МОЕТО МОРЕ Моето море ме приема в обятията си без да ме пита праведен ли съм. Моето море дори не ме пита дали го обичам. То знае. Моето море ме разкъсва в стихията си, но винаги ме полага нежно на…

Облачето Сред мъртвото безбрежие на тропика, в омарата на водната пустиня, едно самотно, уморено облаче над Океана, спря да си почине. Изтупа маратонките си прашни приседна на окъсаната дрешка. В тропическия ден – горещ и влажен, като мираж, закотвено в…

НА ПЪТ В кораб, натоварен с мечти, бавно по вълните се клатя. Към далечни и чужди страни, звезди чертаят ми пътя. Пред мен океан се шири и бушува, заплашващ с бездни да ме потопи. Бури, вихри свирепи, тайфуни… Бушувай! Можеш…

На палубния боцман Димитър – Чукендото В памет. Проплавал бе на този свят почти земята цяла, а ги събра в една съдба море на име Бяло, с момиче, нежно като цвят, в квартала „Катерини“, с лице на момина сълза ,…