% от 420 лева, а когато оси­гу­ря­ва­нето е за всички оси­гу­ри­телни слу­чаи по пред­ното изре­че­ние, внос­ката е 89.46 лв. – 21.3% от 420 лева. Оси­гу­ри­тел­ните вноски по изб­ро­е­ните в пре­ход­ното изре­че­ние видове оси­гу­ря­ване не могат да се вна­сят лично от моряка.
Моря­ците, които са се оси­гу­ря­вали за инва­лид­ност поради общо забо­ля­ване, за ста­рост и за смърт съг­ласно чл.13 ал.1 и ал.2 от
Кодекса за соци­ално оси­гу­ря­ване имат право на след­ните обез­ще­те­ния:
– пен­сия за инва­лид­ност поради общо забо­ля­ване;
– пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст;
– парични помощи за помощно-технически сред­с­тва свър­зани с увреж­да­нето;
– при смърт на оси­гу­ре­ното лице съпругата/съпругът, децата и роди­те­лите имат право на еднок­ратна помощ в общ раз­мер на две мини­мални работни зап­лати и на нас­лед­с­т­вена пен­сия.
Моря­ците, които са се оси­гу­ря­вали само за ста­рост съг­ласно чл.13 ал.1 от
Кодекса за соци­ално оси­гу­ря­ване имат право само на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и възраст.

Здравно оси­гу­ря­ване

Здрав­ните оси­гу­ровки са задъл­жи­телни за всички граж­дани, които имат адресна регис­т­ра­ция в Бъл­га­рия и пре­би­ва­ват извес­тно време в стра­ната, неза­ви­симо дали рабо­тят и полу­ча­ват доходи тук. В нас­то­я­щият момент оси­гу­ри­тел­ния доход за здравно оси­гу­ря­ване на само­о­си­гу­ря­ващи се лица е 50% от мини­мал­ния месе­чен раз­мер на оси­гу­ри­тел­ния доход за соци­ално оси­гу­ря­ване т.е. 210 лева. Месеч­ната вноска за здравно оси­гу­ря­ване е 16.80 лв. – 8% от 210 лева.
За раз­лика от оси­гу­ри­тел­ните, здрав­ните вноски могат да се вна­сят лично от лицето.


изм. и доп. ДВ. бр.33 от 5 Април 2013г.

Чл. 16. (1) (Нов — ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. — ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. — ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. — ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. — ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., пре­ди­шен текст на чл. 16 — ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Лицата, изп­ра­тени на работа в чуж­бина от бъл­гар­ски пос­ред­ник, могат да се оси­гу­ря­ват за своя сметка, като пис­мено дек­ла­ри­рат пред изп­ра­ща­щия пос­ред­ник, който дейс­тва като оси­гу­ри­тел за лицето, жела­ни­ето да се оси­гу­ря­ват за инва­лид­ност поради общо забо­ля­ване, за ста­рост и за смърт върху мини­мал­ния оси­гу­ри­те­лен доход за само­о­си­гу­ря­ва­щите се лица, опре­де­лен със Закона за бюджета на дър­жав­ното общес­т­вено оси­гу­ря­ване за съот­вет­ната година.

(2) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Лицата по ал. 1 дек­ла­ри­рат пред пос­ред­ника датата, от която искат да бъдат оси­гу­ря­вани, или датата, от която искат оси­гу­ря­ва­нето да се прек­рати. Оси­гу­ря­ва­нето въз­никва от датата, посо­чена в дек­ла­ра­ци­ята, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

изм. и доп. ДВ. бр.16 от 24 Фев­ру­ари 2012г.

Чл. 16. (Нов — ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. — ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. — ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. — ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. — ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) Лицата, изп­ра­тени на работа в чуж­бина от бъл­гар­ски пос­ред­ник, могат да се оси­гу­ря­ват за своя сметка, като пис­мено дек­ла­ри­рат пред изп­ра­ща­щия пос­ред­ник, който дейс­тва като оси­гу­ри­тел за лицето, жела­ни­ето да се оси­гу­ря­ват за инва­лид­ност поради общо забо­ля­ване, за ста­рост и за смърт върху мини­мал­ния оси­гу­ри­те­лен доход за само­о­си­гу­ря­ва­щите се лица, опре­де­лен със Закона за бюджета на дър­жав­ното общес­т­вено оси­гу­ря­ване за съот­вет­ната година.

изм. ДВ. бр.2 от 8 Яну­ари 2010г.

Чл. 16. (Нов — ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. — ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. — ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. — ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, изп­ра­тени на работа в чуж­бина от бъл­гар­ски пос­ред­ник, могат да се оси­гу­ря­ват за своя сметка, като пис­мено дек­ла­ри­рат пред изп­ра­ща­щия пос­ред­ник, който дейс­тва като оси­гу­ри­тел за лицето, жела­ни­ето да се оси­гу­ря­ват за инва­лид­ност поради общо забо­ля­ване, за ста­рост и за смърт върху изб­ран оси­гу­ри­те­лен доход между мини­мал­ния и мак­си­мал­ния месе­чен раз­мер на оси­гу­ри­тел­ния доход, опре­де­лен със Закона за бюджета на дър­жав­ното общес­т­вено оси­гу­ря­ване за съот­вет­ната година.