Тази сутрин морето е сънен циклоп, със изгряващо, пурпурно, тежко око. А вълните изтръпнали, (дълъг синкоп на сърцето ми), се пробуждат за своят безспирен галоп. Тази сутрин самотен рибар е брегът. Свойте мрежи от пясъчни мисли плете. А нозете ми…

За кой ли път огньовете на кея попиха в слепотата на нощта… За кой ли път по вантите на рея издигна тя разкъсани платна и в гънките на пазвите им скрити, угаснаха удавени звездите. Прощалните три звука на сирената останаха…

Когато трябваше да тръгнеш наобратно, а после някой нещо ти пошушна и ти забрави пътя към дома – за мен помисли ли? Когато с песните обезумели сирените оплитаха те като със въжета, и ти намери за излишно да се противиш…

Откъде идвате? От Вавилон. Къде отивате? В око на циклон. Кого обичате? Една циганка. Как ѝ е името? Фата Моргана.                                                      Никос Каввадиас* Когато в щил задъхва се морето, платната щом в безветрие отмарят, последният моряк затваря бара, и небесата…

Огромна изумруденозелена книга  със живи страници,  които дишат на синкопи.  По нея корабите всеки ден записват  изминатите разстояния, бумтежа на моторите и цифрите, и градусите от монитора. Записват кучешката вахта,  когато под клепачите сънят боде.   Записват сутрините нервни и пладнето…

И се притурят древни светове към новите маршрути на съдбата. Така си вписан в днешното море, че си наясно – няма път обратен. Брегът покой е, само че за миг. И всъщност кой бленува за покоя, щом е разчетен гларусният…