Приложимо законодателство – задгранично плаване

Кодекс на тър­гов­ско кора­боп­ла­ване – извадка свър­зана с прав­ното поло­же­ние на еки­пажа на кораба. http://www.marad.bg/page.php?category=23

 

Отго­вор­ност на корабопритежателя

Чл. 9. (1) (Изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Осно­ва­ни­ето и пре­де­лите на отго­вор­ността на кора­боп­ри­те­жа­теля се уреж­дат от закона на дър­жа­вата, под чието знаме плава кора­бът (закон на знамето).

………….

(3) Кора­боп­ри­те­жа­тел по сми­съла на този кодекс е лице, което екс­п­ло­а­тира кораба от свое име неза­ви­симо от това, дали е соб­с­т­ве­ник на кораба или го пол­зва на друго законно основание.

Еки­паж

Чл. 12. (Попр. — ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Прав­ното поло­же­ние на еки­пажа и отно­ше­ни­ята между чле­но­вете на еки­пажа и кора­боп­ри­те­жа­теля, както и отно­ше­ни­ята между чле­но­вете на еки­пажа се уреж­дат от закона на зна­мето на кораба неза­ви­симо от граж­дан­с­т­вото им и от мяс­тото, където тези отно­ше­ния са възникнали.

Бъл­гар­ско знаме

Чл. 27. (Изм. — ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) Под зна­мето на Репуб­лика Бъл­га­рия плава само кораб:

1. който е соб­с­т­ве­ност на държавата;

2. който е соб­с­т­ве­ност на бъл­гар­ско физи­ческо или юри­ди­ческо лице;

3. повече от поло­ви­ната от който е соб­с­т­ве­ност на бъл­гар­ско физи­ческо или юри­ди­ческо лице;

4. който е соб­с­т­ве­ност на физи­ческо или юри­ди­ческо лице от страна — членка на Евро­пейс­кия съюз, при усло­вие, че за изпъл­не­ни­ето на тех­ни­чес­ките, адми­нис­т­ра­тив­ните и дру­гите изис­к­ва­ния на бъл­гар­с­кото зако­но­да­тел­с­тво по отно­ше­ние на кора­бите, са упъл­но­мо­щени бъл­гар­ски физи­чески или юри­ди­чески лица или физи­чески или юри­ди­чески лица от страна — членка на Евро­пейс­кия съюз, уста­но­вени в Репуб­лика България;

5. който е нает по дого­вор за беър­боут чар­тър от лицата по т. 1 — 4 за вре­мето на дейс­т­вие на дого­вора;

Чл. 84. (Изм. — ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Сви­де­тел­с­т­вото за регис­т­ра­ция удос­то­ве­рява пра­вото за пла­ване на кора­бите под бъл­гар­ско знаме и пра­вото на собственост.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В сви­де­тел­с­т­вото за регис­т­ра­ция се вписват:

1. (изм. — ДВ, бр. 55 от 2004 г.) корабособственикът;

.….……

(3) (Нова — ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Във вре­мен­ното сви­де­тел­с­тво за регис­т­ра­ция се впис­ват нае­ма­те­лят по дого­вора за беър­боут чар­тър, сро­кът за нае­мане, както и дан­ните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.

 

Ком­п­лек­ту­ване на екипажа

Чл. 88. (Изм. — ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Кораб­ният еки­паж на тър­гов­ски кораби се ком­п­лек­тува от ква­ли­фи­ци­рани мор­ски лица. Не по-малко от 25 на сто от длъж­нос­тите на управ­лен­ско и опе­ра­тивно ниво и не по-малко от 25 на сто от длъж­нос­тите на изпъл­ни­тел­ско ниво са бъл­гар­ски граж­дани.

…………….

(3) Кора­боп­ри­те­жа­те­лят наз­на­чава кораб­ния еки­паж без дис­к­ри­ми­на­ция, осно­вана на наци­о­нална при­над­леж­ност, рели­гия, зап­ла­щане и други усло­вия на труд, но вла­деещ опре­де­ле­ния от него общо­раз­би­раем на кораба език.

(4) Капи­та­нът и глав­ният меха­ник на кораба задъл­жи­телно са бъл­гар­ски граж­дани или граж­дани на друга дър­жава — членка на Евро­пейс­кия съюз, или на дър­жава — страна по Спо­ра­зу­ме­ни­ето за Евро­пейс­кото ико­но­ми­ческо прос­т­ран­с­тво, или на Кон­фе­де­ра­ция Швейцария.

……………

(6) Когато поради извън­редни обс­то­я­тел­с­тва кора­боп­ри­те­жа­те­лят не може да изпълни изис­к­ва­нето по ал. 1, той може след раз­ре­ше­ние от Изпъл­ни­телна аген­ция “Мор­ска адми­нис­т­ра­ция” да наеме ква­ли­фи­ци­рани мор­ски лица, граж­дани на други дър­жави — членки на Евро­пейс­кия съюз, на дър­жава — страна по Спо­ра­зу­ме­ни­ето за Евро­пейс­кото ико­но­ми­ческо прос­т­ран­с­тво, или на Кон­фе­де­ра­ция Швей­ца­рия, а при невъз­мож­ност — граж­дани на трети дър­жави. Раз­ре­ше­ни­ето се дава до пър­вото прис­та­нище за смяна на еки­пажа, което е зая­вено пред­ва­ри­телно от кора­боп­ри­те­жа­теля, но във всеки слу­чай за срок не по-дълъг от три месеца.

Тру­дови правоотношения

Чл. 88б. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Тру­до­вите и непос­ред­с­т­вено свър­за­ните с тях отно­ше­ния между чле­но­вете на еки­пажа на кораб, пла­ващ под бъл­гар­ско знаме, и кора­боп­ри­те­жа­теля се уреж­дат от този кодекс и с наредба на Минис­тер­с­кия съвет.

(2) С наред­бата по ал. 1 се опре­де­лят и изис­к­ва­ни­ята за:

1. безо­пасни и здра­вос­ловни усло­вия на труд на борда на кора­бите с отчи­тане спе­ци­фи­ката на извър­ш­ва­ните превози;

2. кора­боп­ри­те­жа­те­лите относно спаз­ване на пра­ви­лата за здра­вос­ловни и безо­пасни усло­вия на труд;

3. пре­дот­в­ра­тя­ване на про­фе­си­о­нални забо­ля­ва­ния и нещас­тни слу­чаи на борда на корабите;

4. под­дър­жане на съот­ветни стан­дарти за хиги­ена на борда на кора­бите;

(3) Тру­до­вият дого­вор може да бъде склю­чен за неоп­ре­де­лено време или като сро­чен тру­дов дого­вор. Сро­чен тру­дов дого­вор се сключва:

1. за опре­де­лен срок, който може да бъде и по-кратък от една година;

2. за извър­ш­ване на опре­де­лен рейс;

3. до завър­ш­ване на опре­де­лена работа;

4. за замес­т­ване на работ­ник или слу­жи­тел, който отсъс­тва от работа;

(4) Сро­чен тру­дов дого­вор със същия работ­ник или слу­жи­тел за същата работа на същия или друг кораб на същия кора­боп­ри­те­жа­тел може да се сключва неог­ра­ни­чен брой пъти пос­ле­до­ва­телно във времето.

(5) Не се допуска прев­ръ­ща­нето на дого­вор за неоп­ре­де­лено време в дого­вор за опре­де­лен срок, както и на сро­чен дого­вор в дого­вор за неоп­ре­де­лено време, освен с пис­мено съг­ла­сие между стра­ните. За прев­ръ­ща­нето на дого­вор за неоп­ре­де­лено време в дого­вор за опре­де­лен срок и за прев­ръ­ща­нето на сро­чен дого­вор в дого­вор за неоп­ре­де­лено време не е необ­хо­димо пред­ва­ри­телно пис­мено зая­вя­ване от работ­ника или служителя.

(6) Сро­кът на пре­диз­вес­ти­ето за прек­ра­тя­ване на тру­дов дого­вор за неоп­ре­де­лено време е 30 дни, докол­кото стра­ните не са уго­во­рили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Сро­кът на пре­диз­вес­ти­ето за пред­с­рочно прек­ра­тя­ване на сро­чен тру­дов дого­вор е 30 дни, но не повече от оста­тъка от срока на договора.

(7) Нор­мал­ната про­дъл­жи­тел­ност на работ­ното време на лицата, наети на борда на кораб, пла­ващ под бъл­гар­ско знаме, е 8 часа дневно.

(8) Рабо­то­да­те­лят може да уста­нови суми­рано изчис­ля­ване на работ­ното време — сед­мично, месечно или за друг кален­да­рен период, който не може да бъде повече от 12 месеца. В тези слу­чаи над­х­вър­ля­щият уста­но­ве­ната в ал. 7 нор­мална про­дъл­жи­тел­ност на работ­ното време труд, поло­жен на борда на кораб от член на еки­пажа, не се смята за извън­ре­ден и се ком­пен­сира с равен брой часове почивка на брега след репат­ри­ра­нето. Ако ком­пен­си­ра­нето не може да се извърши в рам­ките на отчет­ния период на суми­рано изчис­ля­ване на работ­ното време, този труд се зап­лаща по ред и в раз­мери, опре­де­лени с наред­бата по ал. 1.

(9) Мини­мал­ната про­дъл­жи­тел­ност на почив­ката на чле­но­вете на еки­пажа е 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период.

(10) Вре­мето за почивка може да бъде раз­де­лено най-много на два пери­ода, еди­ният от които с про­дъл­жи­тел­ност най-малко 6 часа. Интер­ва­лът между два пос­ле­до­ва­телни пери­ода за почивка не може да над­ви­шава 14 часа.

(11) Неза­ви­симо от уста­но­ве­ното в ал. 9 и 10 при необ­хо­ди­мост от оси­гу­ря­ване непос­ред­с­т­ве­ната безо­пас­ност на кораба, лицата или товара, нами­ращи се на борда, или за пре­дос­та­вяне помощ на други кораби или на лица, изпад­нали в беда на море, капи­та­нът може да изиска от всеки член на еки­пажа да работи тол­кова часове, кол­кото са необ­хо­дими за въз­с­та­но­вя­ва­нето на нор­мал­ната обстановка.

(12) Поради спе­ци­фи­ката на рабо­тата на борда на кораб отла­га­нето на пол­з­ва­нето на сед­мич­ните почивки се раз­ре­шава в съот­вет­с­т­вие с Кон­вен­ция № 14 относно сед­мич­ната почивка (индус­т­рия), 1921, при­ета в Женева на 25 октом­ври 1921 г. (рати­фи­ци­рана със закон — ДВ, бр. 81 от 1924 г.) (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). Пол­з­ва­нето на сед­мич­ните почивки може да се отлага и когато това е пред­ви­дено в тру­до­вия дого­вор и/или във вът­решни актове на рабо­то­да­теля, и/или в дейс­т­ващ колек­ти­вен тру­дов дого­вор в пред­п­ри­я­ти­ето. Часо­вете за отра­бот­ване през отло­же­ните сед­мични почивки със­тав­ля­ват част от гра­фика за работа, но не се включ­ват в нор­мата за работно време при уста­но­вено суми­рано изчис­ля­ване на работ­ното време.

(13) Отра­бо­те­ните часове по време на отло­же­ните сед­мични почивки и офи­ци­ал­ните праз­ници в рам­ките на нор­мал­ната про­дъл­жи­тел­ност на работ­ното време по ал. 7 не се смя­тат за извън­ре­ден труд и се ком­пен­си­рат с допъл­ни­те­лен пла­тен отпуск на брега след репат­ри­ране, равен на броя на отра­бо­те­ните сед­мични почивки и офи­ци­ални праз­ници. По вза­имно съг­ла­сие между стра­ните по тру­до­вото пра­во­от­но­ше­ние пол­з­ва­нето на този вид допъл­ни­те­лен пла­тен отпуск може да бъде заме­нено с изп­ла­щане на парично обез­ще­те­ние, изчис­лено на базата на основ­ното месечно тру­дово въз­наг­раж­де­ние на члена на еки­пажа и допъл­ни­тел­ните въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен харак­тер. Часо­вете, отра­бо­тени по време на отло­же­ните сед­мични почивки извън рам­ките на нор­мал­ната про­дъл­жи­тел­ност на работ­ното време, се ком­пен­си­рат по пред­ви­де­ния в ал. 8 ред.

(14) Пол­з­ва­нето на отпуск от член на еки­пажа се извър­шва по ред, уста­но­вен с наред­бата по ал. 1, без изгот­вяне на годи­шен график.

(15) За неу­ре­де­ните в този кодекс и в наред­бата по ал. 1 тру­дови пра­во­от­но­ше­ния се при­ла­гат нор­мите на дейс­т­ва­щото бъл­гар­ско тру­дово законодателство.

 

Меди­цин­ско обслужване

Чл. 100а. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кора­боп­ри­те­жа­те­лят оси­гу­рява меди­цин­ско обс­луж­ване, лекар­с­тва, меди­цин­ско обо­руд­ване и мате­ри­али на борда на кораба спо­ред вида на кораба, чис­ле­ността на еки­пажа и път­ни­ците и про­дъл­жи­тел­ността на плаването.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изис­к­ва­ни­ята за осъ­щес­т­вя­ване на меди­цин­с­кото обс­луж­ване на кораба се опре­де­лят с наредба на минис­търа на тран­с­порта, инфор­ма­ци­он­ните тех­но­ло­гии и съоб­ще­ни­ята съв­мес­тно с минис­търа на здравеопазването.

(3) Капи­та­нът на кораба или опре­де­лено от него лице носи отго­вор­ност за изпъл­не­ни­ето на изис­к­ва­ни­ята за меди­цин­с­кото обс­луж­ване и за нали­чи­ето на лекар­с­т­вени про­дукти и меди­цин­ски изде­лия на борда на кораба.

(4) Капи­та­нът е длъ­жен да вземе всички необ­хо­дими и въз­можни мерки за прив­ли­чане на меди­цин­ска помощ при неот­ложна нужда.

Про­верка на усло­ви­ята за труд и почивка

Чл. 100б. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) След полу­чен пис­мен сиг­нал или жалба Изпъл­ни­телна аген­ция “Мор­ска адми­нис­т­ра­ция” е длъжна да извърши про­верка на усло­ви­ята за живот и труд, пери­о­дите на работа и на почивка на еки­пажа на кораб, нами­ращ се в бъл­гар­ско пристанище.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При кон­с­та­ти­ране на нару­ше­ния след извър­ше­ната про­верка по ал. 1 Изпъл­ни­телна аген­ция “Мор­ска адми­нис­т­ра­ция” дава задъл­жи­телни пред­пи­са­ния за отс­т­ра­ня­ва­нето им, адре­си­рани до капи­тана на кораба. Изпъл­ни­телна аген­ция “Мор­ска адми­нис­т­ра­ция” може да задържи кораба в прис­та­ни­щето до отс­т­ра­ня­ване на недос­та­тъ­ците, за което уве­до­мява адми­нис­т­ра­ци­ята на дър­жа­вата на знамето.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. — ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Усло­ви­ята и редът за извър­ш­ване на про­вер­ката по ал. 1 се опре­де­лят с наредба на минис­търа на тран­с­порта, инфор­ма­ци­он­ните тех­но­ло­гии и съобщенията.

Задъл­же­ния на наемодателя

Чл. 189. (1) (Изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Нае­мо­да­те­лят е длъ­жен да пре­даде в уго­во­ре­ния срок на уго­во­ре­ното място на нае­ма­теля кораба в със­то­я­ние на море­ход­ност, годен за изпол­з­ване с оглед на целите (видо­вете дей­ности, пред­ви­дени от дого­вора), заедно с необ­хо­ди­мите доку­менти, над­лежно снаб­ден със съо­ръ­же­ния и ком­п­лек­ту­ван с необ­хо­ди­мия еки­паж.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Нае­мо­да­те­лят е длъ­жен за срока на дейс­т­вие на дого­вора за наем да под­държа кораба в със­то­я­ние на год­ност за нор­мално пол­з­ване, както и да зап­лаща тру­дово въз­наг­раж­де­ние на чле­но­вете на еки­пажа. Не са задъл­же­ние на нае­мо­да­теля раз­хо­дите за пов­реди и поги­ване на кораба, съо­ръ­же­ни­ята и снаб­дя­ва­нето му, когато те са при­чи­нени виновно от наемателя.

Нае­ма­тел и капитан

Чл. 192. (1) След като кора­бът бъде пре­да­ден на нае­ма­теля, капи­та­нът и дру­гите чле­нове на еки­пажа са длъжни да изпъл­ня­ват нареж­да­ни­ята на нае­ма­теля относно тър­гов­с­ката екс­п­ло­а­та­ция на кораба, в това число и във връзка с при­е­ма­нето на товари за пре­воз, под­реж­дане и пре­да­ва­нето им в кораб­ните поме­ще­ния, извър­ш­ва­нето на пре­воза и пре­да­ва­нето на полу­ча­те­лите. Тази раз­по­редба се при­лага неза­ви­симо от обс­то­я­тел­с­т­вото, че тру­до­вите отно­ше­ния между капи­тана, чле­но­вете на еки­пажа и нае­мо­да­теля про­дъл­жа­ват да съществуват.

(2) След като кора­бът бъде пре­да­ден на нае­ма­теля, нае­мо­да­те­лят може да отп­равя нареж­да­ния до капи­тана само във връзка с тех­ни­чес­ката екс­п­ло­а­та­ция на кораба, вът­реш­ния ред, със­тава и дис­цип­ли­ната на кораб­ния екипаж.

Чл. 199б. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) При сключ­ване на дого­вор за беър­боут чар­тър кора­бо­соб­с­т­ве­ни­кът (нае­мо­да­те­лят) се задъл­жава за опре­де­лен срок срещу зап­ла­щане на опре­де­лена наемна цена да пре­дос­тави на нае­ма­теля (беър­боут чар­тьора) пъл­ното право на вла­де­ние и кон­т­рол върху кораба, вклю­чи­телно пра­вото да наз­на­чава капи­тан и еки­паж на кораба за целия период на наемане.

Чл. 225а. (Нов — ДВ, бр. 98 от 2008 г.) С дого­вора за управ­ле­ние на кораб — дого­вор за кора­бен мени­дж­мънт, кораб­ният мени­джър се задъл­жава срещу въз­наг­раж­де­ние да извър­шва от името и за сметка на кора­боп­ри­те­жа­теля една или повече от след­ните услуги:

1. ……….

2. ком­п­лек­тува кораб­ния еки­паж с пра­вос­по­собни мор­ски лица;

3. ………….

Арест на тър­гов­ски кораб, който се намира в бъл­гар­ско мор­ско пристанище

Чл. 364а. (Нов — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Тър­гов­ски кораб, който се намира в бъл­гар­ско мор­ско прис­та­нище, неза­ви­симо от зна­мето, под което плава, може да бъде арес­ту­ван само за обез­пе­ча­ване на мор­ски иск по сми­съла на чл. 1, ал. 1 от Меж­ду­на­род­ната кон­вен­ция за арест на кораби, със­та­вена в Женева на 12 март 1999 г. (рати­фи­ци­рана със закон — ДВ, бр. 7 от 2001 г.) (ДВ, бр. 10 от 2012 г.).

Чл. 375. (Нов — ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. — ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Член на еки­паж на кораб, който изпъл­нява слу­жеб­ните си задъл­же­ния с кон­цен­т­ра­ция на алко­хол в дъха повече от 0,25 mg/l или в кръвта повече от 0,5 на хиляда или под въз­дейс­т­ви­ето на други упой­ващи вещес­тва, се наказва с вре­менно лиша­ване от право да заема длъж­ността, във връзка с която е извър­шено нару­ше­ни­ето, за срок 6 месеца и глоба 200 лв.

 

НАРЕДБА за тру­до­вите и непос­ред­с­т­вено свър­зани с тях отно­ше­ния между чле­но­вете на еки­пажа на кораба и кора­боп­ри­те­жа­теля. (http://www.marad.bg/page.php?category=24&page=3)

Тази наредба се издава на осно­ва­ние на чл.88б от КТК.

Нареба 11 от 26.04.2004 г. за прег­ле­дите на кора­бите и кора­боп­ри­те­жа­те­лите (http://www.marad.bg/page.php?category=24&page=1)

В тази наредба има кла­узи, свър­зани с про­верка усло­ви­ята на труд и живот на кора­бите под бъл­гар­ски флаг на осно­ва­ние на чл.100б от КТК.

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА АРЕСТ НА КОРАБИ, 1999 Г.

Член 1

За целите на тази конвенция:

(1) “Мор­ски иск” озна­чава иск, който въз­никва на едно или повече от след­ните основания:

.….….….….

(b) смърт или телесна пов­реда на суша или по вода, които са в пряка връзка с екс­п­ло­а­та­ци­ята на кораб;

.….….….….

(o) зап­лати и други суми, дъл­жими на капи­тана, офи­це­рите и други чле­нове на кораб­ния еки­паж, свър­зани с тях­ната работа на кораба, вклю­чи­телно раз­ходи по репат­ри­ране и суми за соци­ално оси­гу­ря­ване, пла­щани от тяхно име;

.….….….…

 

От посо­че­ните доку­менти става ясно, че:

I. На кораб под бъл­гар­ски флаг е при­ло­жимо само бъл­гар­с­кото зако­но­да­тел­с­тво съг­ласно чл.9 и чл.12 от КТК

II.Рабо­то­да­тел на моря­ците пла­ващи на кораб под бъл­гар­ски флаг може да бъде:

  1. Кора­бо­соб­с­т­ве­ника, впи­сан в сви­де­тел­с­т­вото за регис­т­ра­ция на кораба съг­ласно Чл.84 ал.2 т.1 от КТК, тъй като първи нае­мо­да­тел е един­с­т­вено кора­бо­соб­с­т­ве­ника, а в Чл.189 от КТК това е вме­нено на наемодателя.
  2. Беър­боут чар­тьора – съг­ласно Чл. 199б от КТК.
  3. Кораб­ният мени­джър – съг­ласно Чл. 225а от КТК.

Който и да е рабо­то­да­тел, от горе­по­со­че­ните, то той трябва да е бъл­гар­ско физи­ческо или юри­ди­ческо лице. Ако е физи­ческо или юри­ди­ческо лице от Евро­пейс­кия съюз или Евро­пейс­кото ико­но­ми­ческо прос­т­ран­с­тво, то на тери­то­ри­ята на Р. Бъл­га­рия трябва да има упъл­но­мо­щено физи­ческо или юри­ди­ческо лице което да изпълни изис­к­ва­ни­ята на бъл­гар­с­кото зако­но­да­тел­с­тво съг­ласно Чл. 27 от КТК.

III. Тру­до­вите пра­во­от­но­ше­ния на моря­ците са под­в­лас­тни на чл.88б от КТК и НАРЕДБА за тру­до­вите и непос­ред­с­т­вено свър­зани с тях отно­ше­ния между чле­но­вете на еки­пажа на кораба и кора­боп­ри­те­жа­теля, изда­дена на осно­ва­ние на али­нея 1 на същия член.За неу­ре­де­ните в КТК и в наред­бата по ал. 1 на чл 88б от КТК тру­дови пра­во­от­но­ше­ния се при­ла­гат нор­мите на дейс­т­ва­щото бъл­гар­ско тру­дово законодателство.

IV. За неиз­п­ла­тени зап­лати и други суми, дъл­жими на чле­но­вете на кораб­ния еки­паж, свър­зани с тях­ната работа на кораба, вклю­чи­телно раз­ходи по репат­ри­ране и суми за соци­ално оси­гу­ря­ване, пла­щани от тяхно име, кора­бът може да бъде арес­ту­ван съг­ласно Чл. 364а на КТК.
От тази въз­мож­ност може да се въз­пол­зва всеки моряк неза­ви­симо от флага на кораба. За целта е необ­хо­димо да се подаде искова молба, от упъл­но­мо­щен адво­кат, до ком­пе­тен­т­ния съд в прис­та­ни­щето, където се намира кораба и да се внесе гаран­ция за ареста.