поезия

Диря в море­то 2024

На палуб­ния боц­ман Дими­тър – Чукендото В памет. Пропла­вал бе на този свят поч­ти земя­та цяла, а ги съб­ра в една съдба...

Море­то е любов­ни­ца жестока! Едва сега доб­ре го осъзнавам. Убийс­т­ве­но чаровна,синеока и по-жела­на не познавам.   Потъ­ва­ме в прегръд­ка­та...

От мос­ти­ка се взи­рам във вълните – море­то днес е като портолан и пяна­та се плъз­га по чертите на най-далеч­ния...

Ще доли­таш при мен с късен писък на гларуси с бяла въл­на на морето. Ще просвир­ва в сър­це­то ми този звук...

На суша капи­та­ни­те са първи, след тях във боя вои­ни­те вървят. На кора­ба, и да потъ­нат в кърви, до края капитаните стоят....