На палубния боцман Димитър – Чукендото В памет. Проплавал бе на този свят почти земята цяла, а ги събра в една съдба море на име Бяло, с момиче, нежно като цвят, в квартала „Катерини“, с лице на момина сълза ,…

Морето е любовница жестока! Едва сега добре го осъзнавам. Убийствено чаровна,синеока и по-желана не познавам.   Потъваме в прегръдката коварна и не след дълго сам капанът щраква. Съдбата ни такава е навярно. Любовницата с обич ни очаква.   Едва когато…

От мостика се взирам във вълните – морето днес е като портолан и пяната се плъзга по чертите на най-далечния меридиан.   Там някъде е онова пристанище където докерите вечер пият ром, моряците разказват за съкровища, а бората превзема бара…