поезия

Тази сут­рин море­то е сънен циклоп, със изгряващо, пурпурно, теж­ко око. А вълните изтръпнали, (дълъг син­коп на сър­це­то ми), се пробуждат за своят...

За кой ли път огньо­ве­те на кея попи­ха в сле­по­та­та на нощта… За кой ли път по ван­ти­те на рея издиг­на тя...

Кога­то тряб­ва­ше да тръг­неш наобратно, а после някой нещо ти пошушна и ти забра­ви пътя към дома – за мен помис­ли ли?...

Откъ­де идва­те? От Вавилон. Къде отива­те? В око на циклон. Кого оби­ча­те? Една циганка. Как ѝ е име­то? Фата...

Огром­на изум­ру­де­но­зе­ле­на книга …

И се при­ту­рят древ­ни светове…