Приложимо законодателство – задгранично плаване

(1) Основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът (закон на знамето).

(3) Корабопритежател е лице, което експлоатира кораба от свое име, независимо дали е собственик или го ползва на друго законно основание.

Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя се уреждат от закона на знамето на кораба, независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Под знамето на Република България плава само кораб:

1. Собственост на държавата
2. Собственост на българско физическо или юридическо лице
3. Повече от половината от който е собственост на българско лице
4. Собственост на лице от ЕС, при условие, че са упълномощени български или ЕС лица, установени в България
5. Нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1–4

(1) Не по-малко от 25% от длъжностите на управленско и оперативно ниво и не по-малко от 25% от длъжностите на изпълнителско ниво са български граждани.

(4) Капитанът и главният механик задължително са български граждани или граждани на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария.

(7) Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно.

(9) Минималната почивка е 10 часа за 24-часов период и 77 часа за 7-дневен период.

(10) Почивката може да се раздели на два периода, единият най-малко 6 часа. Интервалът между тях не може да надвишава 14 часа.

(15) За неуредените трудови правоотношения се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство.

Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства и медицинско оборудване на борда. Капитанът носи отговорност за медицинското обслужване и е длъжен да вземе всички необходими мерки за привличане на помощ при неотложна нужда.

(1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд на екипажа.

(2) При констатирани нарушения агенцията дава задължителни предписания и може да задържи кораба до отстраняването им.

Търговски кораб в българско морско пристанище, независимо от знамето, може да бъде арестуван само за обезпечаване на морски иск по смисъла на Международната конвенция за арест на кораби (Женева, 1999 г.).

„Морски иск“ означава иск, възникнал на основание:

1. Смърт или телесна повреда в пряка връзка с експлоатацията на кораб
2. Заплати и суми, дължими на капитана, офицерите и екипажа — включително разходи по репатриране и социално осигуряване

На кораб под български флаг е приложимо само българското законодателство съгласно чл. 9 и чл. 12 от КТК.

Работодател на моряците може да бъде:

1. Корабособственикът — вписан в свидетелството за регистрация (чл. 84, ал. 2, т. 1)
2. Беърбоут чартьорът — съгласно чл. 199б
3. Корабният мениджър — съгласно чл. 225а

Работодателят трябва да е българско или ЕС лице, упълномощено на територията на България съгласно чл. 27.

Трудовите правоотношения се уреждат от чл. 88б от КТК и Наредбата за трудовите отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя. За неуредените случаи се прилага действащото българско трудово законодателство.

За неизплатени заплати и суми, дължими на екипажа — включително разходи по репатриране — корабът може да бъде арестуван съгласно чл. 364а. Необходима е искова молба от упълномощен адвокат и внасяне на гаранция за ареста. Тази възможност е достъпна за всеки моряк, независимо от флага на кораба.