ПОЕЗИЯ
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА
Стоян Попов
ЧЕТИРИСТИШИЯ:
*
Горещият вятър пак мами кръвта
със дръзки, смешно наивни покани,
но липсва страстта, къде е страстта
по мигове нови, неизживяни?
*
На балкона отсреща
мил старец рони трошици –
днес той пак има среща
с две малки, живи душици.
*
Есенно море –
злато и пастели.
Есенно море –
Дебюси и Шели.
*
Каква неимоверно ясна нощ –
сякаш че светец се моли…
А във притихналата морска площ
къпят се звездите голи.
*
Когато спре часовникът да трака,
когато ни обгърне плътна тишина,
не искаш ли да бъдем двама в мрака,
тъй както бяхме двама на света?
*
Нощес под тъничка корица лед
едно листо студът е заледил.
С дъх горещ, със устни – топъл мед,
листото в мен ела и разледи.
*
А често ли към детството се връщам?
Не знам. Но тъй приятно упоен,
надиплените спомени разгръщам
с години, скътани във мен.
*
И както корабният винт заплита водата
в струя мощна и пенлива,
така с фарватера след нас отлита на дните ни
мозайка красива.
През пръстите на времето изтича- миговете
се превръщат в минало
и само спомени самотни скитат, разпръснати
в далечната сива.
*
Далеч остана лятото горещо,
в небето бягат облаци подгонени
и само на черешака отсреща
два листа се люлеят – като спомени.
*
През набръчканата кожа сини вени прозират.
Скоро в тях кръговратът на живота ми ще спре.
Но очите! Защо очите тъй жадно се взират
и все още търсят светлика на късче небе?
