Сребърна съм – Ивелина Никова
Поезия
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА — 2016
Искам пълна мрежа риба да ти наловя.
Сребърна да станеш, докато я чистиш.
Йордан Кръчмаров
Сребърна съм вече, цяла сребърна!
Днес изчистих цяла делва с риба.
Мрежите се скъсаха, кахърен си,
виждаш в мене свойта гибел.
Светя ти във тъмното! Сирена съм!
Ще закърпя всичките ти мрежи.
Ти легни, поспи докато съмне,
аз пък с люспички ще шия нежност!
Щом очите си от сън отвориш
погали ме дълго, много дълго!
Помълчи! Не искам да говориш.
Щастието се усеща само мълком.
Малка лодка, зная, е душата ти.
Все вълни копнее да прегърне,
ала не забравяй – до вратата
аз те чакам нощем да се върнеш!
Пристан съм! Ти котва спускай,
че под рибените люспи крия рани!
Обич е солта, изсъхват устните…
Пак съм сребърна! Ще поостанеш ли?
Ивелина Никова